¹Понеже мнозина предприеха да съчинят повест за съвършено потвърдените между нас събития,

¹Как уже многие начали составлять повествования о совершенно известных между нами событиях,

²както ни ги предадоха ония, които отначало са били очевидци и служители на [евангелското] слово,

²как передали нам то бывшие с самого начала очевидцами и служителями Слова,

³видя се добре и на мене, който изследвах подробно всичко от началото, да ти пиша наред [за това], почтени Теофиле,

³то рассудилось и мне, по тщательном исследовании всего сначала, по порядку описать тебе, достопочтенный Феофил,

⁴за да познаеш достоверността на това, в което си бил поучаван.

⁴чтобы ты узнал твердое основание того учения, в котором был наставлен.

⁵В дните на Юдейския цар Ирод имаше един свещеник от Авиевия отред, на име Захария; и жена му беше от Аароновите потомци, и се наричаше Елисавета.

⁵Во дни Ирода, царя Иудейского, был священник из Авиевой чреды, именем Захария, и жена его из рода Ааронова, имя ей Елисавета.

⁶Те и двамата бяха праведни пред Бога, като ходеха непорочно във всичките Господни заповеди и наредби.

⁶Оба они были праведны пред Богом, поступая по всем заповедям и уставам Господним беспорочно.

⁷И нямаха чадо, понеже Елисавета беше неплодна, а и двамата бяха в напреднала възраст.

⁷У них не было детей, ибо Елисавета была неплодна, и оба были уже в летах преклонных.

⁸И като свещенодействуваше той пред Бога по реда на своя отред,

⁸Однажды, когда он в порядке своей чреды служил пред Богом,

⁹по обичая на свещеничеството, нему се падна по жребие да влезе в Господния храм и да покади.

⁹по жребию, как обыкновенно было у священников, досталось ему войти в храм Господень для каждения,

¹⁰И в часа на каденето цялото множество на людете се молеше отвън.

¹⁰а все множество народа молилось вне во время каждения, –

¹¹И яви му се ангел от Господа, стоящ отдясно на кадилния олтар.

¹¹тогда явился ему Ангел Господень, стоя по правую сторону жертвенника кадильного.

¹²И Захарий като го видя, смути се, и страх го обзе.

¹²Захария, увидев его, смутился, и страх напал на него.

¹³Но ангелът му рече: Не бой се, Захари, защото твоята молитва е чута, и жена ти Елисавета ще ти роди син, когото ще наречеш Иоан.

¹³Ангел же сказал ему: не бойся, Захария, ибо услышана молитва твоя, и жена твоя Елисавета родит тебе сына, и наречешь ему имя: Иоанн;

¹⁴[Той] ще ти бъде за радост и веселие; и мнозина ще се зарадват за неговото рождение.

¹⁴и будет тебе радость и веселие, и многие о рождении его возрадуются,

¹⁵Защото ще бъде велик пред Господа; вино и спиртно питие няма да пие; и ще се изпълни със Светия Дух още от зачатието си.

¹⁵ибо он будет велик пред Господом; не будет пить вина и сикера, и Духа Святаго исполнится еще от чрева матери своей;

¹⁶И ще обърне мнозина от израилтяните към Господа техния Бог.

¹⁶и многих из сынов Израилевых обратит к Господу Богуих;

¹⁷Той ще предиде пред лицето Му в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чадата, и непокорните към мъдростта на праведните, да приготви за Господа благоразположен народ.

¹⁷и предъидет пред Ним в духе и силе Илии, чтобы возвратить сердца отцов детям, и непокоривым образ мыслей праведников, дабы представить Господу народ приготовленный.

¹⁸А Захария рече на ангела: По какво ще узная това? защото аз съм стар, и жена ми е в напреднала възраст.

¹⁸И сказал Захария Ангелу: по чему я узнаю это? ибо я стар, и жена моя в летахпреклонных.

