¹Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед що звънти, или кимвал що дрънка.

¹Если я говорю языками человеческими и ангельскими, а любви не имею, то я – медь звенящая или кимвал звучащий.

²И ако имам пророческа [дарба], и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.

²Если имею дар пророчества, и знаю все тайны,и имею всякое познание и всю веру, так что могу и горы переставлять, а не имею любви, – то я ничто.

³И ако раздам всичкия си имот за прехрана на [сиромасите], и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползува.

³И если я раздам все имение мое и отдам тело мое на сожжение, а любви не имею,нет мне в том никакой пользы.

⁴Любовта дълго търпи [и] е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее,

⁴Любовь долготерпит, милосердствует, любовь не завидует,любовь не превозносится, не гордится,

⁵не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло,

⁵не бесчинствует, не ищет своего, не раздражается, не мыслит зла,

⁶не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,

⁶не радуется неправде, а сорадуется истине;

⁷всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.

⁷все покрывает, всему верит, всего надеется, все переносит.

⁸Любовта никога не отпада; [другите дарби], обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати.

⁸Любовь никогда не перестает, хотя и пророчества прекратятся, и языки умолкнут, и знание упразднится.

⁹Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме;

⁹Ибо мы отчасти знаем, и отчасти пророчествуем;

¹⁰но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати.

¹⁰когда же настанет совершенное, тогда то, что отчасти, прекратится.

¹¹Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствувах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското.

¹¹Когда я был младенцем, то по-младенчески говорил, по-младенчески мыслил, по-младенчески рассуждал; а как стал мужем, то оставил младенческое.

¹²Защото сега виждаме [нещата] неясно, като в огледало, а тогава [ще ги видим] лице с лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат.

¹²Теперь мы видим как бы сквозь тусклое стекло, гадательно, тогда же лицем к лицу; теперь знаю я отчасти, а тогда познаю, подобно как я познан.

¹³И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.

¹³А теперь пребывают сии три: вера, надежда, любовь; но любовь из них больше.