¹(По слав. 94). Дойдете, да запеем на Господа, Да възкликнем към спасителната ни Канара.

¹¶ Tena, kia waiata tatou ki a Ihowa: kia hari te hamama ki te kamaka o to tatou whakaoranga.

²Да застанем пред Него със славословие. С псалми да възкликнем на Него,

²Kia haere tatou me te whakawhetai atu ki tona aroaro: kia ngahau hoki a tatou himene ki a ia.

³Защото Господ е велик Бог, И велик Цар над всички богове.

³No te mea he Atua nui hoki a Ihowa, he Kingi nui i nga atua katoa.

⁴В Неговата ръка са земните дълбочини; И височините на планините са Негови.

⁴Kei tona ringa nga wahi hohonu o te whenua: a nana nga maunga teitei.

⁵Негово е морето, дори Той го е направил; И ръцете Му създадоха сушата.

⁵Nana te moana, nana ano i hanga, a na ona ringa i whai ahua ai te whenua maroke.

⁶Дойдете да се поклоним и да припаднем, Да коленичим пред Господа нашия Създател;

⁶Haere mai tatou, kia koropiko, kia tuohu: kia tukua nga turi ki te aroaro o Ihowa, o to tatou Kaihanga.

⁷Защото Той е наш Бог, И ние сме люде на пасбището Му и овце на ръката Му, Днес, ако искате да слушате гласа Му,

⁷¶ Ko ia hoki to tatou Atua; ko tatou tana iwi e hepara ai, nga hipi a tona ringa. Ki te rongo koutou ki tona reo aianei.

⁸Не закоравявайте сърцата си както в Мерива. Както в деня, когато [Ме] изпитахте в пустинята,

⁸Kaua e whakapakeketia o koutou ngakau: kei pera me o te whakatoinga, me o te ra o te whakamatautauranga i te koraha;

⁹Когато бащите ви Ме изпитаха, Опитаха Ме и видяха каквото сторих.

⁹I ahau i whakamatautauria e o koutou matua, i ata mohiotia, i to ratou kitenga ano hoki i aku mahi.

¹⁰Четиридесет години негодувах против [това] поколение, И рекох: Тия люде се заблуждават в сърце, И не са познали Моите пътища;

¹⁰E wha tekau nga tau i hoha ai ahau ki tenei whakatupuranga, na ka mea ahau; He iwi ngakau kotiti ke ratou, kahore hoki ratou e mohio ki aku ara.

¹¹Затова се заклех в гнева Си, Че няма да влязат в Моята почивка.

¹¹Na reira i riri ai ahau, i oati ai hoki; e kore ratou e tae ki toku okiokinga.