¹И пак започна да поучава край езерото. И събра се при Него едно твърде голямо множество, така щото Той влезе в една ладия и седеше на езерото; а цялото множество беше на сушата край езерото.

¹Pale O Jesus gelo kai maria Galilee ai sicharelas. Kadia de but narodo chidinisailo kruglom lestar ta anklisto ando chuno ai beshlo tele, o chuno sas po pai, ai o narodo beshelas po berego.

²И поучаваше ги много с притчи, и казваше им в поучението Си:

²Ai sicharelas lenge paramichi pa but dieli, ai phendias lenge ande leske sicharimos,

³Слушайте: Ето, сеячът излезе да сее.

³"Ashun! Eta, iek manush gelo te shudel sumuntsi pe phuv.

⁴И когато сееше, някои [зърна] паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха:

⁴Ai sar shudelas le sumuntsi pe phuv, uni pele pasha drom, ai le chiriklia avile ai xale le.

⁵Други паднаха на канаристо място, гдето нямаше много пръст, и скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва;

⁵Uni pele po than kai sas bax, kai nas but phuv. Le sumuntsi barile sigo ke nas but phuv.

⁶а когато изгря слънцето, пригоряха, и понеже нямаха корен, изсъхнаха.

⁶Kana anklisto o kham, phabardia le, ke nas vuni, shuchile.

⁷И други паднаха между тръните; и тръните пораснаха и ги заглушиха, и не дадоха плод.

⁷Ai uni pele mashkar le kanrhe, kodola kanrhe barile ai tasade le, ai chi dine fruiti.

⁸А другите паднаха на добрата земя, и даваха плод, който растеше и се умножаваше, и принесоха кое тридесет, кое шестдесет и кое сто.

⁸Numa aver pele pe lashi phuv, ai dine fruti, uni dine trenda, aver shovardesh ai aver iek shel.

⁹И каза: Който има уши да слуша, нека слуша.

⁹Ai wo phendia lenge, "Kudo kai si les khan te ashunel, mek te ashunel!"

¹⁰И когато остана сам, ония, които бяха около Него с дванадесетте, Го попитаха за притчите.

¹⁰Kana O Jesus sas korkorho, uni manush kai ashunde les ai le desh u dui disipluria avile leste ai phushle les pa paramichi.

¹¹И каза им: На вас е дадено [да познаете] тайната на Божието царство; а на ония, външните всичко бива в притчи;

¹¹Wo phendia lenge, "Ke tumenge sas shinado te zhanen so si garado pa e amperetsia le Devleski, numa lenge nas dino, le kolavrenge si phendo kadia buchi ande paramichi.

¹²тъй щото гледащи да гледат, а да не виждат, и слушащи да слушат, а да не разбират, да не би да се обърнат и да им се прости [греха].

¹²Dikhen, numa chi dichol lenge: ai ashunen, numa chi haliaren; te haliaren, amboldenpe karing mande, ai lenge bezexa aven iertime."

¹³И казва им: Не разбирате ли тая притча? а как ще разберете всичките притчи?

¹³O Jesus phushlia lenge, "Chi haliaren kadia paramichi? Sar sai haliaren le kaver paramichi kai phenav tumenge?

¹⁴Сеячът сее словото.

¹⁴O manush kai shudel e sumuntsa si E Vorba le Devleski.

¹⁵А ония край пътя, гдето се сее словото, са тия, които като чуват, Сатана веднага дохожда и грабва посеяното в тях слово.

¹⁵Kodola kai si pasha drom, si kodola kai ashunen E Vorba le Devkeski; kana ashunen la, strazo avela o beng ai ankalavel so sas thodino ando ilo le manushesko.

¹⁶Също и посяното на канаристите места са тия които, като чуват словото, веднага с радост го приемат;

¹⁶E sumuntsa kai sas shudine pe phuv kai sas bax, si sar le manush kai ashunen E Vorba, ai andak data lel E Vorba ai veselimelo.

¹⁷нямат, обаче, корен в себе си, но са привременни; после, като настане напаст или гонение, поради словото, веднага се съблазняват.

¹⁷Numa chi gelo divano dur ande lengo ilo ai nas te ankerdiol, rhivdil xantsi vriama, ke kana avel zumaimos pe lende, vai dosharen le manush, vai maren mui lestar ke ashundias E Vorba ai pachaias, antunchi lenge dragostia xantsol duriol ai mekelpe.

¹⁸Посяното между тръните са други; те са ония, които са слушали словото;

¹⁸E sumuntsa kai sas shudini mashkar le kanrhe si sar le manush kai ashunde E Vorba le Devleski.

¹⁹а светските грижи, примамката на богатството, и пожеланията за други работи, като влязат, заглушават словото, и то става безплодно.

¹⁹Numa ande lengo ilo si le ginduria, o pharipe, o nekazo le traiosko ande kadia lumia, ai o dziliarimos barvalimasko, kadala tasaven E Vorba le Devleski, ai nashti del fruta.

²⁰А посяното на добрата земя са тия, които слушат словото, приемат го, и дават плод, тридесет, шестдесет, и стократно.

²⁰E sumuntsa kai sas shudini pe lashi phuv si sar le manush kai ashunen E Vorba le Devleski ai haliaren la, ai anen fruta ande lende ai kotsar avel mai but katar uni iek shel, katar uni shovardesh,ai katar uni trenda."

