¹По онова време, в една събота, Исус минаваше през посевите; а учениците Му, като огладняха, почнаха да късат класове и да ядат.

¹Ande kodia vriama po Sabat O Jesus nakhlia pa ek niva kai bariolas jiv, leske disipluria bokhaile, line anda jiv ai xale.

²А фарисеите, като видяха това, рекоха Му: Виж Твоите ученици вършат каквото не е позволено да се върши в събота.

²Kana le Farizeanuria dikhle kodia, phende leske, "Dikh, che disipluria keren so nai slobodo te keren po Sabat!"

³А Той им рече: Не сте ли чели що стори Давид, когато огладня той и [мъжете], които бяха с него,

³Wo phendia lenge, 'Chi jindian so kerdia o David kana bokhailo?

⁴как влезе в Божия дом и яде от присътствените хлябове, които не бе позволено да яде ни той, нито ония, които бяха с него, а само свещениците?

⁴Wo ai le manush, kai sas lesa. Sar gelo ando kher le Devlesko, ai xalias andal desh u dui halome manrhe kai nas leske slobodo, te xal, vai kodolenge kai sas lesa, numa le rashange.

⁵Или не сте ли чели в закона, че в съботен ден свещениците в храма нарушават съботата, и пак не са виновни.

⁵Vai chi jindian andel zakonuria ke le rasha kai keren buchi ande tamplo po Sabat phagen o zakono, ai nai doshale?"

⁶Но казвам ви, че тук има повече от храма.

⁶Phenav tumenge, "Si iek katse mai baro sar e tamplo.

⁷Но ако бяхте знаяли що значи [тая дума:] "Милост искам а не жертва", не бихте осъдили невинните.

⁷Numa te haliardianas so si o divano, 'Mila me mangav te den, ai na sakrifis.' Antunchi chi doshardianas kodolen kai nai doshale.

⁸Защото Човешкият Син е Господар на съботата.

⁸Ke O Shav le Manushesko si gazda chi po Sabat."

⁹И като замина оттам, дойде в синагогата им.

⁹Antunchi gelotar kotsar ai gelo ande lenge synagogue.

¹⁰И ето човек с изсъхнала ръка; и, за да обвинят [Исуса], попитаха Го казвайки: Позволено ли е човек да изцелява в събота?

¹⁰Kotse sas iek manush kai sas les vas bango phushle katar O Jesus, "Slobodo te sastiarelpe po Sabat?"

¹¹Той им каза: Кой човек от вас, ако има една овца, и тя в съботен ден падне в яма, не ще я улови и извади?

¹¹Kashte te sai dosharen les. Wo phendia lenge, "Savo anda tumende te si les iek bakro, ai te perela ande hunia po Sabat, chi zhal te ankalavel les avri?

¹²А колко е по-скъп човек от овца! Затова позволено е да се прави добро в съботен ден.

¹²Sode mai but mol manush sar bakro? Anda kodia slobodo te kerelpe mishtimos po Sabat.

¹³Тогава казва на човека: Простри ръката си. И той я простря; и тя стана здрава като другата.

¹³Antunchi phendias le manusheske, "Lunzhar cho vas." Wo lunzhardia pesko vas ai sasto sas sar o kolaver.

¹⁴А фарисеите, като излязоха, наговориха се против Него, как да Го погубят.

¹⁴Le Farizeanuria geletar ai dinepe duma sar te mudaren les.

¹⁵Но Исус, като позна[ това], оттегли се оттам; и мнозина тръгнаха подире Му, и Той ги изцели всички.

¹⁵O Jesus zhanglias, ai gelotar kotsar, but manush linepe pala leste, ai sastiardia le sa.

¹⁶И заръча им да Го не разгласяват;

¹⁶Ai phendias lenge te na mothon kon si wo ai so kerdias.

¹⁷за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия, който казва:

¹⁷Te kerdiolpe sar phendiasas o profeto Isaiah.

¹⁸"Ето Моят служител, Когото избрах, Моят възлюбен, в Когото е благоволението на душата Ми; Ще положа Духа Си на Него, И Той ще възвести съдба на народите.

¹⁸"Eta, murhi sluga. kai halosardem, kado kai si mange drago, ande kado murho duxo raduilpe. Thava murho duxo pe leste, ai phenela ai sikavela chachi kris ka sa le manush.

¹⁹Няма да се скара, нито да извика, Нито ще чуе някой гласа Му по площадите;

¹⁹Chi xalpe ai chi tsipila, chi ashundiola lesko glaso pel vulitsa.

