¹И в един от дните, когато Той поучаваше людете в храма и проповядваше благовестието, надойдоха главните свещеници и книжниците със старейшините и Му рекоха:

¹Andek dies, kana O Jesus sas ande tampla sicharelas le narodos ai delas duma e lashi viasta, le bare rasha ai le Gramnoturia, ai le mai phure avile.

²Кажи ни с каква власт правиш това? или, кой е онзи, който Ти е дал тази власт?

²Ai phende leske, "Phen amenge, katar si tu kadia putiera te keres so keres? Vai kon si kodo kai dia tu kadia putiera?"

³И в отговор им рече: Ще ви задам и Аз един въпрос, и отговорете Ми:

³O Jesus phendia lenge, "Vi me akana phushav tumendar ek divano,

⁴Иоановото кръщение от небето ли беше, или от човеците?

⁴o bolimos le Iovanosko katar sas, anda rhaio vai manushendar?"

⁵А те разискваха помежду си, думайки: Ако речем: От небето, ще каже: Защо го не повярвахте?

⁵Ai dinepe duma mashkar pende, phenenas, "Te phenasa 'Anda rhaio,' wo phenela, ' Sostar chi pachaian les?'

⁶Но ако речем: От човеците, всичките люде ще ни убият с камъни, защото са убедени, че Иоан беше пророк.

⁶Numa te phenasa, 'Katar le manush,' sa o narodo shudela bax pe amende; ke o narodo zhanelas ke o Iovano sas ek profeto.

⁷И отговориха, че не знаят от къде [беше].

⁷No won phende, 'Chi zhanas katar avilo.'"

⁸Тогава Исус им рече: Нито Аз ви казвам с каква власт правя това.

⁸Ai O Jesus phendia lenge, "Chi me chi phenav tumenge katar che putiera kerav so kerav."

⁹И почна да говори на людете тази притча: Един човек насади лозе, даде го под наем на земеделци, и отиде в чужбина за дълго време.

⁹Porme O Jesus phendia le narodoske ek paramichi: "Iek manush thodia te bariol rez, ai meklia les kaver manush te len sama, ai gelotar andek dur them but vriama.

¹⁰И във време [на беритбата] прати един слуга при земеделците за да му дадат от плода на лозето; но земеделците го биха и отпратиха го празен.

¹⁰Kana avili e vriama te chidelpe o struguro, wo tradia ieke sluga karing le kolaver manush te lel lendar so trobul te avel lesko. Numa le manush kai chidenas o struguro marde les, ai trade les palpale bi kanchesko.

¹¹И изпрати друг слуга; а те и него биха, срамно го оскърбиха, и го отпратиха празен.

¹¹Kodo manush mai tradia ieka sluga; ai pale marde les, chinuisarde les, ai trade les bi kanchesko.

¹²Изпрати и трети; но те и него нараниха и изхвърлиха.

¹²Numa kodo manush mai tradia mai ieka sluga, (o trito) ai won dukhade les, ai gonisarde les.

¹³Тогава стопанинът на лозето рече: Що да сторя? Ще изпратя любезния си син; може него да почетат.

¹³Antunchi o gazda la rezako phendia, "So te kerav? Tradav murhe shaves kai si mange drago; amborim lena pe pala leste!"

¹⁴Но земеделците, като го видяха, разискаха помежду си, като думаха: Това е наследникът; нека го убием, за да стане наследството наше.

¹⁴Numa kana le manush kai chidenas o struguro dikhle les, denas pe duma mashkar pende, "Kodo si o shav le gazdasko, mudaras les, ai e phuv ashela amenge!"

¹⁵Изхвърлиха го вън от лозето и го убиха. И тъй, какво ще им стори стопанинът на лозето?

¹⁵Ai gonisarde les dur katar e rez, ai mudarde les. "Akana, so kerel lenge o gazda la rezako?" "Avela ai mudarela kodole manushen, ai dela e rez kal kolaver."

