¹И Елиу продължавайки рече:

¹И продолжал Елиуй и сказал:

²Потърпи ме малко, и ще ти явя, Защото имам още нещо да ти кажа за Бога.

²подожди меня немного, и я покажу тебе, что я имею еще что сказать за Бога.

³Ще черпя знанието си от далеч, И ще отдам правда на Създателя си;

³Начну мои рассуждения издалека и воздам Создателю моему справедливость,

⁴Защото наистина думите ми не ще бъдат лъжливи; Един, който е усъвършенствуван в знание, стои пред тебе.

⁴потому что слова мои точно не ложь: пред тобою – совершенный в познаниях.

⁵Ето, макар Бог да е мощен, не презира никого, - Макар да е мощен в силата Си да разсъждава.

⁵Вот, Бог могуществен и не презирает сильного крепостью сердца;

⁶Той не запазва живота на нечестивия, А на сиромасите отдава правото.

⁶Он не поддерживает нечестивых и воздает должное угнетенным;

⁷Не оттегля очите Си от праведните, Но даже ги туря и с царе да седят на престол за винаги, И те биват възвишени.

⁷Он не отвращает очей Своих от праведников, но с царями навсегда посаждает их на престоле, и они возвышаются.

⁸А във вериги, ако са вързани, И хванати с въжета на наскърбление,

⁸Если же они окованы цепями и содержатся в узах бедствия,

⁹Тогава им явява делата им И престъпленията им, че са се възгордели,

⁹то Он указывает им на дела их и на беззакония их, потому что умножились,

¹⁰Отваря и ухото им за поука, И заповядва да се върнат от беззаконието;

¹⁰и открывает их ухо для вразумления и говорит им, чтоб они отстали отнечестия.

¹¹И ако послушат и служат на Него, Ще прекарат дните си в благополучие И годините си във веселия;

¹¹Если послушают и будут служить Ему, то проведут дни свои в благополучии и лета свои в радости;

¹²Но ако не послушат, ще загинат от меч, И ще умрат без мъдрост.

¹²если же не послушают, то погибнут от стрелы и умрут в неразумии.

¹³А нечестивите в сърце питаят яд, Не викат [към Бога] за помощ когато ги връзва;

¹³Но лицемеры питают в сердце гнев и не взывают к Нему, когда Он заключает их в узы;

¹⁴Те умират в младост, И животът им [угасва] между мръсните.

¹⁴поэтому душа их умирает в молодости и жизнь их с блудниками.

¹⁵Той избавя наскърбения чрез скръбта му, И чрез бедствие отваря ушите им

¹⁵Он спасает бедного от беды его и в угнетении открывает ухо его.

¹⁶И така би извел и тебе из утеснение В широко място, гдето няма теснота; И слаганото на трапезата ти било би пълно с тлъстина.

¹⁶И тебя вывел бы Он из тесноты на простор, где нет стеснения, и поставляемое на стол твой было бы наполнено туком;

¹⁷Но ти си пълен със съжденията на нечестивия; [Затова] съдбата и правосъдието те хващат,

¹⁷но ты преисполнен суждениями нечестивых: суждение и осуждение – близки.

¹⁸Внимавай да не би жегата [на страданията ти] да те подигне против удара; Тогава нито голям откуп би те отървал.

¹⁸Да не поразит тебя гнев Божий наказанием! Большой выкуп не спасет тебя.

¹⁹Ще важи ли викането ти да те извади от бедствие, Или всичките напрежения на силата ти?

¹⁹Даст ли Он какую цену твоему богатству? Нет, – ни золоту и никакомусокровищу.

²⁰Не пожелавай нощта, Когато людете изчезват от мястото си.

²⁰Не желай той ночи, когда народы истребляются на своем месте.

²¹Внимавай! не погледвай беззаконието; Защото ти си предпочел това повече от наскърблението.

²¹Берегись, не склоняйся к нечестию, которое ты предпочел страданию.

²²Ето, Бог е възвишен в силата Си; Кой е господар като Него?

²²Бог высок могуществом Своим, и кто такой, как Он, наставник?

²³Кой Му е предписал пътя Му? Или кой може да Му рече: Извършил си беззаконие?

²³Кто укажет Ему путь Его; кто может сказать: Ты поступаешь несправедливо?

²⁴Помни да възвеличаваш Неговото дело, Което човеците възпяват,

²⁴Помни о том, чтобы превозносить дела его, которые люди видят.

²⁵В което всичките човеци се взират, Което човекът гледа от далеч.

²⁵Все люди могут видеть их; человек может усматривать их издали.

²⁶Ето, Бог е велик, и ние Го не познаваме; Числото на годините Му е неизследимо.

²⁶Вот, Бог велик, и мы не можем познать Его; число лет Его неисследимо.

²⁷Той привлича водните капки, Които таят в дъжд от парите Му,

²⁷Он собирает капли воды; они во множестве изливаются дождем:

²⁸Които облаците изливат И оросяват върху множество човеци.

²⁸из облаков каплют и изливаются обильно на людей.

²⁹Може ли, даже, някой да разбере как се разпростират облаците, Или [се произвеждат] гърмежите на скинията Му?

²⁹Кто может также постигнуть протяжение облаков, треск шатра Его?

³⁰Ето, простира светлината Си около Себе Си, И се покрива с морските дъна.

³⁰Вот, Он распространяет над ним свет Свой и покрывает дно моря.

³¹(Понеже чрез тия неща съди народите; Дава храна изобилно),

³¹Оттуда Он судит народы, дает пищу в изобилии.

³²Покрива ръцете Си със светкавицата, И заповядва й где да удари;

³²Он сокрывает в дланях Своих молнию и повелевает ей, кого разить.

³³Шумът й известява за това, И добитъкът - за [пламъка], който възлиза.

³³Треск ее дает знать о ней; скот также чувствует происходящее.