¹И помни Създателя си в дните на младостта си, Преди да дойдат дните на злото, И стигнат годините, когато ще речеш: Нямам наслада от тях, -

¹И помни Создателя твоего в дни юности твоей, доколе не пришли тяжелые дни и не наступили годы, о которых ты будешь говорить: „нет мне удовольствия в них!"

²Преди да се помрачи слънцето и светлината, луната и звездите, И да се върнат облаците подир дъжда;

²доколе не померкли солнце и свет и луна и звезды, и не нашли новыетучи вслед за дождем.

³Когато стражите на къщата ще треперят, И силните мъже ще се прегърбят, И ония, които мелят, ще престанат защото намаляха, И на тия, които гледат през прозорците, ще се стъмни;

³В тот день, когда задрожат стерегущие дом и согнутся мужи силы; и перестанут молоть мелющие, потому что их немного осталось; и помрачатся смотрящие в окно;

⁴[Когато] вратите ще се затворят при пътя, Като ослабне гласът на мелницата; И при гласа на птицата ще стане [човек], И всичките звукове {Еврейски: Дъщери.} на песента ще ослабнат;

⁴и запираться будут двери на улицу; когда замолкнетзвук жернова, и будет вставать человек по крику петуха и замолкнут дщери пения;

⁵Още когато ще се боят от [всичко], що е високо, И ще треперят в пътя; Когато бадемът се разцъфти, и скакалецът натегне, и всяка охота изчезне; Защото човек отива във вечния си дом, И жалеещите обикалят улиците, -

⁵и высоты будут им страшны, и на дороге ужасы; и зацветет миндаль,и отяжелеет кузнечик, и рассыплется каперс. Ибо отходит человек в вечный дом свой, и готовы окружить его по улице плакальщицы; –

⁶Преди да се скъса сребърната верижка и да се счупи златната чаша, Или се строши стомната при извора, Или се счупи колелото над кладенеца,

⁶доколе не порвалась серебряная цепочка, и не разорвалась золотая повязка, и не разбился кувшин у источника, и не обрушилось колесо над колодезем.

⁷И се върне пръстта в земята както е била, И духът се върне при Бога, Който го е дал.

⁷И возвратится прах в землю, чем он и был; а дух возвратился к Богу,Который дал его.

⁸Суета на суетите, казва проповедникът, Всичко е суета.

⁸Суета сует, сказал Екклесиаст, все – суета!

⁹И колкото по-мъдър ставаше проповедникът, Толкова повече поучаваше людете на знание; А най-вече измисляше и издирваше И нареждаше много притчи.

⁹Кроме того, что Екклесиаст был мудр, он учил еще народ знанию. Он все испытывал, исследовал, и составил многопритчей.

¹⁰Проповедникът се стараеше да намери угодни думи, И това, което бе с правота написано, думи на истина.

¹⁰Старался Екклесиаст приискивать изящные изречения, и слова истины написаны им верно.

¹¹Думите на мъдрите са като остени; И като заковани гвоздеи са[ думите на] събирачите на изреченията, Дадени от единия пастир.

¹¹Слова мудрых – как иглы и как вбитые гвозди, и составители их –от единого пастыря.

¹²А колкото за [нещо] повече от това, сине мой, приеми увещание, Че правене много книги няма край, И много четене е труд на плътта.

¹²А что сверх всего этого, сын мой, того берегись: составлять многокниг – конца не будет, и много читать – утомительно для тела.

¹³Нека чуем краят на цялото слово: Бой се от Бога и пази заповедите Му, Понеже това е всичко за човека {Или: Това е длъжността на.};

¹³Выслушаем сущность всего: бойся Бога и заповеди Его соблюдай, потому что в этом все для человека;

¹⁴Защото, относно всяко скрито нещо, Бог ще докара на съд всяко дело, Било то добро или зло.

¹⁴ибо всякое дело Бог приведет на суд, и все тайное, хорошо ли оно,или худо.