¹⁶Ще дойде и ще погуби тия земеделци, и ще даде лозето на други. А като чуха това рекоха: Дано не бъде!

¹⁶Kana o narodo ashundia kodia, phendia, "Kasavatar diela nashti kerdiol!"

¹⁷А той ги погледна и рече: Тогава що значи това, което е писано: "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла"?

¹⁷O Jesus dikhlia pe lende, ai phendia, "So znachil kado ramomos? O bax kai shude kukula, saikfielo bax sas o bax kai trobulsarde."

¹⁸Всеки, който падне върху този камък, ще се смаже, а върху когото падне, ще го пръсне.

¹⁸Kon godi perela pe kodo bax avela phaglo; ai kuko kai perela o bax wo avela lichardo."

¹⁹И в същия час книжниците и главните свещеници се стараеха да турят ръце на Него, защото разбраха, че Той каза тая притча против тях, но се бояха от народа.

¹⁹Le bare rasha ai le Gramnoturia dinepe duma sar te astaren les; ai won daranas anda le manushenge, ke won haliarde ke O Jesus lenge phendia kodia paramichi.

²⁰И като Го наблюдаваха, пратиха издебници, които се преструваха, че са праведни, за да уловят някоя Негова дума, тъй щото да Го предадат на началството и на властта на управителя.

²⁰Ai won lenas sama les, ai trade manushen te dikhen so kerel, kerenaspe sar chache manush, saxke te astaren les ande lesko divano, saxke te den les ka guvernori (kai si les e putiera te kerel sa wo mangel).

²¹И те Го попитаха, казвайки: Учителю, знаем, че право говориш и учиш, и у Тебе няма лицеприятие, но учиш Божия път според истината;

²¹Kodala manush phushle les, "Gazda, zhanas so phenes ai sichares si vorta, ai zhanas ke chi respektis iek manush mai but sar kaver, numa sichares o zakono le Devlesko chachimasa.

²²право ли е за нас да даваме данък на Кесаря, или не?

²²Phen amenge, si amenge slobodo vai nai te pochinas taksa ka Caesar?"

²³А Той разбра лукавството им, и рече им:

²³Numa O Jesus haliardia lenge nasul ginduria, ai phendia lenge, "Sostar tume zumaven ma?"

²⁴Покажете ми един динарий. Чий образ и надпис има? И [в отговор] казаха: Кесарев.

²⁴Sikaven mange ek kotor rupone, "Kaske fatsa ai ramomos si kado?"

²⁵А Той рече: Тогава отдавайте Кесаревото на Кесаря, а Божието на Бога.

²⁵Won phende, "O Caesar." O Jesus phendia lenge, "Den ka Caesar so si lesko, ai den ka Del so si le Devlesko."

²⁶И не можаха да уловят [нещо] в думата пред народа; и, зачудени на отговора Му, млъкнаха.

²⁶Nashti thode leske dosh pe kado divano angla narodo; numa chudisaile andal atweto kai dia le, ai chi mai phende kanch.

²⁷Тогава се приближиха някои от садукеите, които твърдят, че няма възкресение, и Го попитаха, казвайки:

²⁷Uni Saduseanuria avile ka Jesus, ke mothonas ke nai traio pala e martia; ai phushle,

²⁸Учителю, Моисей ни е писал: "Ако умре на някого брат му, който е женен, но е бездетен, брат му да вземе жената и да въздигне потомък на брата си".

²⁸"Gazda, o Moses ramosardia o zakono amenge; "Te merela vari kasko phral, ai si les ek rhomni, ai nas les glate, lesko phral ansurilape leska rhomniasa, ai vazdel familia leske phraleske."

²⁹А имаше седмина братя; и първият взе жена и умря бездетен.

²⁹Sas efta phral: o pervo ansurisailo, ai mulo bi te avel les glate, meklia rhomnia peske phraleske.