²¹И каза им: Затова ли се донася светилото, за да го турят под шиника или под леглото? Не за това ли, да го поставят на светилника?

²¹Wo phendia lenge, "Khonik chi del iag iek memeli ai garavel les telai vadra vai telai pato? Numa thol les pe skafidi te del vediara savorhen kai si ando kher.

²²Защото няма нещо тайно освен за да се яви; нито е имало [нещо] спотаено, освен за да излезе наяве.

²²Ke nai khanchi garado, kai trobul e avel sikado; khanchi garado, kai trobul te zhanen ai te dikhen savorhe. Ashun mishto, te si tume khan te ashunen!"

²³Ако има някой уши да слуша, нека слуша.

²⁴O Jesus phendia lenge, "Len sama so ashunen. Ke so keren le kolavrenge, O Del kerela tumenge, ai vi mai but.

²⁴Каза им тоже: Внимавайте в това, което слушате. С каквато мярка мерите ще ви се отмери, и ще ви се прибави.

²⁵Ke kodoles kai si les, avela dino; numa kodoles kai nai les, avela lino lestar."

²⁵Защото който има, нему ще се даде, а който няма от него ще се отнеме и това което има.

²⁶Wo phendia, "E amperetsia le Devleski, si sar iek manush kai shudel sumuntsa pe phuv;

²⁶И каза: Божието царство е също, както кога човек хвърли семе в земята.

²⁷Sovel swako riat ai wushti swako diminiatsi. E sumuntsa bariol, numa chi zhanel sar.

²⁷и спи и става нощ и ден; а как никне и расте, той не знае.

²⁸E phuv del fruta anda peste, mai anglal avel e patri, porme o jiv, ai gata ande korzha.

²⁸Земята сама по себе си произвежда, първо ствол, после клас, подир това пълно зърно в класа.

²⁹Kana gata e fruta, shinel la, ke o chidimos avilo."

²⁹А когато узрее плодът, на часа изпраща сърпа, защото е настанала жетва.

³⁰O Jesus phendia, "Pe soste miazol e amperetsia le Devleski? Vai savi paramichi sai phenav tumenge te haliaren mishto?

³⁰При това каза: На какво да оприличим Божието царство? или с каква притча да го представим?

³¹Si sar ek sumuntsa garchitsaki, kai sas shudini pe phuv.

³¹То прилича на синапово зърно, което, когато се посее в земята, е по-малко от всичките семена, които са на земята;

³²Makar ke si e mai tsinorhi andal sumuntsi: Kana bariol si mai bari andal patria, ai kerdiol krenga; ta le chiriklia anda cheri aven te beshen ande krenga."

³²но когато се посее, расте, и става по-голямо от всичките злакове, и пуска големи клони, така че под сянката му могат да се подслонят небесните птици.

³³O Jesus sicharelas le manushen E Vorba le Devleski le paramichensa; wo sichardia le xantsi po xantsi sar dashtisarde te haliaren.

³³С много такива притчи им прогласяваше словото, според както можеха да слушат.

³⁴Numa bi le paramichensa cii dia duma lenge: ai kana korkorho sas leske slugensa, wo sichardia le so znachil sa le paramichi.

³⁴А без притча не им говореше; но насаме обясняваше всичко на Своите ученици.

³⁵Ai wo saikfielo dies, kana e riat avili, phendia lenge, "Aven pe kaver rig le paieske."

³⁵И в същия ден, когато се свечери[, Исус] им казва: Да минем на отвъдната страна.

³⁶Ai kana mekle o narodo; le disipluria ankliste ando chuno kai sas O Jesus, ai ingerde les lensa. Ai sas aver chunuria.

³⁶И като оставиха народа, вземат Го със себе си в ладията, тъй както бе; и имаше други ладии с Него.

³⁷Bari barval avili pe maria, ta le talazuria vusharavenas o chuno, ai pherdiolas o chuno le paiesa.

³⁷И дига се голяма ветрена буря, и вълните се нахвърляха в ладията, тъй че тя вече се пълнеше с вода.

³⁸O Jesus sas palal ando chuno sovelas pe sheran. Wushtiarde les, ai phende leske, "Gazda, nai khanchi tuke ke xaiisavas?"

³⁸А Той беше на задната част, заспал на възглавница; и те Го събуждат и Му казват: Учителю! нима не Те е грижа че загиваме?

³⁹O Jesus wushtilo ai dia mui pe barval, tsipisardia pe maria "Ash! Besh trankilo!" ai e barval kerdili bari hodina, ai o pai chi mai buntuilpe.

³⁹И Той, като се събуди, смъмра вятъра и рече на езерото: Мълчи! утихни! И вятърът престана, и настана голяма тишина.

⁴⁰Wo phendia lenge, "Sostar daran kadia zurales? Sarta nai tume khanchi pachamos?"

⁴⁰И рече им: Защо сте страхливи? Още ли нямате вяра?

⁴¹Daraile, ai phenen iek kavreske, "Che fielo manush kado, vi e barval ai e maria pachan lesko mui!"

⁴¹И голям страх ги обзе; и те си казаха един на друг: Кой е прочее, Тоя, че и вятърът и езерото Му се покоряват?