¹Човекът роден от жена е кратковременен И пълен със смущение.

¹¶ Ko te tangata i whanau i te wahine, he torutoru ona ra; ki tonu ano i te raruraru.

²Цъфти като цвят, и се покосява; Бяга като сянка, и не се държи.

²Ano he puawai ia e puta mai ana, e kotia iho ana: rere ana ia, ano he atarangi, kahore hoki he tumautanga.

³И върху такъв ли отваряш очите Си, И ме караш на съд с Тебе?

³E titiro mai ano ranei ou kanohi ki te penei? E mea ranei koe i ahau kia whakawa taua ki a taua?

⁴Кой може да извади чисто от нечисто? Никой.

⁴Ko wai hei homai i te mea ma i roto i te mea poke? Hore rawa.

⁵Тъй като дните му са определени, И числото на месеците му е у Тебе, И Ти си поставил границите му, които не може да премине,

⁵Kua rite na hoki nga ra mona: kei a koe te maha o ona marama; takoto rawa i a koe te tikanga mona, a e kore ia e whiti ki tua.

⁶Отвърни погледа Си от него, за да си почине, Догде като наемник доизкара деня си.

⁶Tahuri ke atu te titiro i a ia, kia ai ona pariratanga, kia ata tutuki ai tona ra, kia rite ai ki o te kaimahi.

⁷Защото за дървото има надежда Че, ако се отсече пак ще поникне, И че издънката му няма да изчезне,

⁷¶ Ka ai hoki he whakaaronga ki te rakau i tapahia, tera ano e pariri, e kore ano hoki e mutu te wana o tona pihi.

⁸Даже ако коренът му остарее в земята, И ако пънът му умре в пръстта;

⁸Ahakoa kua tawhitotia tona pakiaka a ki te whenua, a kua mate tona tinana i roto i te oneone;

⁹Понеже от дъха на водата ще поникне, И ще покара клончета като новопосадено.

⁹Heoi ma te haunga o te wai ka pihi, ka kokiri ona peka ano ko ta te mea tupu.

¹⁰Но човек умира и прехожда; Да! човек издъхва, и де го?

¹⁰Ko te tangata ia, mate iho, marere noa iho; ae, ka hamo te tangata, a kei hea ia?

¹¹Както водите чезнат из морето, И реката престава и пресъхва,

¹¹Pera i nga wai e he mai nei i te moana, i te awa e mimiti ana, ka maroke;

¹²Така човек ляга, и не става вече; Докато небесата не преминат те няма да се събудят, И няма да станат от съня си.

¹²E pera ana ano te tangata, e takoto ana a kahore he whakatikanga ake: kahore he marangatanga ake mo ratou, a kia kore ra ano nga rangi; e kore ano ratou e ara i to ratou moe.

¹³О, дано ме скриеше Ти в преизподнята, Да ме покриеше догде премине гневът Ти, Да ми определеше срок, и [тогава] да би ме спомнил!

¹³Aue, kia huna noatia oti ahau e koe ki te po, kia waihotia noatia iho ahau e koe kia ngaro ana, kia hoki ra ano tou riri; kia rohea noatia mai e koe tetahi wa moku, a ka mahara mai ai ano ki ahau!

¹⁴Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, Докато дойде промяната ми.

¹⁴Ki te mate te tangata, e ora ano ranei ia? Ka tatari ahau i nga ra katoa o toku ngananga, kia tae mai ra ano he whakaputanga moku.

¹⁵Ще повикнеш, и аз ще Ти се отзова; Ще пожелаеш делото на ръцете Си.

¹⁵Mau e karanga, kia whakao atu ai ahau; kahore hoki e kore ka matenui koe ki te mahi a ou ringa.

¹⁶А сега броиш стъпките ми; Не наблюдаваш ли греховете ми?

¹⁶¶ Inaianei hoki e taua ana e koe oku hikoinga; he teka ianei e matatau tonu mai ana koe ki toku hara?

¹⁷Престъплението ми е запечатано в мешец, И зашиваш беззаконието ми.

¹⁷Hiri rawa toku he ki roto ki te putea, tuitui rawa e koe toku kino.

¹⁸Наистина, [както] и планината като пада унищожава се, И скалата се премества от мястото си;

¹⁸He pono ko te maunga e horo ana e memeha noa ake ana, e nekehia ana te toka i tona wahi;

¹⁹[Както] водите изтриват камъните; И наводненията им завличат пръстта от земята; [Така] Ти погубваш надеждата на човека.

¹⁹E ngau ana te wai i nga kohatu; ma tona puhaketanga e horoi atu te puehu o te whenua; a whakangaromia iho e koe te tumanako a te tangata.

²⁰Надделяваш всякога над него, и той прехожда; Изменяваш лицето му, и го отпращаш.

²⁰Taea ana ia e koe ake tonu atu, a pahure ana ia; puta ke ana i a koe tona mata, a tonoa atu ana ia kia haere.

²¹Синовете му достигат до почитание, а той не знае; И биват свалени, а той не забелязва това за тях;

²¹Ko te whakahonoretanga o ana tama, kahore e mohiotia e ia; ka hoki iho ratou hei ware, heoi kahore tetahi aha o ratou e maharatia e ia.

²²[Знае] само, че снагата му е за него в болки, И душата му е за него в жалеене.

²²E mamae ano ia te kikokiko o tona tinana, a ka tangi tona wairua i roto i a ia.