¹(По слав. 94). Дойдете, да запеем на Господа, Да възкликнем към спасителната ни Канара.

¹Komið, fögnum fyrir Drottni, látum gleðióp gjalla fyrir kletti hjálpræðis vors.

²Да застанем пред Него със славословие. С псалми да възкликнем на Него,

²Komum með lofsöng fyrir auglit hans, syngjum gleðiljóð fyrir honum.

³Защото Господ е велик Бог, И велик Цар над всички богове.

³Því að Drottinn er mikill Guð og mikill konungur yfir öllum guðum.

⁴В Неговата ръка са земните дълбочини; И височините на планините са Негови.

⁴Í hans hendi eru jarðardjúpin, og fjallatindarnir heyra honum til.

⁵Негово е морето, дори Той го е направил; И ръцете Му създадоха сушата.

⁵Hans er hafið, hann hefir skapað það, og hendur hans mynduðu þurrlendið.

⁶Дойдете да се поклоним и да припаднем, Да коленичим пред Господа нашия Създател;

⁶Komið, föllum fram og krjúpum niður, beygjum kné vor fyrir Drottni, skapara vorum,

⁷Защото Той е наш Бог, И ние сме люде на пасбището Му и овце на ръката Му, Днес, ако искате да слушате гласа Му,

⁷því að hann er vor Guð, og vér erum gæslulýður hans og hjörð sú, er hann leiðir. Ó að þér í dag vilduð heyra raust hans!

⁸Не закоравявайте сърцата си както в Мерива. Както в деня, когато [Ме] изпитахте в пустинята,

⁸Herðið eigi hjörtu yðar eins og hjá Meríba, eins og daginn við Massa í eyðimörkinni,

⁹Когато бащите ви Ме изпитаха, Опитаха Ме и видяха каквото сторих.

⁹þegar feður yðar freistuðu mín, reyndu mig, þótt þeir sæju verk mín.

¹⁰Четиридесет години негодувах против [това] поколение, И рекох: Тия люде се заблуждават в сърце, И не са познали Моите пътища;

¹⁰Í fjörutíu ár hafði ég viðbjóð á þessari kynslóð, og ég sagði: ,,Þeir eru andlega villtur lýður og þekkja ekki vegu mína.``Þess vegna sór ég í reiði minni: ,,Þeir skulu eigi ganga inn til hvíldar minnar.``

¹¹Затова се заклех в гнева Си, Че няма да влязат в Моята почивка.

¹¹Þess vegna sór ég í reiði minni: ,,Þeir skulu eigi ganga inn til hvíldar minnar.``