¹След това [Исус] влезе в Ерихон, и минаваше през града.

¹O Jesus gelo ando Jericho, nakhlo anda foro.

²И, ето, един човек, на име Закхей, който беше началник на бирниците, и богат,

²Sas iek manush barvalo kai busholas Zacchaeus. Wo sas o baro mashkar le manush kai chidenas e taksa,

³искаше да види Исуса Кой е, но не можеше поради народа, защото беше малък на ръст.

³ai kado manush rodelas te zhanel kon si O Jesus; numa nashtilas katar o but narodo, ke tsinorho sas.

⁴И завтече се напред и се покачи на една черница за да Го види; понеже през оня път щеше да мине.

⁴Nashlo angle, ai anklisto pe ek khash kai busholas Sicamore te dikhel les; ke O Jesus sas te nakhel kotsar.

⁵Исус като дойде на това място, погледна нагоре и му рече: Закхее, слез скоро, защото днес трябва да престоя у дома ти.

⁵Kana O Jesus areslo pe kodo than, vazdia le iakha opre, dikhlia les, ai phendia leske, "Zacchaeus, huli tele mai sigo, ke trobul adies te beshav ande cho kher."

⁶И той побърза да слезе, и прие Го с радост.

⁶O Zacchaeus hulisto sigo tele, ai premisardia les peste raduimasa.

⁷И като видяха това, всички роптаеха, казвайки: При грешен човек влезе да преседи.

⁷Ai kana le manush dikhle so kerdilia, denas pe duma, phenenas, "O Jesus zhal te beshel le manusha kai si bezexalo."

⁸А Закхей стана и рече на Господа: Господи, ето [от сега] давам половината от имота си на сиромасите; и ако някак съм ограбил някого, връщам [му] четверократно.

⁸O Zacchaeus angla Jesus sa, ai phendia le Devleske, "Ashun Devla! Dav dopash anda murho barvalimos kal chorhe; ai te lem katar vari kon ande vari soste, dava les shtarvar mai but."

⁹И Исус му рече: Днес стана спасение на този дом; защото и този е Авраамов син.

⁹O Jesus phendia leske, "O skepimos avilo adies ande kado kher, ke vi kako si iek shav le Abrahamosko.

¹⁰Понеже Човешкият Син дойде да потърси и да спаси погиналото.

¹⁰Ke O Shav le Manushesko avilo te rodel ai te skepil kon sas xasardo."

¹¹И като слушаха това, Той прибави и каза една притча, защото беше близо до Ерусалим, и те си мислеха, че Божието царство щеше веднага да се яви.

¹¹Sar le manush ashunenas, O Jesus phendia lenge ek paramichi, ke pasha Jerusalem sas, ai ke gindinaspe ke e amperetsia le Devleski sas te sikadiol strazo.

¹²Затова каза: Някой си благородник отиде в далечна страна да получи за себе си царска власт, и да се върне.

¹²No O Jesus phendia, "Iek manush barvalo gelotar ande them dur te keren anda leste amperato ai te avel palpale.

¹³И повика десетима от слугите си и даде им десет мнаси; и рече им: Търгувайте с [това] докле дойда.

¹³Ai akhardia peske desh slugen, ai dia sakones iek galbano sumnakuno, ai phendia lenge, "Keren buchi kadale sumnakasa zhi kai avav."

¹⁴Но неговите граждани го мразеха, и изпратиха след него посланици да кажат: Не щем този да царува над нас.

¹⁴Numa le manush kodole manusheske gretsosarde les, ai trade vari kas te phenen leske, "Chi mangas kado manush te avela amaro amperato."

¹⁵А като получи царската власт и се върна, заповяда да му повикат ония слуги, на които бе дал парите за да знае какво са припечелили чрез търгуване.

¹⁵Kotse kai gelo kerde amperato anda leste, ai kana avilo palpale ande pesko them, wo akhardia le slugen kai dias len o sumnakai, wo manglia te zhanel sode mai but swako sluga sas les pala leski buchi.

¹⁶Дойде, прочее, първият и рече: Господарю, твоята мнаса спечели десет мнаси.

