¹И тъй, понеже ни остава обещание да влезем в Неговата почивка, нека се боим да не би да се открие, че някой от вас не е достигнал [до нея].

¹Посему будем опасаться, чтобы, когда еще остается обетование войти в покой Его, не оказался кто из вас опоздавшим.

²Защото на нас се донесе едно благовестие, както и на тях; но словото, което те чуха, не ги ползува, понеже не се съедини чрез вяра в ония, които го чуха.

²Ибо и нам оно возвещено, как и тем; но не принесло им пользы слово слышанное, не растворенное верою слышавших.

³Затова ние, повярвалите, влизаме в тая почивка; както рече [Бог: - ]"Така се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка"; ако и да са били свършени делата [Му] още при основаването на света.

³А входим в покой мы уверовавшие, так как Он сказал: „Я поклялся в гневе Моем, что они не войдут в покой Мой", хотя дела Его были совершены еще вначале мира.

⁴Защото нейде си е говорил за самия [ден] така: "И почина си Бог на седмия ден от всичките Си дела";

⁴Ибо негде сказано о седьмом дне так: и почил Бог в день седьмый от всех дел Своих.

⁵а пък на това място: "Няма да влязат в Моята почивка".

⁵И еще здесь: „не войдут в покой Мой".

⁶И тъй, понеже остава да влязат някои в нея, а ония, на които от по-напред се благовести, не са влезли поради неверието {Или: Непокорството} си,

⁶Итак, как некоторым остается войти в него, а те, которым прежде возвещено, не вошли в него за непокорность,

⁷[затова] Той пак определя един ден, "днес", като казва толкоз време по-после чрез Давида, както вече рекохме: "Днес, ако чуете Неговия глас, Не закоравявайте сърцата си".

⁷то еще определяет некоторый день, „ныне", говоря через Давида, после столь долгого времени, как выше сказано: „ныне, когда услышите глас Его, не ожесточите сердец ваших".

⁸Защото, ако Исус[ Навиев] беше им дал почивка, [Бог] не би говорил след това за друг ден.

⁸Ибо если бы Иисус Навин доставил им покой, то не было бы сказано после того о другом дне.

⁹Следователно, за Божиите люде остава една съботна почивка {Виж. ст. 4.}.

⁹Посему для народа Божия еще остается субботство.

¹⁰Защото оня, който е влязъл в Неговата почивка, той си е починал от своите дела, както и Бог от Своите Си.

¹⁰Ибо, кто вошел в покой Его, тот и сам успокоился от дел своих, как и Бог от Своих.

¹¹Затова нека се постараем да влезем в тая почивка, за да не падне някой в [това, да дава] същия пример на неверие.

¹¹Итак постараемся войти в покой оный, чтобы кто по тому же примеру не впал в непокорность.

¹²Защото Божието слово е живо, деятелно, по-остро от всеки меч остър и от двете страни, пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка, и издирва помислите и намеренията на сърцето.

¹²Ибо слово Божие живо и действенно и острее всякого меча обоюдоострого: оно проникает до разделения души и духа, составов и мозгов, и судит помышления и намерения сердечные.

¹³И няма създание, което да не е явно пред [Бога;] но всичко е голо и разкрито пред очите на Този, на Когото има да отговаряме.

¹³И нет твари, сокровенной от Него, но все обнажено и открыто перед очами Его: Ему дадим отчет.

¹⁴И тъй, като имаме велик Първосвещеник Исуса, Божия Син, Който е преминал до [най-високите] небеса, нека държим това, което сме изповядали.

¹⁴Итак, имея Первосвященника великого, прошедшего небеса, Иисуса Сына Божия, будем твердо держаться исповедания нашего .

¹⁵Защото нямаме [такъв] първосвещеник, Който да не може да състрадава с нас в нашите немощи, а [имаме Един], Който е бил във всичко изкушен като [нас], но пак без грях.

¹⁵Ибо мы имеем не такого первосвященника, который не может сострадать нам в немощах наших, но Который, подобно нам , искушен во всем, кроме греха.

¹⁶Затова, нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да придобием милост, и да намерим благодат, [която] да помага благовременно.

¹⁶Посему да приступаем с дерзновением к престолу благодати, чтобы получить милость и обрести благодать для благовременной помощи.