¹В същия ден Исус излезе из къщи и седна край езерото.

¹Sa kodo dies O Jesus anklisto avri anda kher, ai gelo te beshel pasha maria.

²И събраха се до Него големи множества, така щото влезе и седна в една ладия; а целият народ стоеше на брега.

²Kadia de but narodo chidinisailo kruglom lestar te anklisto ando chuno ai beshlo tele. Ai o narodo beshelas po berego.

³И говореше им много с притчи, казвайки: Ето, сеячът излезе да сее;

³Phenelas lenge paramichi pa but dieli, ai phendias lenge, "Iek manush gelo te shudel sumuntsi pe phuv.

⁴и като сееше някои[ зърна] паднаха край пътя: птиците дойдоха и ги изкълваха.

⁴Ai sar shudelas le sumuntsi pe phuv, uni pele pasha drom, ai le chiriklia avile ai xale le.

⁵А други паднаха на канаристите места, гдето нямаше много пръст; и твърде скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва;

⁵Uni pele po than kai sas bax, kai nas but phuv. Le sumuntsi barile sigo ka nas but phuv.

⁶а като изгря слънцето, пригоряха, и понеже нямаха корен изсъхнаха.

⁶Numa kana anklisto o kham, phabardia le, ke nas vuni shuchile.

⁷Други пък паднаха между тръните; тръните пораснаха и ги заглушиха.

⁷Aver pele mashkar le kanrhe, kodola kanrhe barile ai tasade le.

⁸А други паднаха на добра земя, и дадоха плод, кое стократно, кое шестдесет, кое тридесет.

⁸Numa aver pele pe lashi phuv, ai dine fruta: uni dine iek shel, aver shovardesh ai aver trenda."

⁹Който има уши [да слуша], нека слуша.

⁹"Kudo kai si les khan te ashunel, mek te ashunel!"

¹⁰Тогава се приближиха учениците Му и Му казаха: Защо им говориш с притчи?

¹⁰Antunchi le disipluria avile ai phende leske, "Sostar des duma lensa andel paramichi?"

¹¹А Той в отговор им каза: [Защото] на вас е дадено да знаете тайните на небесното царство, а на тях не е дадено.

¹¹O Jesus phendia lenge, "Ke tumenge sas shinado te zhanen so si garado pa e amperetsia le Devleski, num lenge nas dino.

¹²Защото който има, нему ще се даде, и ще има изобилие; а който няма, от него ще се отнеме и това, което има.

¹²Kaste godi si leste si te avel dino mai but, ai avela les but opral: numa kaste godi nai vi so si les, si te avel lino lestar.

¹³Затова им говоря с притчи, защото гледат, а не виждат; чуят а не слушат, нито разбират.

¹³Sa anda kodia dav duma lensa andel paramichi, dikhen numa chi dichol lenge, ashunen numa chi ashundiol lenge, ai chi haliaren.

¹⁴На тях се изпълнява Исаевото пророчество, което казва: "С уши ще чуете, а никак няма да разберете; И с очи ще гледате, а никак няма да видите.

¹⁴Ai lenge pherdili e profesi katar o Isaiah. Wo phendia, 'Ashunena mishto, numa tume chi haliaren; dikhena mishto, numa chi dichola tumenge.

¹⁵Защото сърцето на тия люде е задебеляло И с ушите си тежко чуват, И очите си склопиха; Да не би да видят с очите си, И да чуят с ушите си, И да разберат със сърцето си, И да се обърнат, И Аз да ги изцеля".

¹⁵Ke o ilo kodole manushengo zurailo, ai le khanensa dabai ashunen, phandade penge iakha. Daratar ke kam te dikhen le iakhensa, ai ashunen le khanensa, ai haliaren peske ilesa, ai ambolden palpale ka Del, te sastiarav le."

¹⁶А вашите очи са блажени, защото виждат, и ушите ви, защото чуват.

¹⁶Numa raduime tumare iakha ke dikhen, ai tumare khan ke ashunen.

