1Тогава теманецът Елифаз проговаряйки рече: -
1¶ Katahi a Eripata Temani ka oho, ka mea,
2Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?
2Ki te anga matou ki te korero ki a koe, e pouri ranei koe? otira e taea e wai te pehi te kupu?
3Ето, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.
3Nana, he tokomaha i whakaakona e koe: nau hoki i whakakaha nga ringa kahakore.
4Твоите думи са заякчили колебаещия, И ослабнали колене си укрепил.
4Ara ana i au kupu te tangata e hinga ana; nau hoki i kaha ai nga turi kua piko.
5А сега [това] дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.
5Inaianei kua tae mai ki a koe, a e hemo ana koe: e pa ana ki a koe, ohorere ana koe.
6В страха ти [от Бога] не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?
6He taka ianei kei tou wehi ki te Atua he okiokinga whakaaro mou? Kei te tapatahi o ou huarahi he tumanakohanga mou?
7Спомни си, моля, кой [някога] е погинал невинен, Или где са били изтребени правдивите.
7¶ Maharatia ra, ko wai o nga tangata harakore i huna? I ngaro ranei ki hea te hunga tika?
8До колкото съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.
8Ko taku hoki tenei i kite ai, ko te hunga e parau ana i te he, e rua ana i te raruraru, ko ia ra ano ta ratou e kokoti ai.
9Изтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.
9Huna ana ratou e te ha o te Atua, moti iho ratou i te hau o tona riri.
10Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв [замират], И зъбите на младите лъвове се изкъртват.
10Ko te hamama o te raiona, ko te reo o te raiona tutu, ko nga niho o nga kuao raiona, whati ana.
11Лъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.
11Ngaro ana te raiona katua i te kore kai, a marara noa atu nga kuao a te raiona.
12Тайно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:
12¶ Na i kawea pukutia mai he korero ki ahau, a kapohia ana e toku taringa he komuhumuhu.
13Всред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,
13I nga whakaaroaronga, no nga kite o te po, i te mea ka au iho te moe a te tangata,
14Ужас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;
14Ka pa te wehi ki ahau, me te ihiihi, a wiri ana oku wheua katoa.
15Тогава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;
15Na ka tika atu he wairua i toku aroaro, tutu ana nga huruhuru o toku kikokiko.
16Той застана, но не можах да позная образа му; Призрак [се яви] пред очите ми; В тишината чух тоя глас:
16Tu ana ia, otiia kihai ahau i mohio ki tona mata; he ahua te mea i toku aroaro: tu puku ana; na ka rongo ahau i te reo e ki ana,
17Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човек чист пред Създателя си?
17He nui atu ranei te tika o te tangata i to te Atua? He nui atu ranei i to tona Kaihanga to ma o te tangata?
18Ето, Той не се доверява на слугите Си, И в ангелите Си намира недостатък, -
18Nana, kahore rawa ia e whakawhirinaki ki ana pononga; a ki tana, he he kei ana anahera.
19Колко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!
19Tera atu to te hunga e noho ana i roto i nga whare uku, he puehu to ratou turanga; mongamonga kau ratou i te aroaro o te purehurehu.
20Между заранта и вечерта се събарят, Без да усети някой изгубват се за винаги.
20I waenganui o te ata, o te ahiahi, ka whakangaromia ratou; huna ana ratou ake tonu atu, te ai tetahi hei whakaaro atu.
21Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.
21Kahore ranei to ratou taura here teneti i motuhia i roto i a ratou? Mate ana ratou, kahore hoki he matauranga.