1Един [човек на име] Лазар, от Витания, от селото на Мария и на сестра й Марта, беше болен.
1Был болен некто Лазарь из Вифании, из селения, где жили Мария и Марфа, сестра ее.
2(А Мария, чийто брат Лазар беше болен, бе оная, която помаза Господа с миро и отри нозете Му с косата си).
2Мария же, которой брат Лазарь был болен, была та , которая помазала Господа миром и отерла ноги Его волосами своими.
3И тъй, сестрите пратиха до Него да Му кажат: Господи, ето този, когото обичаш, е болен.
3Сестры послали сказать Ему: Господи! вот, кого Ты любишь, болен.
4А Исус, като чу това, рече: Тази болест не е смъртоносна, но е за Божията слава, за да се прослави Божият Син чрез нея.
4Иисус, услышав то , сказал: эта болезнь не ксмерти, но к славе Божией, да прославится через нее Сын Божий.
5А Исус обичаше Марта, и сестра й, и Лазара.
5Иисус же любил Марфу и сестру ее и Лазаря.
6Тогава откак чу, че бил болен, престоя два дни на мястото, гдето се намираше.
6Когда же услышал, что он болен, то пробыл два дня на том месте, где находился.
7А подир това, каза на учениците: Да отидем пак в Юдея.
7После этого сказал ученикам: пойдем опять в Иудею.
8Казват Му учениците: Учителю, сега юдеите искаха да Те убият с камъни, и пак ли там отиваш?
8Ученики сказали Ему: Равви! давно ли Иудеи искали побить Тебя камнями, и Ты опять идешь туда?
9Исус отговори: Нали има дванадесет часа в деня? Ако ходи някой денем, не се препъва, защото вижда виделината на тоя свят.
9Иисус отвечал: не двенадцать ли часов во дне? кто ходит днем, тот не спотыкается, потому что видит свет мира сего;
10Но ако ходи някой нощем, препъва се, защото не е осветлен.
10а кто ходит ночью, спотыкается, потому что нет света с ним.
11Това изговори, и подир туй им каза: Нашият приятел Лазар заспа; но Аз отивам да го събудя.
11Сказав это, говорит им потом: Лазарь, друг наш, уснул; но Я иду разбудить его.
12Затова учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее.
12Ученики Его сказали: Господи! если уснул, то выздоровеет.
13Но Исус бе говорил за смъртта му; а те мислеха, че говори за почиване в сън.
13Иисус говорил о смерти его, а они думали, что Он говорит о сне обыкновенном.
14Тогава Исус им рече ясно: Лазар умря.
14Тогда Иисус сказал им прямо: Лазарь умер;
15И заради вас, радвам се, че не бях там, за да повярвате; обаче, нека да отидем при него.
15и радуюсь за вас, что Меня не было там, дабы вы уверовали; но пойдем к нему.
16Тогава Тома, наречен близнак, каза на съучениците: Да отидем и ние, за да умрем с Него.
16Тогда Фома, иначе называемый Близнец, сказал ученикам: пойдем и мы умрем с ним.
17И тъй, като дойде Исус, намери, че [Лазар] бил от четири дни в гроба.
17Иисус, придя, нашел, что он уже четыре дня в гробе.
18А Витания беше близо до Ерусалим, колкото петнадесет стадии;
18Вифания же была близ Иерусалима, стадиях в пятнадцати;
19и мнозина от юдеите бяха при Марта и Мария да ги утешават за брат им.
19и многие из Иудеев пришли к Марфе и Марии утешать их в печали о брате их.
20Марта, прочее, като чу, че идел Исус, отиде да Го посрещне; а Мария още седеше в къщи.
20Марфа, услышав, что идет Иисус, пошла навстречу Ему; Мария же сидела дома.
21Тогава Марта рече на Исуса: Господи, да беше Ти тука, не щеше да умре брат ми.
21Тогда Марфа сказала Иисусу: Господи! если бы Ты былздесь, не умер бы брат мой.
22Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Бог ще Ти даде.
22Но и теперь знаю, что чего Ты попросишь у Бога, даст Тебе Бог.
23Казва й Исус: Брат ти ще възкръсне.
23Иисус говорит ей: воскреснет брат твой.
24Казва Му Марта: Зная, че ще възкръсне във възкресението на последния ден.
24Марфа сказала Ему: знаю, что воскреснет в воскресение, в последний день.
25Исус й рече: Аз съм възкресението и живота; който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее;
25Иисус сказал ей: Я есмь воскресение и жизнь; верующий в Меня, если и умрет, оживет.
26и никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре до века. Вярваш ли това?
26И всякий, живущий и верующий в Меня, не умрет вовек. Веришь ли сему?
27Казва му: Да Господи, вярвам, че Ти си Христос, Божият Син, Който има да дойде на света.
27Она говорит Ему: так, Господи! я верую, что Ты Христос, Сын Божий, грядущий в мир.
28И като рече това, отиде да повика скришом сестра си Мария, казвайки: Учителят е дошъл и те вика.
28Сказав это, пошла и позвала тайно Марию, сестру свою, говоря: Учитель здесь и зовет тебя.
29И тя, щом чу това, стана бързо и отиде при Него.
29Она, как скоро услышала, поспешно встала и пошла к Нему.
30Исус още не беше дошъл в селото, а беше на мястото, гдето Го посрещна Марта.
30Иисус еще не входил в селение, но был на том месте, где встретила Его Марфа.
31А юдеите, които бяха с нея в къщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, отидоха подире й, като мислеха че отива на гроба да плаче там.
31Иудеи, которые были с нею в доме и утешали ее, видя, что Мария поспешно встала и вышла, пошли за нею, полагая, что она пошла на гроб - плакать там.