¹⁷Защото истина ви казвам, че мнозина пророци и праведници са желали да видят това, което вие виждате, но не видяха, и да чуят това, което вие чувате, но не чуха.

¹⁷Chaches phenav tumenge, but profeturia ai chache manush roden te dikhen so tume dikhen, ai chi dikhle, ai te ashunen so tume ashunen, numa chi ashunde.

¹⁸Вие, прочее, чуйте [какво значи] притчата за сеяча.

¹⁸"Ashunen e paramichi pa manush kai shudel le sumuntsi.

¹⁹При всекиго, който чуе словото на царството и не го разбира, дохожда лукавият и грабва посеяното в сърцето му; той е посеяното край пътя.

¹⁹Kana vari kon ashunel e vorba pa e amperetsia le Devleski, ai chi haliarel, o bi vuzho avel ai ankalavel so sas thodino ando ilo le manushesko. Kadia si e sumuntsa kai peli pasha drom.

²⁰А посеяното на канаристите места е оня, който чуе словото и веднага с радост го приема;

²⁰E sumuntsa kai sas shudini pe phuv kai sas bax, si sar ek manush kai ashunel e vorba ai andak data lel e vorba ai veselimelo;

²¹корен, обаче, няма в себе си, но е привременен; и когато настане напаст или гонение поради словото, на часа се съблазнява.

²¹Numa chi gelo divano dur ande lesko ilo ai nas katar te ankerdiol, rhivdil xantsi vriama, ke kana avel zumaimos pe leste vai dosharen les manush vai maren mui lestar ke ashundias e vorba ai pachaias, antunchi leske dragostia xantsol duriol ai mekelpe.

²²А посеяното между тръните е оня, който чува словото; но светските грижи и примамката на богатството заглушават словото, и той става безплоден.

²²E sumuntsa kai sas shudini mashkar le kanrhe si sar ek manush kai ashundia e vorba le Devleski, numa ande lesko ilo si le ginduria, o pharipe, o nekazo le traiosko ande kadia lumia, ai o dziliarimos barvalimasko, kadala tasaven e vorba le Devleski, ai nashti del fruta.

²³А посеяното на добра земя е оня, който чуе словото и го разбира, който и дава плод, и принася кой стократно, кой шестдесет, кой тридесет.

²³E sumuntsa kai sas shudini pe lashi phuv si sar ek manush kai ashunel e vorba le Devleski ai haliarel la. Arakhadiol fruta ande leste ai kotsar avel mai but katar uni iek shel, katar uni shovardesh, ai katar uni trenda.

²⁴Друга притча им предложи, като каза: Небесното царство се оприличава на човек, който е посял добро семе на нивата си;

²⁴O Jesus phendias lenge aver paramichi, "E amperetsia le rhaioski si sar iek manush kai thodias lashe sumuntsi ande peski niva.

²⁵но, когато спяха човеците, неприятелят му дойде и пося плевели между житото, и си отиде.

²⁵Numa zhi kai le manush sovenas, lengo duzhmano avilo ai thodias rherto (chorhi sumuntsa) mashkar o jiv ai gelotar.

²⁶И когато поникна стволът и завърза плод, тогава се появиха и плевелите.

²⁶Kana o jiv barilo ai dia fruta, vi o rherto dichilo.

²⁷А слугите на домакина дойдоха и му казаха: Господине, не пося ли ти добро семе на нивата си? тогова откъде са плевелите?

²⁷Le slugi le gazdaske avile leste ai phende, 'Raia, chi thodian tu lashi sumuntsa ande chi niva? Katar avilo o rherto?"

²⁸Той им каза: Някой неприятел е сторил това. А слугите му казаха: Като е тъй искаш ли да идем да го оплевим?

²⁸Wo phendias lenge, 'O duzhmano kerdia kodia,' le slugi phushle les, 'Mangas te tsirdas le avri?'

²⁹А той каза: Не искам; да не би, като плевите плевелите, да изскубете заедно с тях и житото.

²⁹'Te na' phendia lenge, 'Ke kana tsirdena o rherto avri kam ankalaven vi o jiv.