²⁰Смазана тръстика няма да пречупи, И замъждял фитил няма да угаси, Докато изведе правосъдието към победа.

²⁰Ci phagela e treshtia kai si bangi, ai chi mudarela e fishtila le lamposki kai si makar thuv, zhi kai chi nirila o chachimos le Devlesko.

²¹И в Неговото име народите ще се надяват".

²¹Ai ande lesko anav sa le manush wuzdinape."

²²Тогава доведоха при Него един хванат от бяс, сляп и ням; и го изцели, тъй щото немият и проговори и прогледа.

²²Antunchi andine ka Jesus iek manush kai sas korho ai muto ke sas beng ande leste. O Jesus sastiardia kodole manushes, ta dias duma ai vi dikhlias.

²³И всичките множества се смаяха и думаха: Да не би Този да е Давидовият син?

²³Sa o narodo chudisaile, ai phenenas, "Sai avela kado o Shav le Davidosko?"

²⁴А фарисеите, като чуха това, рекоха: Тоя не изгонва бесовете, освен чрез началника на бесовете, Веелзевула.

²⁴Numa kana le Farizeanuria ashunde so kerdias phende, "Kado manush gonil le bengen ke o baro le bengengo, o Beelzebub del les e putiera."

²⁵А [Исус], като знаеше техните помисли, рече им: Всяко царство, разделено против себе си, запустява; и никой град или дом, разделен против себе си няма да устои.

²⁵O Jesus zhanelas lenge ginduria, ai phendias lenge, "Swako amperetsia kai si xulade pe peste si te xaiil, swako foro vai familia kai si xulade pe peste chi ashena.

²⁶Ако Сатана изгонва Сатана, той се е разделил против себе си; тогава как ще устои неговото царство?

²⁶Teala o beng gonil le bengen, won si xulade pe peste. Sar rhivdila ai ashela leski amperetisa?

²⁷При това, ако Аз чрез Веелзевула изгонвам бесовете, чрез кого ги изгонват вашите възпитаници? Затова, те ще ви бъдат съдии.

²⁷Te goniva me le bengen katar e putiera kai o Beelzebub del tumare shave. Katar len won e putiera te gonin le bengen? Anda kodia won si te shinen tumari kris!

²⁸Но ако Аз чрез Божия Дух изгонвам бесовете, то Божието царство е дошло върху вас.

²⁸Numa te goniva me le bengen katar O Swunto Duxo e putiera le Devleski, antunchi e amperetsia le Devleski avili pe tumende.

²⁹Или как може да влезе някой в къщата на силния [човек] и да му ограби покъщнината, ако първо не върже силния? - тогава ще ограби къщата му.

²⁹Vai sar sai del vari kon ando kher zurale manushesko ai te lel so si lesko, bi te phandel le zurale manushes ai antunchi te lel so si lesko.

³⁰Който не е с Мене, той е против Мене; и който не събира с Мене, разпилява.

³⁰Kodo kai nai pe murhi rig chi zhutil ma, numa kerel nasul karing mande; ai kodo kai chi chidel mansa xulavel."

³¹Затова ви казвам: Всеки грях и хула ще се прости на човеците; но хулата [против] Духа няма да се прости.

³¹Anda kodia phenav tumenge: "Vari savo bezex vai kai den duma nasul le manush sai iertilpe; numa kon dela duma nasul pe Swunto Duxo shoxar chi avela iertime.

³²И ако някой каже дума против Човешкия син, ще му се прости; но ако някой каже [дума] против Светия Дух, няма да му се прости, нито в тоя свят {Или: век.}, нито в бъдещия.

³²Ai kon godi dela duma nasul karing O Shav le Manushesko sai iertilape; numa kon godi dela duma nasul karing O Swunto Duxo chi avela iertime. Chi ande kadia lumia vai e lumia kai si te avel."

³³Или направете дървото добро, и плода му добър; или направете дървото лошо, и плода му лош; защото от плода се познава дървото.

³³Halon te keren e pruing lashi ai e fruta lashi; vai halon te keren e pruing chorhi ai e fruta chorhi ke e pruing prinzhardiol katar peski fruta.

³⁴Рожби ехиднини! Как можахте да говорите добро, като сте зли? Защото от онова, което препълва сърцето, говорят устата.

³⁴Tume vitsa sapenge, sar sai den duma lashimos, kana san nasul? Ke so ilo si pherdo, kodia del duma o mui.

³⁵Добрият човек от доброто си съкровище изважда добри неща; а злият човек от злото си съкровище изважда зли неща.