¹⁹Ангелът в отговор му каза: Аз съм Гавриил, който стои пред Бога; и съм изпратен да ти говоря и да ти благовестя това.

¹⁹Ангел сказал ему в ответ: я Гавриил, предстоящий пред Богом, и послан говорить с тобою и благовестить тебе сие;

²⁰И, ето, ще млъкнеш, и не ще можеш да говориш, до деня, когато ще се сбъдне това, защото не повярва думите ми, които ще се сбъднат своевременно.

²⁰и вот, ты будешь молчать и не будешь иметь возможности говорить до того дня, как это сбудется, за то, что тыне поверил словам моим, которые сбудутся в свое время.

²¹И людете чакаха Захария, и се чудеха, че се бави в храма.

²¹Между тем народ ожидал Захарию и дивился, что он медлит в храме.

²²А когато излезе, не можеше да им продума; и те разбраха, че е видял видение в храма, защото той им правеше знакове и оставаше ням.

²²Он же, выйдя, не мог говорить к ним; и они поняли, что он видел видение в храме; и он объяснялся с ними знаками, и оставался нем.

²³И като се навършиха дните на службата му, той отиде у дома си.

²³А когда окончились дни службы его, возвратился в дом свой.

²⁴А след тия дни жена му Елисавета зачна; и криеше се пет месеца, като казваше:

²⁴После сих дней зачала Елисавета, жена его, и таилась пять месяцев и говорила:

²⁵Така ми стори Господ в дните, когато погледна милостиво, за да отнеме от човеците [причината да] ме корят.

²⁵так сотворил мне Господь во дни сии, в которые призрел на меня, чтобы снять с меня поношение между людьми.

²⁶А в шестия месец ангел Гавриил бе изпратен от Бога в галилейския град наречен Назарет,

²⁶В шестой же месяц послан был Ангел Гавриил от Бога в город Галилейский, называемый Назарет,

²⁷при една девица, сгодена за мъж на име Иосиф от Давидовия дом; а името на девицата бе Мария.

²⁷к Деве, обрученной мужу, именем Иосифу, из дома Давидова; имя же Деве: Мария.

²⁸И като дойде ангелът при нея, рече: Здравей благодатна! Господ е с тебе, [благословена си ти между жените].

²⁸Ангел, войдя к Ней, сказал: радуйся, Благодатная! Господь с Тобою; благословенна Ты между женами.

²⁹А тя много се смути от думата му, и в недоумение беше какъв ли ще бъде тоя поздрав.

²⁹Она же, увидев его, смутилась от слов его и размышляла, что бы это было за приветствие.

³⁰И ангелът й рече: Не бой се, Марио, защото си придобила Божието благоволение.

³⁰И сказал Ей Ангел: не бойся, Мария,ибо Ты обрела благодать у Бога;

³¹И ето, ще зачнеш в утробата си и ще родиш син, Когото ще наречеш Исус.

³¹и вот, зачнешь во чреве, и родишь Сына, и наречешь Ему имя: Иисус.

³²Той ще бъде велик, и ще се нарече Син на Всевишния; и Господ Бог ще Му даде престола на баща Му Давида.

³²Он будет велик и наречется Сыном Всевышнего, и даст Ему Господь Бог престол Давида, отца Его;

³³Ще царува над Якововия дом до века; и царството Му не ще има край.

³³и будет царствовать над домом Иакова во веки, и Царству Его не будет конца.

³⁴А Мария рече на ангела: Как ще бъде това, тъй като мъж не познавам?

³⁴Мария же сказала Ангелу: как будет это, когда Я мужа не знаю?

³⁵И ангелът в отговор й рече: Светият Дух ще дойде върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; за туй, и светото Онова, Което ще се роди [от тебе], ще се нарече Божий Син.

³⁵Ангел сказал Ей в ответ: Дух Святый найдет на Тебя, и сила Всевышнего осенит Тебя; посему и рождаемое Святое наречется Сыном Божиим.