¹⁶O pervo avilo ai phendia, "Gazda, nirisardem aver desh galbi le galbanosa kai dian ma.

¹⁷И рече му: Хубаво, добри слуго! понеже на твърде малкото се показа верен, имай власт над десет града.

¹⁷Ai o gazda phendia leske, "Mishto kerdian, lasho sluga; kai sanas lasho ande xantsi buchi, dava tu desh foruria te poronchis pe lende."

¹⁸Дойде и вторият и рече: Господарю, твоята мнаса принесе пет мнаси.

¹⁸O duito avilo ai phendia leske, "Gazda, nirisardem aver pansh galbi le galbanosa kai dian ma."

¹⁹А рече и на него: Бъди и ти над пет града.

¹⁹O gazda phendia leske, "Vi tu poronchisa pe pansh foruria."

²⁰Дойде и друг и рече: Господарю, ето твоята мнаса, която пазех скътана в кърпа;

²⁰Aver avilo phenelas, "Gazda, Dikh! Katse si cho galbano kai dian ma, garadem les ande poxtan.

²¹Защото се боях от тебе, понеже си строг човек; задигаш това, което не си положил, и жънеш, което не си посял.

²¹Ke darailem tutar, ke tu san manush zurale ilesko: tu les so chi dian, ai chides so chi bariardian."

²²[Господарят] му казва: От устата ти ще те съдя, зли слуго. Знаел си, че съм строг човек, който задигам това, което не съм положил, и жъна което не съм сял;

²²O amperato phendia leske, "Dav tu kris pala che vorbi, tu san chorho sluga, tu zhanesas ke sim manush zurale ilesko, lav so chi dem, ai chidav so chi bariardem.

²³тогава защо не вложи парите ми в банката, и аз като си дойдех, щях да ги прибера с лихвата?

²³Apo, "Sostar chi thodian murhe love ande banka? Saxke, kana avilemas khere sas te bution?"

²⁴И рече на предстоящите: Вземете от него мнасата, и дайте я на този, който има десетте мнаси.

²⁴Porme phendia kodolenge kai sas kotse, "Len lestar o galbano, ai den les ka kako kai si les desh."

²⁵(Рекоха му: Господарю, той има вече десет мнаси!)

²⁵Le kolaver phendia leske, "Gazda, si les vunzhe desh galbi!"

²⁶Казвам ви, че на всеки, който има, ще се даде; а от този, който, няма, от него ще се отнеме и това, което има.

²⁶O Jesus phendia, "Me phenav tumenge, avela dino ka kuko kai si les; numa ka kuko kai nai, avela lino lestar vi so si les.

²⁷А ония мои неприятели, които не искаха да царувам над тях, доведете ги тука и посечете ги пред мене.

²⁷Numa le manush kai chi mai le te avav lengo amperato, anen le katse, ai mudaren le angla mande."

²⁸И като изрече това, [Исус] вървеше напред, възлизайки за Ерусалим.

²⁸Kana phendia kodia paramichi, O Jesus gelotar angla manush te zhal ande Jerusalem.

²⁹И когато се приближи до Витфагия и Витания, до хълма наречен Елеонски, прати двама от учениците и рече [им:]

²⁹Kana pashilo pashai Bethphage ai Bethani karing e plai kai busholas E Plai le Maslinengi, O Jesus tradia dui anda peske disiplonge, phenelas,

³⁰Идете в селото, което е насреща ви, в което като влизате ще намерите едно осле, вързано, което никой човек не е възсядал; отвържете го и го докарайте.

³⁰"Zhan ando gav kai si angla amende; ai kana aresena, arakhena kotse ieke magares kai si phanglo, pe kodo magari inker chi iek manush chi beshlo; phutren les, ai anen les katse.

³¹И ако някой ви попита: Защо го отвързвате? кажете така: На Господа трябва.

³¹Te phushela tumen vari kon, "Sostar phutren le magares?" Tume phenen leske, "Ke trobul le Devles."

³²И изпратените отидоха и намериха както им беше казал.