³⁰Оставете да растат и двете заедно до жетва; а във време на жетва ще река на жетварите: Съберете първо плевелите, и вържете ги на снопове за изгаряне, а житото приберете в житницата ми.

³⁰Meken te barion vi le dui andek than, zhi kai vriama kai trobul te chidas o jiv, antunchi phenava kodolenge kai chiden o jiv, pervo chiden o rherto, phanden le andek than te phabaren le, numa o jiv chiden ande murho bano.

³¹Друга притча им предложи, казвайки: Небесното царство прилича на синапово зърно, което човек взе и го пося на нивата си;

³¹O Jesus phendias lenge aver paramichi, 'E amperetsia le rhaioski si sar sumuntsa garchitsaki. Kai manush thodias ande peski niva.

³²което наистина е по-малко от всичките семена, но, когато порасте, е по-голямо от злаковете, и става дърво, така щото небесните птици дохождат и се подслоняват по клончетата му.

³²Makar ke si e mai tsinorhi andal sumuntsi, kana bariol si mai bari andal patria, ai kerdiol krenga, ta le chiriklia anda cheri aven ta beshen ande krenga.

³³Друга притча им каза: Небесното царство прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докле вкисна всичкото.

³³Mai phendias lenge aver paramicha, "E amperetsia le rhaioski si sar e drozhda. Kai zhuvli lias ai thodias ande trin musuri arho, ta puchilo sa o arho."

³⁴Всичко това Исус изказа на народа с притчи, и без притчи не им говореше;

³⁴O Jesus dias le narodos kado sicharimos andel paramichi; ai chi phendias lenge khanchi bi te mothol lenge paramichi.

³⁵за да се изпълни реченото чрез пророка, който казва: - "Ще отворя устата Си в притчи; Ще изкажа скритото още от създанието на света".

³⁵Kadia pherdilo so phendias o profeto, "Phutrav murho mui te dav duma andel paramichi, si te mothav so sas garado de sar kerdili e lumia."

³⁶Тогава Той остави народа и дойде в къщи. И учениците Му се приближиха при Него и казаха: Обясни ни притчата за плевелите на нивата.

³⁶Antunchi meklia le narodos ai gelo ando kher. Leske disipluria avile leste ai phende, 'Sikav ame te haliaras e paramichi pa rherto ande niva.'

³⁷А в отговор Той каза: Сеячът на доброто семе е Човешкият Син;

³⁷Dias atweto ai phendias lenge, "Kodo kai shudel e lashi sumuntsa si O Shav le manushesko;

³⁸нивата е светът; доброто семе, това са чадата на царството; а плевелите са чадата на лукавия;

³⁸E niva si e lumia; ai e lashi sumuntsa si le shave la amperetsiake, o rherto si le shave le bi vuzheske;

³⁹неприятелят, който ги пося, е дяволът; жетвата е свършекът на века; а жетварите са ангели.

³⁹ai o duzhmano kai thodia o rherto si o beng: o jiv chidelape kana getolape e vriama, le manush kai chiden o jiv si le angeluria.

⁴⁰И тъй, както събират плевелите и ги изгарят в огън, така ще бъде и при свършека на века.

⁴⁰Sar o rherto si chidino ai phabarde ande iag; kadia avela kana getolape e vriama.

⁴¹Човешкият Син ще изпрати ангелите Си, които ще съберат от царството Му всичко що съблазнява, и ония, които вършат беззаконие,

⁴¹O Shav le Manushesko tradela peske angelon, te ankalaven avri anda leski amperetsia so godi kerel le manushen te keren bezex, ai kodolen kai keren nasulimos.

⁴²и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

⁴²Shudena le ando bov kai si dino iag, kotse rovena ai chidena dandendar.

⁴³Тогава праведните ще блеснат като слънцето в царството на Отца си. Който има уши [да слуша], нека слуша.

⁴³Antunchi le chache manush strefiana sar o kham ande amperetsia peske Dadeske. Kodo kai si les khan, mek te ashunel!"

