¹И тъй, като отхвърлите всяка злоба, всяка лукавщина, лицемерие, завист и всяко одумване,

¹Итак, отложив всякую злобу и всякое коварство, илицемерие, и зависть, и всякое злословие,

²пожелавайте като новородени младенци, чистото духовно мляко, за да пораснете чрез него към спасение,

²как новорожденные младенцы, возлюбите чистое словесное молоко, дабы от него возрасти вам во спасение;

³ако сте опитали, "че Господ е благ;"

³ибо вы вкусили, что благ Господь.

⁴При Когото идвайки, [като] при жив камък, от човеците отхвърлен, а от Бога избран и скъпоценен,

⁴Приступая к Нему, камню живому, человеками отверженному, но Богом избранному, драгоценному,

⁵и вие, като живи камъни, се съграждате в духовен дом, за да станете свето свещенство, да принасяте духовни жертви, благоприятни на Бога чрез Исуса Христа.

⁵и сами, как живые камни, устрояйте из себя дом духовный, священство святое, чтобы приносить духовные жертвы, благоприятные Богу Иисусом Христом.

⁶Защото е писано в писанието: - "Ето, полагам в Сион крайъгълен камък, избран, скъпоценен; И който вярва в Него, не ще се посрами".

⁶Ибо сказано в Писании: вот, Я полагаю в Сионе камень краеугольный, избранный, драгоценный; и верующий в Него не постыдится.

⁷За вас, прочее, които вярвате, Той е скъпоценност, а на тия, които не вярват, "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла",

⁷Итак Он для вас, верующих, драгоценность, а для неверующих камень, который отвергли строители, но который сделался главою угла, камень претыкания и камень соблазна,

⁸и, "Камъкът, о който да се спъват, и канара, в която да се съблазняват"; защото се спъват о словото и са непокорни, - за което бяха и определени.

⁸о который они претыкаются, не покоряясь слову, на что они и оставлены.

⁹Вие, обаче, сте избран род, царско свещенство, свет народ, люде, които Бог придоби, за да възвестява превъзходствата на Този, Който ви призова от тъмнината в Своята чудесна светлина:

⁹Но вы – род избранный, царственное священство, народ святой, люди, взятые в удел, дабы возвещать совершенства Призвавшего вас из тьмы в чудный Свой свет;

¹⁰[вие], които някога си не бяхте народ, а сега сте Божий народ, не бяхте придобили милост, а сега сте придобили.

¹⁰некогда не народ, а ныне народ Божий; некогда непомилованные, а ныне помилованы.

¹¹Възлюбени, умолявам ви, като пришелци и чужденци [на света], да се въздържате от плътски страсти, които воюват против душата;

¹¹Возлюбленные! прошу вас, как пришельцев и странников, удаляться от плотских похотей, восстающих на душу,

¹²да живеете благоприлично между езичниците, тъй щото, относно това, за което ви одумват като злодейци, да прославят Бога във времето, когато ще [ги] посети, понеже виждат добрите ви дела.

¹²и провождать добродетельную жизнь между язычниками, дабы они за то, зачто злословят вас, как злодеев, увидя добрые дела ваши,прославили Бога в день посещения.

¹³Покорявайте се заради Господа на всяка човешка власт, било на царя, като върховен [владетел],

¹³Итак будьте покорны всякому человеческому начальству, для Господа: царю ли, как верховной власти,

¹⁴било на управителите, като пратеници от него, за да наказват злодейците и за похвала на добротворците.

¹⁴правителям ли, как от него посылаемым для наказанияпреступников и для поощрения делающих добро, –

¹⁵Защото това е Божията воля, като правите добро, да затуляте устата на невежите и глупави човеци;

¹⁵ибо такова есть воля Божия, чтобы мы, делая добро, заграждали уста невежеству безумных людей, –

¹⁶като свободни, обаче, не употребяващи свободата за покривало на злото, но като Божии слуги.

¹⁶как свободные, не как употребляющие свободу для прикрытия зла, но как рабы Божии.

¹⁷Почитайте всички; обичайте братството; от Бога се бойте, царя почитайте.

¹⁷Всех почитайте, братство любите, Бога бойтесь, царя чтите.

¹⁸Слуги, покорявайте се на господарите си с пълен страх, не само на добрите и кротките, но и на опърничавите;

¹⁸Слуги, со всяким страхом повинуйтесь господам, не только добрым и кротким, но и суровым.

¹⁹защото това е благоугодно, ако някой от съзнанието за Бога претърпява оскърбления, като страда несправедливо.

¹⁹Ибо то угодно Богу, если кто, помышляя о Боге, переносит скорби, страдая несправедливо.

²⁰Защото, каква похвала, ако понасяте търпеливо, когато ви бият за престъпленията ви? Но когато вършите добро и страдате, ако понасяте търпеливо, това е угодно пред Бога.

²⁰Ибо что за похвала, если вы терпите, когда вас бьют за проступки? Но если, делая добро и страдая, терпите, это угодно Богу.

²¹Защото и на това сте призовани; понеже и Христос пострада за вас, и ви остави пример да последвате по Неговите стъпки;

²¹Ибо вы к тому призваны, потому что и Христос пострадал за нас, оставив нам пример, дабы мы шли по следам Его.

²²Който грях не е сторил, нито се е намерило лукавщина в устата Му;

²²Он не сделал никакого греха, и не было лести в устах Его.

²³Който бидейки охулван, хула не отвръщаше; като страдаше, не заплашваше; но предаваше [делото Си] на Този, Който съди справедливо;

²³Будучи злословим, Он не злословил взаимно; страдая, не угрожал, но предавал то Судии Праведному.

²⁴Който сам понесе в тялото Си нашите грехове на дървото, тъй щото, като сме умрели за греховете, да живеем за правдата; с Чиято рана вие оздравяхте.

²⁴Он грехи наши Сам вознес телом Своим на древо, дабы мы, избавившись от грехов, жили для правды: ранами Его вы исцелились.

²⁵Защото като овце блуждаехте, но сега се върнахте при Пастиря и Епископа на душите ви.

²⁵Ибо вы были, как овцы блуждающие(не имея пастыря), но возвратились ныне к Пастырю и Блюстителю душ ваших.