¹Да! поради това сърцето ми трепери И се измества от мястото си.

¹И от сего трепещет сердце мое и подвиглось с места своего.

²Слушайте внимателно гърма на гласа Му, И шума, който излиза из устата Му.

²Слушайте, слушайте голос Его и гром, исходящийиз уст Его.

³Праща го под цялото небе И светкавицата Си до краищата на земята;

³Под всем небом раскат его, и блистание его – до краев земли.

⁴След нея рече глас, Гърми с гласа на величието Си, И не ги възпира щом се чуе гласа Му.

⁴За ним гремит глас; гремит Он гласом величества Своего и неостанавливает его, когда голос Его услышан.

⁵Бог гърми чудно с гласа Си, Върши велики дела, които не можем да разбираме;

⁵Дивно гремит Бог гласом Своим, делает дела великие, для нас непостижимые.

⁶Защото казва на снега: Вали на земята, - Също и на проливния дъжд и на поройните Си дъждове;

⁶Ибо снегу Он говорит: будь на земле; равно мелкий дождь и большой дождь в Его власти.

⁷Запечатва ръката на всеки човек, Така щото всичките човеци, които е направил, да разбират силата [Му].

⁷Он полагает печать на руку каждого человека, чтобы все люди знали дело Его.

⁸Тогава зверовете влизат в скривалищата И остават в рововете си.

⁸Тогда зверь уходит в убежище и остается в своих логовищах.

⁹От помещението си иде бурята, И студът от [ветровете] що разпръскват [облаците].

⁹От юга приходит буря, от севера – стужа.

¹⁰Чрез духане от Бога се дава лед, И широките води замръзват;

¹⁰От дуновения Божия происходит лед, и поверхность воды сжимается.

¹¹Тоже гъстия облак Той натоварва с влага, Простира на широко светкавичния Си облак,

¹¹Также влагою Он наполняет тучи, и облака сыплют свет Его,

¹²Които според Неговото наставление се носят наоколо За да правят всичко що им заповядва По лицето на земното кълбо,

¹²и они направляются по намерениям Его, чтоб исполнить то, что Он повелит им на лице обитаемой земли.

¹³Било, че за наказание, или за земята Си, Или за милост, ги докарва.

¹³Он повелевает им идти или для наказания, или в благоволение, или дляпомилования.

¹⁴Слушай това, Иове, Застани та размисли върху чудесните Божии дела.

¹⁴Внимай сему, Иов; стой и разумевай чудные дела Божии.

¹⁵Разбираш ли как им налага Бог [волята Си]. И прави светкавицата да свети от облака Му?

¹⁵Знаешь ли, как Бог располагает ими и повелевает свету блистать из облака Своего?

¹⁶Разбираш ли как облаците увисват, Чудесните дела на Съвършения в знание? -

¹⁶Разумеешь ли равновесие облаков, чудное дело Совершеннейшего в знании?

¹⁷Ти, чиито дрехи стават топли, Когато земята е в затишие, поради южния [вятър].

¹⁷Как нагревается твоя одежда, когда Он успокаивает землю от юга?

¹⁸Можеш ли като Него да разпростреш небето, Което, като леяно огледало е здраво?

¹⁸Ты ли с Ним распростер небеса, твердые, как литое зеркало?

¹⁹Научи ни що да Му кажем, [Защото] поради невежество {Еврейски: Тъмнината.} ние не можем да наредим [думите си].

¹⁹Научи нас, что сказать Ему? Мы в этой тьме ничего не можем сообразить.

²⁰Ще Му се извести ли, че желая да говоря, [Като зная че], ако продума човек непременно ще бъде погълнат?

²⁰Будет ли возвещено Ему, что я говорю? Сказал ли кто, что сказанное доносится Ему?

²¹И сега [човеците] не могат да погледнат на светлината, Когато блещи на небето, като е заминал вятърът и го е очистил,

²¹Теперь не видно яркого света в облаках, но пронесется ветер ирасчистит их.

²²Та е дошло златозарно сияние от север; [А как ще погледнат на] Бога, у Когото е страшна слава!

²²Светлая погода приходит от севера, и окрест Бога страшное великолепие.

²³Всемогъщ е, не можем да Го проумеем, превъзходен е в сила; А правосъдието и преизобилната правда Той няма да отврати.

²³Вседержитель! мы не постигаем Его. Он велик силою, судом и полнотою правосудия. Он никого не угнетает.

²⁴Затова Му се боят човеците; Той не зачита никого от високоумните {Еврейски: Мъдрите в сърце.}.

²⁴Посему да благоговеют пред Ним люди, и да трепещут пред Ним все мудрые сердцем!