³⁰И вторият и третият я взеха;

³⁰Sakadia o duito,

³¹така също и седмината я взеха и умряха без да оставят деца.

³¹ai o trito, sakadia kerdilia vi le efta phralensa. Mule vi te aven le glate.

³²А после умря и жената.

³²Akana vi e zhuvli muli.

³³И тъй, във възкресението, на кого от тях ще бъде жена? защото и седмината я имаха за жена.

³³Kana avela te zhuvindin le mule te zhan ando rhaio, saveski andal efta phral avela e rhomni ke savorhenge sas?"

³⁴А Исус им рече: Човеците на този свят се женят и се омъжват;

³⁴O Jesus phendia lenge, "Le mursh ai le zhuvlia la lumiake akana ansurinpe;

³⁵а ония, които се удостоят да достигнат онзи свят и възкресението от мъртвите, нито се женят нито се омъжват.

³⁵Numa le mursh ai le zhuvlia kai sai zhuvindin andai martia ka traio ai te traiin ande kolaver lumia chi mai ansurinpe.

³⁶И не могат вече да умрат, понеже са равни на ангелите; и, като участници на възкресението, са чада на Бога.

³⁶Nashti mai meren; ke won avena sar le angeluria ai chi meren, ai avena shaves le Devleske, ke zhuvindisar le andai martia.

³⁷А че мъртвите биват възкресени, това и Моисей показа [в мястото дето писа] за къпината, когато нарече Господа "Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов".

³⁷Ai o Moses sikadia kai le mule zhuvindinas ka traio. Ande Vorba le Devleski kai mothol pai krenzha kai zhalas e iag, kana wo akharel les "O Del le Abrahamosko, O Del le Isakosko, ai O Del le Iakovosko."

³⁸Но Той не е Бог на мъртвите, а на живите; защото за Него всички са живи.

³⁸Ke wo nai O Del le mulengo, numa le zhuvindengo; savorhe traiin leske."

³⁹А някои от книжниците в отговор рекоха: Учителю, Ти добре каза.

³⁹Uni andal Gramnoturia phende, "Gazda, mishto dia duma."

⁴⁰Защото не смееха вече за нищо да Го попитат.

⁴⁰Ai chi mai tromanas te mai phushen les kanch.

⁴¹И рече им: Как казват, че Христос е Давидов син?

⁴¹O Jesus phendia lenge, "Sar mothon ke O Kristo si Shav le Davidosko?

⁴²Защото сам Давид казва в книгата на псалмите: - Рече Господ на моя Господ: Седи отдясно Ми.

⁴²Ke o David phendia ande Vorba le Devleski (Psalms), "O Del phendia murhe Devleske: Besh tele pa murhi chachi rik,

⁴³Докле положа враговете Ти за Твое подножие.

⁴³zhi kai kerav anda che duzhmaia iek than te hodinis che punrhe pa lende."

⁴⁴И тъй, Давид Го нарича Господ; тогава как е негов син?

⁴⁴O David akhardia les Devla, sar sai avel vo lesko shav?"

⁴⁵И когато слушаха всичките люде, Той рече на учениците Си:

⁴⁵Sar sa o narodo ashunelas leste, O Jesus phendia peske disiplonge.

⁴⁶Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени, и обичат поздрави по пазарите, първите столове в синагогите, и първите места по угощенията;

⁴⁶Arakhen tume katar le Gramnoturia, kai si lenge drago te phiravenpe andel rhochi lunzhe, ai den le manush lasho dies pel droma, ai roden la mai lashe skamina ande synagogue, ai drago lenge te beshen ka shero la skafidiako kal pachiva.

⁴⁷които изпояждат домовете на вдовиците, и за показ принасят дълги молитви. Те ще получат по-голямо осъждане.

⁴⁷Ke tume xan le phivliange khera, ai rhugin tume lungo rhugimos te miazol ke lashe san: anda kodia si te perel mai phari kris pe tumende."