¹И Елиу пак проговаряйки рече:

¹И продолжал Елиуй и сказал:

²Слушайте думите ми, вие мъдри, И внимавайте към мене, вие разумни;

²выслушайте, мудрые, речь мою, и приклоните ко мне ухо, рассудительные!

³Защото ухото изпитва думите Както небцето вкусва ястието.

³Ибо ухо разбирает слова, как гортань различает вкус в пище.

⁴Нека си изберем правото Та да знаем помежду си доброто.

⁴Установим между собою рассуждение и распознаем, что хорошо.

⁵Защото Иов е казал: Праведен съм, И пак Бог отне правото ми;

⁵Вот, Иов сказал: я прав, но Бог лишил меня суда.

⁶Въпреки правото ми [считан] съм [за] лъжец; Раната ми е неизцелима при все, че съм без престъпление.

⁶Должен ли я лгать на правду мою? Моя рана неисцелима без вины.

⁷Кой човек е като Иова, Който укорява [Бога], както пие вода,

⁷Есть ли такой человек, как Иов, который пьет глумление, как воду,

⁸И дружи с ония, които вършат беззаконие, И ходи с нечестиви човеци?

⁸вступает в сообщество с делающими беззаконие и ходит с людьми нечестивыми?

⁹Защото е казал: Нищо не ползува човека Да съизволява с Бога.

⁹Потому что он сказал: нет пользы для человека в благоугождении Богу.

¹⁰Слушайте ме, прочее, вие разумни мъже. Далеч да бъде от Бога неправдата, И от Всемогъщия беззаконието!

¹⁰Итак послушайте меня, мужи мудрые! Не может быть у Бога неправда или у Вседержителя неправосудие,

¹¹Защото ще въздаде на човека според делото му, И ще направи всеки да намери според пътищата си.

¹¹ибо Он по делам человека поступает с ним и по путям мужа воздаетему.

¹²Наистина Бог няма да извърши нечестие, Нито ще извърне Всемогъщият правосъдието.

¹²Истинно, Бог не делает неправды и Вседержитель неизвращает суда.

¹³Кой е възложил на Него грижата за земята? Или кой Го е натоварил с цялата вселена?

¹³Кто кроме Его промышляет о земле? И кто управляет всею вселенною?

¹⁴Ако прилепи Той сърцето Си [само] към Себе Си, И оттегли към Себе Си Духа Си и дишането Си,

¹⁴Если бы Он обратил сердце Свое к Себе и взял к Себе дух ее и дыхание ее, –

¹⁵То ще издъхне заедно всяка плът, И човекът ще се върне пак в пръстта.

¹⁵вдруг погибла бы всякая плоть, и человек возвратился бы в прах.

¹⁶Сега, ако си разумен, чуй това; Слушай гласа на думите ми.

¹⁶Итак, если ты имеешь разум, то слушай это и внимай словам моим.

¹⁷Ще властвува ли оня, който мрази правдата? И ще изкараш ли виновен мощния Праведник,

¹⁷Ненавидящий правду может ли владычествовать? И можешь ли ты обвинить Всеправедного?

¹⁸Който казва на цар: Нечестив си, На князе: Беззаконници сте,

¹⁸Можно ли сказать царю: ты – нечестивец, и князьям: вы – беззаконники?

¹⁹Който не лицеприятствува пред първенци, Нито почита богатия повече от сиромаха, Понеже всички са дело на Неговите ръце?

¹⁹Но Он не смотрит и на лица князей и не предпочитает богатого бедному, потому что все они дело рук Его.

²⁰В една минута умират - да! в полунощ; Людете [им] се смущават и преминават; И мощните биват премахнати не с ръка.

²⁰Внезапно они умирают; среди ночи народ возмутится, и они исчезают; и сильных изгоняют не силою.

²¹Защото очите на [Бога] са върху пътищата на човека, И Той гледа всичките му стъпки.

²¹Ибо очи Его над путями человека, и Он видит все шаги его.

²²Няма тъмнина, нито мрачна сянка, Гдето да се крият ония, които вършат беззаконие.

²²Нет тьмы, ни тени смертной, где могли бы укрыться делающие беззаконие.

²³Понеже Той няма нужда втори път да изпитва човека, За да дойде на съд пред Бога.

²³Потому Он уже не требует от человека, чтобы шел на суд с Богом.

²⁴Без [дълго] изследване сломява силните, И поставя други вместо тях.

²⁴Он сокрушает сильных без исследования и поставляет других на их места;

²⁵Прочее, Той познава делата им; И събаря ги нощем, та те се смазват.

²⁵потому что Он делает известными дела их и низлагаетих ночью, и они истребляются.

²⁶Удря ги като нечестиви Явно, там гдето има зрители,

²⁶Он поражает их, как беззаконных людей, пред глазами других,

²⁷Понеже се отклониха от Него, И не зачитаха ни един от пътищата Му,

²⁷за то, что они отвратились от Него и не уразумели всех путей Его,

²⁸Така че направиха да стигне до Него викът на сиромасите, Та Той чу вика на угнетените.

²⁸так что дошел до Него вопль бедных, и Он услышал стенание угнетенных.

²⁹И когато Той успокоява, кой ще смути? Когато крие лицето Си, кой може да Го види? Безразлично [да ли е сторено това] спрямо народ или спрямо един човек, -

²⁹Дарует ли Он тишину, кто может возмутить? скрывает ли Он лице Свое, кто может увидеть Его? Будет ли это для народа, или для одного человека,

³⁰За да не царува нечестив човек, Човек, който би впримчвал людете,

³⁰чтобы не царствовал лицемер к соблазну народа.

³¹Защото, ако някой каже на Бога: Понесох [наказание] без да съм сторил зло;

³¹К Богу должно говорить: я потерпел, больше не буду грешить.

³²Каквото аз не виждам, Ти ме научи; Ако съм извършил беззаконие, няма да върша вече, -

³²А чего я не знаю, Ты научи меня; и если я сделал беззаконие, больше не буду.

³³То трябва ли въздаянието му да бъде, според както ти желаеш, да го отхвърляш, Така щото ти да го избереш, [казва Бог], а не Аз? Тогава ти кажи каквото знаеш.

³³По твоему ли рассуждению Он должен воздавать? И как ты отвергаешь, то тебе следует избирать, а немне; говори, что знаешь.

³⁴Разумни мъже ще ми рекат: Да! всеки мъдър човек, който ме слуша, [ще каже:]

³⁴Люди разумные скажут мне, и муж мудрый, слушающий меня:

³⁵Иов говори без знание, И думите му са лишени от мъдрост.

³⁵Иов не умно говорит, и слова его не со смыслом.

³⁶Желанието ми е, Иов да бъде изпитан до край, Понеже отговори, както нечестивите човеци.

³⁶Я желал бы, чтобы Иов вполне был испытан, по ответам его, свойственным людям нечестивым.

³⁷Защото на греха си притуря бунтовничество, Поругава се {Еврейски: Изпляска с ръце.} между нас, И умножава думите си против Бога.

³⁷Иначе он ко греху своему прибавит отступление, будет рукоплескать между нами и еще больше наговорит против Бога.