⁴⁴Небесното царство прилича на имане скрито в нива, което, като го намери човек, скрива го, и в радостта си отива, продава всичко що има, и купува оная нива.

⁴⁴"E amperetsia le rhaioski si sar iek manjin garado ando kimpo. Kai o manush arakhlias, garadias les pale, raduisailo, gelo ai bichindias so godi sas les, ai chindias o kimpo."

⁴⁵Небесното царство прилича още на търговец, който търсеше хубави бисери,

⁴⁵"Magdata e amperetsia le rhaioski si sar iek manush kai chinel ai bichinel, kai rodel shukar perli. Kana arakhlias iek perla kai mol but gelo ai bichindias so godi sas les, ai chindia la."

⁴⁶и, като намери един скъпоценен бисер, отиде, продаде всичко що имаше и го купи.

⁴⁷"Magdata e amperetsia le rhaioski si sar iek sita kai si shudini ande maria, ai astarel but fieluria masho.

⁴⁷Небесното царство прилича още на мрежа, хвърлена в езерото, която събира[ риби] от всякакъв вид,

⁴⁸Kana sas pherdi le masharia tsirde la zhi po berego, beshlo tele, ai chide le lashe mashe andel kozhnitsi ai le chorhe shuden.

⁴⁸и, като се напълни изтеглиха я на брега, седнаха и прибраха добрите в съдове, а лошите изхвърлиха.

⁴⁹Kadia si te avel kana getolape e vriama, le angeluria si te aven ai te hulaven le nasul katar le chache.

⁴⁹Така ще бъде и при свършека на века; ангелите ще излязат и ще отлъчат нечестивите измежду праведните,

⁵⁰Ai shuden le ando bov kai si dino iag, kotse rovena ai chiden dandendar."

⁵⁰и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби,

⁵¹"Haliardian swako fielo?" O Jesus phushlia lendar, won phende leske, "Haliardiam."

⁵¹[Исус им казва]: Разбрахте ли всичко това? Те Му казват: Разбрахме.

⁵²Phendias lenge, anda kodia swako Gramnoto kai zhanela ai sikavela o zakono kai sas sikado pai e amperetsia le rhaioski si sar iek gazda kheresko kai ankalavel anda pesko kher, nevo manjin ai vi phurano."

⁵²А Той им рече: Затова, всеки книжник, който е учил за небесното царство, прилича на домакин, който изважда от съкровището си ново и старо.

⁵³Kana O Jesus getosardia sa le paramichi, gelotar kotsar.

⁵³Тогава Исус, когато свърши тия притчи замина си оттам.

⁵⁴Areslo ando foro kai barilo, ai sicharelas le narodos ande lengi synagogue, chudisaile, ai phenenas, "Katar lias kado manush ka savo haliarimos ai putiera te kerel mirakluria?"

⁵⁴И като дойде в родината Си, поучаваше ги в синагогите им, така щото те се чудеха и думаха: От къде са на Тогова тая мъдрост и тия велики дела?

⁵⁵Nai kado O Shav le stoliaresko? Nai lesko dako anav Maria? Nai leske phral o Jakov, o Josef, o Simon, ai o Judas?

⁵⁵Не е ли Тоя син на дърводелеца? Майка Му не казва ли се Мария, и братята Му Яков и Иосиф, Симон и Юда?

⁵⁶Ai leske pheia nai sa mashkar amende? Katar lias kado manush sa so si les?"

⁵⁶И сестрите Му не са ли всички при нас? От къде е, прочее, на този всичко това?

⁵⁷Xoliale pe leste. Numa O Jesus phendias lenge, "Ferdi ande lesko foro ai ande lesko kher chi preznain le profeturia.

⁵⁷И съблазняваха се в Него. А Исус им рече: Никой пророк не е без почит, освен в своята родина и в своя дом.

⁵⁸O Jesus chi kerdia but mirakluria kotse ke nas le pachamos.

⁵⁸И не извърши там много велики дела, поради неверието им.