³⁵Lasho manushesko divano sikavel o barvalimos kai si ande leste, ai manush kai si les nasul ilo pherdo nasulimos lo, ai lesko divano sikavel kodia.

³⁶И казвам ви, че за всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговарят в съдния ден.

³⁶Phenav tumenge, "Le manush trobuna te den atweto po dies kai shindiolpe e kris anda swako vorba kai phende intaino.

³⁷Защото от думите си ще се оправдаеш, и от думите си ще се осъдиш.

³⁷Ke pala chire vorbi avesa jindo chacho, vai pala chire vorbi avesa jindo doshalo."

³⁸Тогава някои от книжниците и фарисеите Му отговориха, казвайки: Учителю, искаме да видим знамение от Тебе.

³⁸Antunchi uni andal Gramnoturia ai Farizeanuria dine les atweto ai phende leske, "Gazda, mangas te dikhas semno tutar."

³⁹А Той в отговор им рече: Нечестиво и прелюбодейно поколение иска знамение, но [друго] знамение няма да му се даде, освен знамението на пророк Иона.

³⁹O Jesus phendias lenge, ferdi ek vitsa kai si nasul ai kai nai chachimasa le Devlesa mangen semno, numa chi iek chi avela dino, ferdi so kerdiliape ka profeto o Jonah.

⁴⁰Защото, както Иона беше в корема на морското чудовище три дни и три нощи, така и Човешкият Син ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи.

⁴⁰Ke sar o Jonah sas ando ji le bare mashesko trin jes ai trin racha, kadia o Shav le manushesko si te avel ando mashkar la phuviako trin jes ai trin racha.

⁴¹Ниневийските мъже ще се явят на съда с това поколение и ще го съдят, защото те се покаяха чрез Ионовата проповед; а ето, тука има повече от Иона.

⁴¹Le manush andai Ninevah si te wushten kadala vitsasa kai kris te dosharen len. Ke kana o Jonah dias duma pa Del lenge, won keisaile, ai akana iek mai baro katar o Jonah si katse!

⁴²Южната царица ще се яви на съда с това поколение и ще го осъди, защото тя дойде от краищата на земята за да чуе Соломоновата мъдрост; а, ето, тука има повече от Соломона.

⁴²E amperetsasa andai Sheba si te wushtel kadala vitsasa kai kris te dosharel len. Woi avili dural te ashunel ka Soloman ke de sa gojaver sas ai akana si iek mai baro katar o Solomon katse!

⁴³Когато нечистият дух излезе из човека, той минава през безводни места да търси покой, и не намира.

⁴³Kana o bi vuzho duxo zhaltar anda o manush zhal ando pusta te rodel than te hodinil ai chi arakhel.

⁴⁴Тогава казва: Ще се върна в къщата си отгдето съм излязъл. И, като дойде намира я празна, пометена и наредена.

⁴⁴Antunchi mothol, "Amboldav palpale katar avilem" Antunchi amboldel palpale ai arakhel le manushesko ilo vuzho numa nango.

⁴⁵Тогава отива и взема при себе си седем други духове, по-зли от него, и, като влязат, живеят там; и последното състояние на оня човек става по-лошо от първото. Също така ще бъде и на това нечестиво поколение.

⁴⁵Antunchi o bi vuzho duxo arakhel efta aver duxuria mai nasul lestar, ai sa zhan te traiin ande kudo manush. Antunchi mai nasul leske de sar mai anglal. Sa kadia si te avel kadala nasul vitsaka.

⁴⁶Когато Той още говореше на народа, ето, майка Му и братята Му стояха вън и искаха да Му говорят.

⁴⁶Sar O Jesus delas duma le narodosa leske dei ai leske phral avri sas, ai mangenas te den duma lesa.

⁴⁷И някой си Му рече: Ето, майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да Ти говорят.

⁴⁷Vari kon phendia leske, Chi dei ai che phral avri, ai mangen te den duma tusa."

⁴⁸А Той в отговор рече на този, който Му каза, [това]: Коя е майка Ми? и кои са братята Ми?

⁴⁸O Jesus phendias leske, "Kon si murhi dei? Ai kon si murhe phral?"

⁴⁹И като простря ръка към учениците Си рече: Ето майка Ми и братята Ми!

⁴⁹Anzhardias pesko vas karing peske disipluria ai phendias, 'Eta! Murhi dei ai murhe phral!

⁵⁰Защото, който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата, той Ми е брат и сестра и майка.

⁵⁰Ke kon godi kerel e voia murho Dadeske kai si ando rhaio, si murho phral, murhi phei, ai murhi dei."