¹(По слав. 89). Молитва на Божия човек Моисей {Втор. 33:1.}. Господи, Ти си бил нам обиталище из род в род,

¹Bæn guðsmannsins Móse. Drottinn, þú hefir verið oss athvarf frá kyni til kyns.

²Преди да се родят планините, И да си дал съществувание на земята и вселената, От века и до века Ти си Бог.

²Áður en fjöllin fæddust og jörðin og heimurinn urðu til, frá eilífð til eilífðar ert þú, ó Guð.

³Обръщаш човека на пръст, И казваш: Върнете се човешки чада.

³Þú lætur manninn hverfa aftur til duftsins og segir: ,,Hverfið aftur, þér mannanna börn!``

⁴Защото хиляда години са пред Тебе Като вчерашния ден, който е преминал, И [като] нощна стража.

⁴Því að þúsund ár eru í þínum augum sem dagurinn í gær, þegar hann er liðinn, já, eins og næturvaka.

⁵Като с порой ги завличаш; те стават [като] сън; Заран са като трева, която пораства;

⁵Þú hrífur þá burt, sem í svefni, þá er að morgni voru sem gróandi gras.

⁶Заран цъфти и пораства; Вечер се окосява и изсъхва.

⁶Að morgni blómgast það og grær, að kveldi fölnar það og visnar.

⁷Защото довършваме се от Твоя гняв, И от негодуванието Ти сме смутени.

⁷Vér hverfum fyrir reiði þinni, skelfumst fyrir bræði þinni.

⁸Положил си беззаконията ни, пред Себе Си, Скришните ни грехове в светлината на лицето Си,

⁸Þú hefir sett misgjörðir vorar fyrir augu þér, vorar huldu syndir fyrir ljós auglitis þíns.

⁹Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти. Свършваме годините си като въздишка.

⁹Allir dagar vorir hverfa fyrir reiði þinni, ár vor líða sem andvarp.

¹⁰Дните на живота ни са естествено {Еврейски: В себе си.} седемдесет години Или даже, гдето има сила, осемдесет години; Но и най-добрите от тях са труд и скръб, Защото скоро прехождат и ние отлитаме.

¹⁰Ævidagar vorir eru sjötíu ár og þegar best lætur áttatíu ár, og dýrsta hnossið er mæða og hégómi, því að þeir líða í skyndi og vér fljúgum burt.

¹¹Кой знае силата на гнева Ти И на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?

¹¹Hver þekkir styrkleik reiði þinnar og bræði þína, svo sem hana ber að óttast?

¹²Научи [ни] така да броим дните си Щото да си придобием мъдро сърце.

¹²Kenn oss að telja daga vora, að vér megum öðlast viturt hjarta.

¹³Върни се, Господи; до кога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.

¹³Snú þú aftur, Drottinn. Hversu lengi er þess að bíða, að þú aumkist yfir þjóna þína?

¹⁴Насити ни рано с милостта Си, За да се радваме и веселим през всичките си дни.

¹⁴Metta oss að morgni með miskunn þinni, að vér megum fagna og gleðjast alla daga vora.

¹⁵Развесели ни съразмерно с дните, [в които] си ни наскърбявал. И с годините, [в които] сме виждали зло.

¹⁵Veit oss gleði í stað daga þeirra, er þú hefir lægt oss, ára þeirra, er vér höfum illt reynt.

¹⁶Нека се яви Твоето дело на слугите Ти, И Твоята слава върху чадата им.

¹⁶Lát dáðir þínar birtast þjónum þínum og dýrð þína börnum þeirra.Hylli Drottins, Guðs vors, sé yfir oss, styrk þú verk handa vorra.

¹⁷И нека бъде върху нас благоволението на Господа нашия Бог, [да ни ръководи;] И утвърждавай за нас делото на ръцете ни; Да! делото на ръцете ни утвърждавай го.

¹⁷Hylli Drottins, Guðs vors, sé yfir oss, styrk þú verk handa vorra.