¹Затова, свети братя, участници на небесното звание, размислете за апостола и първосвещеника, Когото ние изповядваме, Исуса;

¹Итак, братия святые, участники в небесном звании, уразумейте Посланника и Первосвященника исповедания нашего, Иисуса Христа,

²Който бе верен на Този, Който Го постави, както беше и Моисей в целия негов дом.

²Который верен Поставившему Его, как и Моисей во всем доме Его.

³Понеже Той се удостои със слава [толкоз] по-голяма от Моисеевата, колкото е по-голяма почитта що има оня, който е строил къщата, от [почитта що има] къщата.

³Ибо Он достоин тем большей славы пред Моисеем, чем большую честь имеет в сравнении с домом тот, кто устроил его,

⁴Защото всяка къща се строи от някого; а Тоя, Който е устроил всичко, е Бог.

⁴ибо всякий дом устрояется кем-либо; аустроивший все есть Бог.

⁵И Моисей беше верен в целия Божий дом, като слуга, за да засвидетелствува за онова, което щеше да се говори [по-после;]

⁵И Моисей верен во всем доме Его, как служитель, для засвидетельствования того, что надлежало возвестить;

⁶а Христос, като Син, [беше верен] над Неговия дом. Неговият дом сме ние, ако удържим до край дръзновението и похвалата на надеждата си.

⁶а Христос – как Сын в доме Его; дом же Его – мы, если только дерзновение и упование, которым хвалимся, твердо сохраним до конца.

⁷Затова, както казва Светият Дух: - "Днес, ако чуете гласа му,

⁷Почему, как говорит Дух Святый, ныне, когда услышите глас Его,

⁸Не закоравявайте сърцата си както в преогорчението, Както в деня на изкушението в пустинята,

⁸не ожесточите сердец ваших, как во время ропота, вдень искушения в пустыне,

⁹Гдето бащите ви [Ме] изкусиха, изпитаха [Ме]. И видяха делата Ми четиридесет години.

⁹где искушали Меня отцы ваши, испытывали Меня, и видели дела Мои сорок лет.

¹⁰Затова, възнегодувах против това поколение. И рекох: Всякога се заблуждават със сърцата си, Те не са познали Моите пътища;

¹⁰Посему Я вознегодовал на оный род и сказал: непрестанно заблуждаются сердцем, не познали они путей Моих;

¹¹Така се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка".

¹¹посему Я поклялся во гневе Моем, что они не войдутв покой Мой.

¹²Внимавайте братя, да не би да има в някого от вас нечестиво, невярващо сърце, което да отстъпи от живия Бог;

¹²Смотрите, братия, чтобы не было в ком из вас сердца лукавого и неверного, дабы вам не отступить от Бога живаго.

¹³но увещавайте се един друг всеки ден, докле още е "днес", да не би някой от вас да се закорави чрез измамата на греха.

¹³Но наставляйте друг друга каждый день,доколе можно говорить: „ныне", чтобы кто извас не ожесточился, обольстившись грехом.

¹⁴Защото ние участвуваме в Христа, ако удържим твърдо до край първоначалната си увереност:

¹⁴Ибо мы сделались причастниками Христу, если только начатую жизнь твердо сохраним до конца,

¹⁵докато се казва: - "Днес, ако чуете гласа Му, Не закоравявайте сърцата си както в преогорчението".

¹⁵доколе говорится: „ныне, когда услышите глас Его, не ожесточите сердец ваших, как во время ропота".

¹⁶Защото кои, като чуха, [Го] преогорчиха? Не всички ли ония, които излязоха от Египет чрез Моисея?

¹⁶Ибо некоторые из слышавших возроптали; но не все вышедшие из Египта с Моисеем.

¹⁷А против кои негодува четиридесет години? Не против ония ли, които съгрешиха, и чиито трупове паднаха в пустинята?

¹⁷На кого же негодовал Он сорок лет? Не на согрешившихли, которых кости пали в пустыне?

¹⁸На кои още се закле, че няма да влязат в Неговата почивка? Не на ония ли, които бяха непокорни?

¹⁸Против кого же клялся, что не войдут в покой Его, как не против непокорных?

¹⁹И тъй виждаме, че поради неверието си те не можаха да влязат.

¹⁹Итак видим, что они не могли войти за неверие.