³²Le disipluria kai sas tradino gele, ai arakhle sa le dieli sar O Jesus phendiasas lenge.

³³И като отвързаха ослето, рекоха стопаните му: Защо отвързвате ослето?

³³Kana phutrenas le magares, o gazda phendia lenge, "Sostar phutren le magares?"

³⁴А те казаха: На Господа трябва.

³⁴Ai won phende, "Ke trobul le Devles."

³⁵И докараха го при Исуса; и като намятаха дрехите си на ослето, качиха Исуса.

³⁵Angerde le magares ka Jesus; ai thode pe penge raxamia po magari, ai thode le Jesusos te beshel opral.

³⁶И като вървеше Той, [людете] постилаха дрехите си по пътя.

³⁶Sar phirelas, won shudenas penge raxamia po drom.

³⁷И когато вече се приближаваше до превалата на Елеонския хълм, цялото множество ученици почнаха да се радват и велегласно да славят Бога за всичките велики дела, които бяха видели, казвайки:

³⁷Ai kana pasholas pashai Jerusalem, karing e plaiing kai xulelas e plaiing kai bushol E Plaiing le Maslinenge, sa le disipluria raduime sas, ai dine naisimos ka Del pala sa le mirakluria kai dikhle; phenenas,

³⁸Благословен Царят, Който иде в Господното име; мир на небето, и слава във висините!

³⁸"Raduime te avel o amperato kai avel ando anav le Devlesko! Pacha ando rhaio, ai o barimos te avel ando rhaio."

³⁹А някои от фарисеите между народа Му рекоха: Учителю, смъмри учениците Си.

³⁹Ai uni Farizeanonge kai sas mashkar o narodo, phende le Jesusoske, "Gazda, phen che disiplonge te terdion."

⁴⁰И Той в отговор рече: Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат.

⁴⁰Ai O Jesus phendia lenge, "Me phenav tumenge, te terdiona won te tsipin, le bax si te tsipin."

⁴¹И като се приближи и видя града, плака за него и каза:

⁴¹Ai kana pasholas pasha foro, O Jesus dikhelas pe Jerusalem ai rovelas,

⁴²Да беше знаел ти, да! ти, поне в този [твой] ден, това което служи за мира ти! но сега е скрито от очите ти.

⁴²ai phenelas, "Te zhanglianas ande kado dies le dieli kai si cha pachake! Numa akana garade le angla che iakha.

⁴³Защото ще дойдат върху тебе дни, когато твоите неприятели ще издигнат окопи около тебе, ще те обсадят, ще те отеснят отвред,

⁴³Uni diesa avela pe tute kana che duzhmaia avena kruglom tutar, phandavena tu, ai chidena tu pa sako rik.

⁴⁴и ще те разорят и [ще избият] жителите ти в тебе и няма да оставят в тебе камък на камък; защото ти не позна времето, когато беше посетен.

⁴⁴Phagavena tu ai sa le manushen mashkar tute; ai chi mekena pe tute te ashel bax pe baxeste ke chi zhanglian e vriama kana O Del avilo te skepil tu."

⁴⁵И като влезе в храма, почна да изпъжда ония, които продаваха; и казваше им:

⁴⁵O Jesus avilo ande tampla, ai gonisardia sa kodolen kai bichinenas ai chinenas,

⁴⁶Писано е: "И домът Ми ще бъде молитвен дом": а вие го направихте "разбойнически вертеп".

⁴⁶ai phenel lenge, "Ramome, 'Murho kher si o kher le rhugimasko; numa tume kerdian anda leste kher chorengo.'"

⁴⁷И поучаваше всеки ден в храма. А главните свещеници, книжниците и народните първенци се стараеха да Го погубят;

⁴⁷O Jesus sicharelas swako dies ande tampla, ai le bare rasha, ai le Gramnoturia, ai le bare le narodoske rodenas te mudaren le Jesusos.

⁴⁸Но не намериха какво да сторят, понеже всичките люде бяха прилепнали при Него да Го слушат.

⁴⁸Numa chi zhanenas sar te keren; ke sa le manush drago lenge te ashunen leste.