¹(По слав. 143). Давидов [псалом]. Благословен да бъде Господ, моята канара. Който учи ръцете ми да воюват, Пръстите ми да се бият, -

¹Eftir Davíð. Lofaður sé Drottinn, bjarg mitt, sem æfir hendur mínar til bardaga, fingur mína til orustu.

²[Който] ми [показва] милосърдие, Който е моята крепост, Високата ми кула, и моят избавител, Щитът мой, и Онзи на Когото уповавам, - Който покорява людете ми под мене.

²Miskunn mín og vígi, háborg mín og hjálpari, skjöldur minn og athvarf, hann leggur þjóðir undir mig.

³Господи, що е човек та да обръщаш внимание на него! Син човешки та да го зачиташ!

³Drottinn, hvað er maðurinn þess, að þú þekkir hann, mannsins barn, að þú gefir því gaum.

⁴Човек прилича на лъх; Дните му са като сянка, която преминава.

⁴Maðurinn er sem vindblær, dagar hans sem hverfandi skuggi.

⁵Господи, приклони небесата Си и слез, Допри се до планините, и те ще задимят.

⁵Drottinn, sveig þú himin þinn og stíg niður, snertu fjöllin, svo að úr þeim rjúki.

⁶Застрели със светкавица, за да ги разпръснеш, Хвърли стрелите Си, за да ги поразиш.

⁶Lát eldinguna leiftra og tvístra óvinum, skjót örvum þínum og skelf þá.

⁷Простри ръката Си от горе, Избави ме, и извлечи ме от големи води, От ръката на чужденците,

⁷Rétt út hönd þína frá hæðum, hríf mig burt og bjarga mér úr hinum miklu vötnum, af hendi útlendinganna.

⁸Чиито уста говорят суета, И чиято десница [в клетва] е десница на лъжа,

⁸Munnur þeirra mælir tál, og hægri hönd þeirra er lyginnar hönd.

⁹Боже, нова песен ще Ти възпея, С десетострунен псалтир ще пея хваления на Тебе,

⁹Guð, ég vil syngja þér nýjan söng, ég vil leika fyrir þér á tístrengjaða hörpu.

¹⁰Който даваш избавление на царете, И Който спасяваш слугата Си Давида от пагубен меч.

¹⁰Þú veitir konungunum sigur, hrífur Davíð þjón þinn undan hinu illa sverði.

¹¹Избави ме, и изтръгни ме от ръката на чужденците, Чиито уста говорят суета, И чиято десница [в клетва] е десница на лъжа.

¹¹Hríf mig burt og bjarga mér af hendi útlendinganna. Munnur þeirra mælir tál, og hægri hönd þeirra er lyginnar hönd.

¹²Когато нашите синове в младостта си Бъдат като пораснали младоки, И нашите дъщери като краеъгълни камъни Издялани за украшение на дворци;

¹²Synir vorir eru sem þroskaðir teinungar í æsku sinni, dætur vorar sem hornsúlur, úthöggnar í hallarstíl.

¹³[Когато] житниците ни бъдат пълни, Доставящи всякакъв вид храна, [И] овцете ни се умножават с хиляди И десетки хиляди по полетата ни;

¹³Hlöður vorar eru fullar og veita afurðir af hverri tegund, fénaður vor getur af sér þúsundir, verður tíþúsundfaldur á haglendum vorum,

¹⁴[Когато] воловете ни бъдат добре натоварени; Когато няма нито нахлуване навътре, нито налитане на вън, Нито вик по нашите улици;

¹⁴uxar vorir klyfjaðir, ekkert skarð og engir hernumdir og ekkert óp á torgum vorum.Sæl er sú þjóð, sem svo er ástatt fyrir, sæl er sú þjóð, sem á Drottin að Guði.

¹⁵[Тогава] блазе на оня народ, който е в такова състояние! Блажен оня народ, на когото Господ е Бог!

¹⁵Sæl er sú þjóð, sem svo er ástatt fyrir, sæl er sú þjóð, sem á Drottin að Guði.