¹Каза им една притча как трябва всякога да се молят, да не ослабват, думайки:

¹O Jesus mai phendia lenge ek paramichi, te sikavel ke trobul sa data te rhugis tu, ai na aterdios;

²В някой си град имаше един съдия, който от Бога се не боеше и човека не зачиташе.

²phenelas, "Sas andek foro iek ablakato, kai chi daralas katar O Del, ai vi chi respektisardia le manushen.

³В същия град имаше и една вдовица, която дохождаше при него и му казваше: Отдай ми правото спрямо противника ми.

³Ai sas ek phivli ande kudo foro; woi avelas leste, phenelas, "Ker mange kris pek manush kai rodel mange nasul."

⁴Но той за известно време не искаше. А после си каза: При все, че от Бога не се боя и човеците не зачитам,

⁴Ai but vriama chi manglia te kerel lake so mangelas, numa antunchi phendia wo ande peste, "Chi darav katar O Del, ai chi respektiv le manush.

⁵пак, понеже тая вдовица ми досажда, ще й отдам правото, да не би да ме измори с безкрайното си дохождане.

⁵Numa ke kodia phivli dziliarel ma, kerava lake so mangel, saxke te na mai avel te dziliarel ma."

⁶И Господ рече: Слушайте що каза неправедният съдия!

⁶O Devla mai phendia, "Ashunen so phendia o chorho ablakato.

⁷А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, ако и да се бави спрямо тях?

⁷O Del sar te na kerel vorta peske manushenge kai mangenas lestar kuriat ai kujes? Azhukerel lungo vriama te zhutil le?

⁸Казвам ви, че ще им отдаде правото скоро. Обаче, когато дойде Човешкият Син ще намери ли вяра на земята?

⁸Phenav tumenge, kerela lenge sigo kris, numa kana O Shav le Manushesko avela, arakhela pachamos pe phuv?"

⁹И на някои, които уповаваха на себе си, че са праведни, и презираха другите, каза и тая притча:

⁹O Jesus phendia kacha paramichi pal manush kai pachanpe ande pende, ai vurhitsisardia sa le kolaver.

¹⁰Двама души възлязоха в храма да се помолят, единият фарисей, а другият бирник.

¹⁰"Dui manush gele ande tamplo te rhuginpe; iek sas Farisi, ai o kaver sas manush kai chidelas e taksa.

¹¹Фарисеят, като се изправи, молеше се в себе си така: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедни, прелюбодейци и особено не като тоя бирник.

¹¹O Farisi ande punrhende rhugilaspe ande peste, "O Devla, naisiv tuke, ke chi sim sar le kolaver manush, kai si chor, nai chacho, kai keren kurvia, ai vi sar o manush kai chidelas e taksa.

¹²Постя дваж в седмицата, давам десетък от всичко що придобия.

¹²Postiv duvar ando kurko, dav desh anda ek shel partia."

¹³А бирникът като стоеше издалеч, не щеше нито очите си да подигне към небето, но удряше се в гърди и казваше: Боже бъди милостив към мене грешника.

¹³O manush kai chidelas e taksa, beshelas mai dur, chi tromalas te vazdel le iakha karing o cheri, numa marelaspe ande kolin, ai phendia, "O Devla te avel tuke mila anda mande kai sim bezexalo."

¹⁴Казвам ви, че този слезе у дома си оправдан, а не онзи; защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси.

¹⁴Phenav tumenge, "Kado manush gelo peste khere iertime mai sigo ke sar o kolaver; ke kon godi vazdelape avela meklo tele; ai kodo kai mekelape tele avela vazdino."

¹⁵Донесоха още при Него младенците си, за да се докосне до тях; а учениците, като видяха, смъмриха ги.

¹⁵Andine ka Jesus le tsinorhe glaten, te thol peske vas pe lende; numa kana le disipluria dikhle, dine le trad.

¹⁶Но Исус ги повика и рече: Оставете дечицата да дойдат при Мене и не ги възпирайте; защото на такива е Божието царство.

¹⁶Numa O Jesus akhardia le glaten peste, "Mek te aven le glate mande, ai na aterdiaren le, ke e amperetsia le Devleski si kodolenge kai miazon sar lende.

¹⁷Истина ви казвам: Който не приеме, като детенце, Божието царство, той никак няма да влезе в него.

¹⁷Phenav tumenge o chachimos, kako kai chi primila e amperetsia le Devleski sar ek glata nashti zhala andre."

¹⁸И някой си началник Го попита, казвайки: Благи Учителю, какво да сторя за да наследя вечен живот?

¹⁸Iek manush la Krisako phushlia le Jesusos, "Lasho Gazda, so trobul te kerav te avel ma traio kai chi mai getol pe?"

¹⁹А Исус му рече: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог.

¹⁹O Jesus phendia leske, "Sostar mothos mange lasho? Ke nai khonik lasho. O Del ferdi lasho."

²⁰Знаеш заповедите: "Не убивай"; "Не кради"; "Не лъжесвидетелствувай"; "Почитай баща си и майка си";

²⁰Zhanes le zakonuria, "Na ker kurvia, na mudar, na chor, na xoxav, preznaisar che dades ai cha da."

²¹А той каза: Всичко това съм опазил от младостта си.

