¹(По слав. 48). За първия певец, псалом на Кореевите синове. Слушайте това, всички племена; Внимавайте, всички жители на вселената,

¹Fyrir kvenraddir. Til söngstjórans. Kóraítasálmur.

²И низкопоставени и високопоставени, Богати и сиромаси заедно.

²Heyrið þetta, allar þjóðir, hlustið á, allir heimsbúar,

³Устата ми ще говорят мъдрост, И размишлението на сърцето ми ще бъде за разумни [неща];

³bæði lágir og háir, jafnt ríkir sem fátækir!

⁴Ще наведа към притча ухото си, Ще изложа на арфа гатанката си.

⁴Munnur minn talar speki, og ígrundun hjarta míns er hyggindi.

⁵Защо да се боя във време на бедствие, Когато ме обкръжи беззаконието до петите?

⁵Ég hneigi eyra mitt að spakmæli, ræð gátu mína við gígjuhljóm.

⁶От ония, които уповават на имота си, И се хвалят с голямото си богатство,

⁶Hví skyldi ég óttast á mæðudögunum, þá er hinir lævísu óvinir mínir umkringja mig með illsku,

⁷Ни един [от тях] не може никак да изкупи брата си, Нито да даде Богу откуп за него.

⁷þeir sem reiða sig á auðæfi sín og stæra sig af sínu mikla ríkidæmi.

⁸(Защото [толкова] скъп е откупът на душата им, Щото [всеки] трябва да се оставя от това за винаги),

⁸Enginn maður fær keypt bróður sinn lausan né greitt Guði lausnargjald fyrir hann.

⁹Та да живее вечно И да не види изтление.

⁹Lausnargjaldið fyrir líf þeirra mundi verða of hátt, svo að hann yrði að hætta við það að fullu,

¹⁰Защото гледа, че мъдрите умират, И еднакво [с тях] погиват безумният и несмисленият, И оставят богатството си на други.

¹⁰ætti hann að halda áfram að lifa ævinlega og líta ekki í gröfina.

¹¹Тайната им мисъл е, [че] домовете им [ще траят] вечно, [И] жилищата им из род в род; Наричат земите си със своите си имена.

¹¹Nei, hann sér, að vitrir menn deyja, að fífl og fáráðlingar farast hver með öðrum og láta öðrum eftir auðæfi sín.

¹²Но човекът не пребъдва в чест; Прилича на животните, които загиват.

¹²Grafir verða heimkynni þeirra að eilífu, bústaðir þeirra frá kyni til kyns, jafnvel þótt þeir hafi kennt lendur við nafn sitt.

¹³Това е пътят на безумните; Но пак [идещите] подир тях човеци одобряват думите им. (Села).

¹³Maðurinn í allri sinni vegsemd stenst ekki, hann verður jafn skepnunum sem farast.

¹⁴Назначават се като овце за преизподнята; Смъртта ще им бъде овчар; И праведните ще ги обладаят призори; И красотата им ще овехтее, Като остава преизподнята жилище на всеки един от тях.

¹⁴Svo fer þeim sem eru þóttafullir, og þeim sem fylgja þeim og hafa þóknun á tali þeirra. [Sela]

¹⁵Но Бог ще изкупи душата ми от силата на преизподнята. Защото ще ме приеме. (Села)

¹⁵Þeir stíga niður til Heljar eins og sauðahjörð, dauðinn heldur þeim á beit, og hinir hreinskilnu drottna yfir þeim, þá er morgnar, og mynd þeirra eyðist, Hel verður bústaður þeirra.

¹⁶Не бой се, когато забогатее човек, Когато се умножи славата на дома му;

¹⁶En mína sál mun Guð endurleysa, því að hann mun hrífa mig úr greipum Heljar. [Sela]

¹⁷Защото, когато умре няма да вземе със себе си нищо, Нито ще мине славата му на [друг] подир него,

¹⁷Óttast þú ekki, þegar einhver verður ríkur, þegar dýrð húss hans verður mikil,

¹⁸Ако и да е облажавал душата си приживе, И [човеците] да те хвалят, когато правиш добро на себе си,

¹⁸því að hann tekur ekkert af því með sér, þegar hann deyr, auður hans fer ekki niður þangað á eftir honum.

¹⁹Пак ще отиде при рода на бащите си. Които никога няма да видят виделина.

¹⁹Hann telur sig sælan meðan hann lifir: ,,Menn lofa þig, af því að þér farnast vel.``_ Hann verður þó að fara til kynslóðar feðra sinna, sem aldrei að eilífu sjá ljósið. [ (Psalms 49:21) Maðurinn í vegsemd, en hyggindalaus, verður jafn skepnunum sem farast. ]

²⁰Човек, който е на почит, а не разбира, Прилича на животните, които загиват.

²⁰_ Hann verður þó að fara til kynslóðar feðra sinna, sem aldrei að eilífu sjá ljósið. [ (Psalms 49:21) Maðurinn í vegsemd, en hyggindalaus, verður jafn skepnunum sem farast. ]