¹Бивайте подражатели на мене, както съм и аз на Христа.

¹Будьте подражателями мне, как я Христу.

²А похвалявам ви, че ме помните за всичко, като държите преданията тъй, както ви ги предадох.

²Хвалю вас, братия, что вы все мое помните и держите предания так, как я передал вам.

³Но желая да знаете, че глава на всеки мъж е Христос, а глава на жената е мъжът, глава пък на Христос е Бог.

³Хочу также, чтобы вы знали, что всякому мужу глава Христос, жене глава – муж, а Христу глава – Бог.

⁴Всеки мъж, който се моли или пророкува с покрита глава, засрамва главата си.

⁴Всякий муж, молящийся или пророчествующий с покрытою головою, постыжает свою голову.

⁵А всяка жена, която се моли или пророкува гологлава, засрамва главата си, защото това е едно и също, като да е с бръсната глава.

⁵И всякая жена, молящаяся или пророчествующая с открытою головою, постыжает свою голову, ибо это то же, как если бы она была обритая.

⁶Защото, която жена се не покрива, нека остриже и косата си. Но ако е срамотно за жена да си стриже [косата], или да си бръсне [главата], то нека се покрива.

⁶Ибо если жена не хочет покрываться, то пусть и стрижется; а если жене стыдно быть остриженной илиобритой, пусть покрывается.

⁷Защото мъжът не трябва да си покрива главата, понеже е образ и слава на Бога; а жената е слава на мъжа.

⁷Итак муж не должен покрывать голову, потому что он есть образ и слава Божия; а жена есть слава мужа.

⁸(Защото мъжът не е от жената, а жената е от мъжа;

⁸Ибо не муж от жены, но жена от мужа;

⁹понеже мъжът не бе създаден за жената, а жената за мъжа).

⁹и не муж создан для жены, но жена для мужа.

¹⁰Затова жената е длъжна да има на главата си [белег на] власт, заради ангелите.

¹⁰Посему жена и должна иметь на голове своей знак власти над нею , для Ангелов.

¹¹(Обаче, нито жената е без мъжа, нито мъжът без жената, в Господа;

¹¹Впрочем ни муж без жены, ни жена без мужа, в Господе.

¹²защото, както жената е от мъжа, така и мъжът е чрез жената; а всичко е от Бога).

¹²Ибо как жена от мужа, так и муж через жену; все же – от Бога.

¹³Сами в себе си съдете: Прилично ли е, жената да се моли Богу гологлава?

¹³Рассудите сами, прилично ли женемолиться Богу с непокрытою головою ?

¹⁴Не учи ли ви и самото естество, че, ако мъж оставя косата си да расте, това е позор за него,

¹⁴Не сама ли природа учит вас, что если муж растит волосы, то это бесчестье для него,

¹⁵но, ако жена оставя косата си да расте, това е слава за нея, защото косата й е дадена за покривало?

¹⁵но если жена растит волосы, для нее это честь, так как волосы даны ей вместо покрывала?

¹⁶Но, ако някой мисли да се препира [за това], - ние нямаме такъв обичай, нито Божиите църкви.

¹⁶А если бы кто захотел спорить, то мы не имеем такого обычая, ни церкви Божии.

¹⁷А като ви заръчвам [следното], не ви похвалявам, защото се събирате, не за по-добро, но за по-лошо.

¹⁷Но, предлагая сие, не хвалю вас , что вы собираетесь не на лучшее, а на худшее.

¹⁸Защото, първо, слушам, че когато се събирате в църква, ставали разделения помежду ви; (и отчасти вярвам това;

¹⁸Ибо, во-первых, слышу, что, когда вы собираетесь вцерковь, между вами бывают разделения, чему отчасти и верю.

¹⁹защото е нужно да има и разцепление между вас, за да се яви, кои са одобрените помежду ви);

¹⁹Ибо надлежит быть и разномыслиям между вами, дабы открылись между вами искусные.

²⁰прочее, когато [така] се събирате заедно, не е възможно да ядете Господната вечеря;

²⁰Далее, вы собираетесь, так, что это не значит вкушать вечерю Господню;

²¹защото на яденето всеки бърза да вземе своята вечеря преди [другиго;] и [така] един остава гладен, а друг се напива.

²¹ибо всякий поспешает прежде других есть свою пищу, так что иной бывает голоден, а иной упивается.

²²Що! къщи ли нямате, гдето да ядете и пиете? Или презирате Божията църква и посрамяте тия, които нямат нищо? Що да ви кажа? Да ви похваля ли за това? Не ви похвалвам.

²²Разве у вас нет домов на то, чтобы есть и пить? Или пренебрегаете церковь Божию и унижаете неимущих? Что сказать вам? похвалить ли вас за это? Не похвалю.

²³Защото аз от Господа приех това, което ви и предадох, че Господ Исус през нощта, когато беше предаден, взе хляб,

²³Ибо я от Самого Господа принял то, что и вам передал, что Господь Иисус в ту ночь, в которую предан был, взял хлеб

²⁴и, като благодари, разчупи и рече: Това е Моето тяло, което е [разчупено] за вас; туй правете за Мое възпоминание.

²⁴и, возблагодарив, преломил и сказал: приимите, ядите, сие есть Тело Мое, за вас ломимое; сие творите в Мое воспоминание.

²⁵Така взе и чашата след вечерята и рече: Тая чаша е новият завет в Моята кръв; това правете всеки път, когато пиете, за Мое възпоминание.

²⁵Также и чашу после вечери, и сказал: сия чаша есть новый завет в Моей Крови; сие творите,когда только будете пить, в Мое воспоминание.

²⁶Защото всеки път, когато ядете тоя хляб и пиете [тая] чаша, възвестявате смъртта на Господа, докле дойде Той.

²⁶Ибо всякий раз, когда вы едите хлеб сей и пьете чашу сию, смерть Господню возвещаете, доколе Онпридет.

²⁷Затова, който яде хляба или пие Господната чаша недостойно, ще бъде виновен за [грях против] тялото и кръвта на Господа.

²⁷Посему, кто будет есть хлеб сей или пить чашу Господню недостойно, виновен будет против Тела и Крови Господней.

²⁸Но да изпитва човек себе си, и така да яде от хляба и да пие от чашата;

²⁸Да испытывает же себя человек, и таким образом пусть ест от хлеба сего и пьет из чаши сей.

²⁹защото, който яде и пие без да разпознае [Господното] тяло, той яде и пие осъждане на себе си.

²⁹Ибо, кто ест и пьет недостойно, тот ест и пьет осуждение себе, не рассуждаяо Теле Господнем.

³⁰По тая причина мнозина между вас са слаби и болнави, а доста и са починали.

³⁰От того многие из вас немощны и больны и немало умирает.

³¹Но, ако разпознавахме сами себе си, не щяхме да бъдем съдени.

³¹Ибо если бы мы судили сами себя, то не были бы судимы.

³²А когато биваме съдени от Господа, [с това] се наказваме, за да не бъдем осъдени заедно със света.

³²Будучи же судимы, наказываемся от Господа, чтобы не быть осужденными с миром.

³³Затова, братя мои, когато се събирате да ядете, чакайте се един друг.

³³Посему, братия мои, собираясь на вечерю, друг друга ждите.

³⁴Ако някой е гладен, нека яде у дома си, за да не бъде събирането ви за осъждане. А за останалите работи, ще ги наредя, когато дойда.

³⁴А если кто голоден, пусть ест дома, чтобы собираться вам не на осуждение. Прочее устрою, когда приду.