²¹O manush phendia, "Sa kadala zakonuria ankerdem de sar sim tsinorho."

²²Исус, като го чу, рече му: Едно още ти не достига. Продай все що имаш и раздай го на сиромасите и ще имаш съкровище на небето; дойди и Ме следвай.

²²Kana O Jesus ashundia kodia, phendia leske, "Mai trobul te keres iek diela. Bichin sa so si tu, ai de kal chorhe, ai avela tu manjin ando rhaio; antunchi aidi pala mande."

²³И той, като чу това наскърби се много, защото беше твърде богат.

²³Kana kodo manush ashundia kodia, nekezhisailo; ke defial barvalo sas.

²⁴И Исус като го видя, каза: Колко мъчно ще влязат в Божието царство, ония които имат богатство!

²⁴Kana O Jesus dikhlia ke tristosailo, phendia, "Trutno kodolenge kai si le barvalimos te zhan ande amperetsia le Devleski.

²⁵Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.

²⁵Ke mai vushoro te nakhel iek gemula andai iakh la suviaki, de sar iek barvalo manush te zhal ande amperetsia le Devleski.

²⁶А ония, които чуха това рекоха: Тогава кой може да се спаси?

²⁶Le manush kai ashunenas leste phende, "Apo, kon sai avela skepime?"

²⁷А Той каза: Невъзможното за човеците за Бога е възможно.

²⁷O Jesus phendia, "Le manush anda pende nashtin, numa le Devlesa vari so sai kerdiol."

²⁸А Петър рече: Ето, ние оставихме своето и Те последвахме.

²⁸Antunchi o Petri phendia, "Dikh! Ame mekliam swako fielo ai liam ame pala tute." O Jesus phendia lenge,

²⁹А Той им рече: Истина ви казвам, няма никой, който да е оставил къща, или жена, или братя, или родители, или чада, заради Божието царство,

²⁹"Phenav tumenge o chachimos, Kon godi mekela kher, rhomni, vai phralen, dades, vai da, vai glaten pala e amperetsia le Devleski,

³⁰който да не получи многократно повече в сегашно време, а в идещия свят вечен живот.

³⁰avela les mai but pe kadia phuv, ai ande kolaver traio kai chi mai getolpe."

³¹И като взе дванадесетте при Себе Си, рече им: Ето, възлизаме в Ерусалим, и ще се изпълни, в Човешкия Син, всичко що е писано чрез пророците.

³¹Antunchi O Jesus lia le desh u do disiplon rigate, ai phendia lenge, "Ashun, ame zhas ando Jerusalem, ai so godi sas ramome katar le profeturia pa Shav le Manushesko kerdiola.

³²Защото ще бъде предаден на езичниците, които ще Му се поругаят, и безсрамно ще Го оскърбят, и ще Го заплюят,

³²Dena les kal manush kai Nai Zhiduvuria te marena mui lestar, ai chinuina les, ai chungardena pe leste, ai marena les le bichosa, ai mudarena les,

³³и, когато Го бият, ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне.

³³ai o trito dies si te zhuvindil."

³⁴Но те не разбираха нищо от това; и тая дума беше скрита за тях, и не разбираха това, което се казваше.

³⁴Numa le disipluria chi haliarde so phendia lenge; ai kadala vorbi garadesas lendar, won chi haliarenas sar divinilas O Jesus.

³⁵А когато Той се приближаваше до Ерихон, един слепец седеше край пътя да проси.

³⁵Kana O Jesus pasholas pasha Jericho, iek korho beshelas tele pasha drom, ai mangelas kristaradia:

³⁶И като чу, че минава народ, попита какво е това.

³⁶Kai ashundia le manushen sar nakhen, phushelas, "So si?"

³⁷И казаха му, че Исус Назарянинът минава.

³⁷Phende leske, O Jesus anda Nazareth nakhel katsar.

³⁸Тогава той извика, казвайки: Исусе, сине Давидов, смили се за мене!

³⁸Numa wo tsipisardia, phenelas, "Jesus, tu Shav le Davidosko! Av tuke mila anda mande!"

³⁹А тия, които вървяха отпред го смъмриха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, смили се за мене!

³⁹Le manush kai sas anglal tsipinas pe leste te ashel, numa wo tsipilas mai zurales, "Tu Shav le Davidosko! Av tuke mila anda mande."

⁴⁰И тъй, Исус се спря и заповяда да Му го доведат. И като се приближи попита го:

⁴⁰O Jesus aterdilo, ai phendia o korho te anen leste; ai kana andine les, phushlia les, phenelas,

⁴¹Какво искаш да ти сторя? А той каза: Господи да прогледам.

⁴¹"So manges te kerav tuke?" Wo phendia, "Devla, Phuter murhe iakha te dikhav."

⁴²Исус му рече: Прогледай; твоята вяра те изцели.

⁴²O Jesus phendia leske, "Antunchi dikhes! Cho pachamos sastiardian tu."

⁴³И той веднага прогледа, и тръгна веднага след Него, като славеше Бога. И всичките люде, като видяха това въздадоха хвала на Бога.

⁴³Ai strazo dikhlia, ai liape pala Jesus, ai luvudilaspe ka Del; ai sa o narodo kana dikhle so kerdilia luvudinaspa ka Del.