32И тъй, Мария, като дойде там гдето беше Исус и Го видя, падна пред нозете Му и рече Му: Господи, да беше Ти тука, нямаше да умре брат ми.
32Мария же, придя туда, где был Иисус, и увидев Его, пала к ногам Его и сказала Ему: Господи!если бы Ты был здесь, не умер бы брат мой.
33Исус, като я видя, че плаче, и юдеите, които я придружаваха, че плачат, разтъжи се в духа си и се смути.
33Иисус, когда увидел ее плачущую и пришедших с нею Иудеев плачущих, Сам восскорбел духом и возмутился
34И рече: Где го положихте? Казват Му: Господи, дойди и виж.
34и сказал: где вы положили его? Говорят Ему: Господи! пойди и посмотри.
35Исус се просълзи.
35Иисус прослезился.
36Затова юдеите думаха: Виж колко го е обичал!
36Тогда Иудеи говорили: смотри, как Он любил его.
37А някои от тях рекоха: Не можеше ли Този, Който отвори очите на слепеца, да направи така, че и този да не умре?
37А некоторые из них сказали: не мог ли Сей, отверзший очи слепому, сделать, чтобы и этот не умер?
38Исус, прочее, като тъжеше пак в Себе Си, дохожда на гроба. Беше пещера, и на нея бе привален камък.
38Иисус же, опять скорбя внутренно, приходит ко гробу. То была пещера, и камень лежал на ней.
39Казва Исус: Отместете камъка. Марта, сестрата на умрелия, Му казва: Господи, смърди вече, защото е от четири дни в [гроба].
39Иисус говорит: отнимите камень. Сестра умершего, Марфа, говорит Ему: Господи! уже смердит; ибо четыре дня, как он во гробе.
40Казва й Исус: Не рекох ли ти, че ако повярваш ще видиш Божията слава?
40Иисус говорит ей: не сказал ли Я тебе, что, если будешь веровать, увидишь славу Божию?
41И тъй, отместиха камъка. А Исус подигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша.
41Итак отняли камень от пещеры , где лежал умерший. Иисус же возвел очи к небу и сказал: Отче! благодарю Тебя, что Ты услышал Меня.
42Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах заради народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил.
42Я и знал, что Ты всегда услышишь Меня; но сказал сие для народа, здесь стоящего, чтобы поверили, что Ты послал Меня.
43Като каза това, извика със силен глас: Лазаре, излез вън!
43Сказав это, Он воззвал громким голосом: Лазарь! иди вон.
44Умрелият излезе, с ръце и нозе повити в саван, и лицето му забрадено с кърпа. Исус им каза: Разповийте го и оставете го да си иде.
44И вышел умерший, обвитый по рукам и ногам погребальными пеленами, и лице его обвязано было платком. Иисус говорит им: развяжите его, пусть идет.
45Тогава мнозина от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха това що стори [Исус], повярваха в Него.
45Тогда многие из Иудеев, пришедших к Марии и видевших, что сотворил Иисус, уверовали в Него.
46А някои от тях отидоха при фарисеите и казаха им какво бе извършил Исус.
46А некоторые из них пошли к фарисеям и сказали им, что сделал Иисус.
47Затова главните свещеници и фарисеите събраха съвет и казаха: Какво правим ние? Защото Този човек върши много знамения.
47Тогда первосвященники и фарисеи собрали совет и говорили: что нам делать? Этот Человек много чудес творит.
48Ако Го оставим така, всички ще повярват в Него; и римляните като дойдат ще отнемат и страната ни и народа ни.
48Если оставим Его так, то все уверуют в Него, и придут Римляне и овладеют и местом нашим и народом.
49А един от тях [на име] Каиафа, който беше първосвещеник през тая година, им рече: Вие нищо не знаете,
49Один же из них, некто Каиафа, будучи на тот год первосвященником, сказал им: вы ничего не знаете,
50нито вземате в съображение, че за вас е по-добре един човек да умре за людете, а не да загине целият народ.
50и не подумаете, что лучше нам, чтобы один человек умер за людей, нежели чтобы весь народ погиб.
51Това не каза от себе си, но бидейки първосвещеник през оная година, предсказа, че Исус ще умре за народа,
51Сие же он сказал не от себя, но, будучи на тот год первосвященником, предсказал, что Иисус умрет за народ,
52и не само за народа, но и за да събере в едно разпръснатите Божии чада.
52и не только за народ, но чтобы и рассеянных чад Божиих собрать воедино.
53И тъй, от онзи ден те се съветваха да Го умъртвят.
53С этого дня положили убить Его.
54Затова Исус вече не ходеше явно между юдеите, но оттам отиде в страната близо до пустинята, в един град наречен Ефраим, и там остана с учениците.
54Посему Иисус уже не ходил явно между Иудеями, а пошел оттуда в страну близ пустыни, в город, называемый Ефраим, и там оставался с учениками Своими.
55А наближаваше юдейската пасха; и мнозина от провинцията отидоха в Ерусалим преди пасхата, за да се очистят.
55Приближалась Пасха Иудейская, и многие из всей страны пришли в Иерусалим перед Пасхою, чтобы очиститься.
56И така, те търсеха Исуса, и, стоейки в храма, разговаряха се помежду си: Как ви се вижда? няма ли да дойде на празника?
56Тогда искали Иисуса и, стоя в храме, говорили друг другу: как вы думаете? не придет ли Он на праздник?
57А главните свещеници и фарисеите бяха издали заповед, щото, ако узнае някой къде е, да извести, за да Го уловят.
57Первосвященники же и фарисеи дали приказание, что если кто узнает, где Он будет, то объявил бы, дабы взять Его.