³⁶И, ето, твоята сродница Елисавета, и тя в старините си е зачнала син; и това е шестият месец за нея, която се казваше неплодна.

³⁶Вот и Елисавета, родственница Твоя, называемая неплодною, и она зачала сына в старости своей, и ей уже шестой месяц,

³⁷Защото за Бога няма невъзможно нещо.

³⁷ибо у Бога не останется бессильным никакое слово.

³⁸И Мария рече: Ето Господната слугиня; нека ми бъде според както си казал. И ангелът си отиде от нея.

³⁸Тогда Мария сказала: се, Раба Господня; да будет Мне по слову твоему. И отошел от Нее Ангел.

³⁹През тия дни Мария стана и отиде бързо към хълмистата страна, в един Юдов град,

³⁹Встав же Мария во дни сии, с поспешностью пошла в нагорную страну, в город Иудин,

⁴⁰и влезе в Захариевата къща и поздрави Елисавета.

⁴⁰и вошла в дом Захарии, и приветствовала Елисавету.

⁴¹И щом чу Елисавета Марииния поздрав, младенецът заигра в утробата й; и Елисавета се изпълни със Светия Дух,

⁴¹Когда Елисавета услышала приветствие Марии, взыграл младенец во чреве ее; и Елисавета исполнилась Святаго Духа,

⁴²и като извика със силен глас рече: Благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба!

⁴²и воскликнула громким голосом, и сказала: благословенна Ты между женами, и благословен плод чрева Твоего!

⁴³И от какво ми е тая [чест], да дойде при мене майката на моя Господ?

⁴³И откуда это мне, что пришла Матерь Господа моего ко мне?

⁴⁴Защото, ето, щом стигна гласът на твоя поздрав до ушите ми, младенецът заигра радостно в утробата ми.

⁴⁴Ибо когда голос приветствия Твоего дошел до слухамоего, взыграл младенец радостно во чреве моем.

⁴⁵И блажена е тая, която е повярвала, че ще се сбъдне казаното й от Господа.

⁴⁵И блаженна Уверовавшая, потому что совершится сказанное Ей от Господа.

⁴⁶И Мария каза: - Величае душата ми Господа,

⁴⁶И сказала Мария: величит душа Моя Господа,

⁴⁷И зарадва се духът ми в Господа Спасителя мой.

⁴⁷и возрадовался дух Мой о Боге, Спасителе Моем,

⁴⁸Защото погледна милостиво на низкото положение на слугинята Си; И, ето, от сега ще ме облажават всичките родове.

⁴⁸что призрел Он на смирение Рабы Своей, ибо отныне будут ублажать Меня все роды;

⁴⁹Защото Силният извърши за мене велики дела; И свето е Неговото име.

⁴⁹что сотворил Мне величие Сильный, и свято имя Его;

⁵⁰И, през родове и родове, Неговата милост. Е върху ония които Му се боят.

⁵⁰и милость Его в роды родов к боящимся Его;

⁵¹Извърши силни [дела] със Своята мишца; Разпръсна [ония, които] са горделиви в мислите на сърцето си.

⁵¹явил силу мышцы Своей; рассеял надменных помышлениями сердца их;

⁵²Свали владетели от престолите [им]. И въздигна смирени.

⁵²низложил сильных с престолов, и вознес смиренных;

⁵³Гладните напълни с блага. А богатите отпрати празни.

⁵³алчущих исполнил благ, и богатящихся отпустил ни с чем;

⁵⁴Помогна на слугата Си Израиля. За да помни [да покаже] Милост.

⁵⁴воспринял Израиля, отрока Своего, воспомянув милость,

⁵⁵(Както бе говорил на бащите ни). Към Авраама и към неговото потомство до века.

⁵⁵как говорил отцам нашим, к Аврааму и семени его до века.

⁵⁶А Мария, като преседя с нея около три месеца, върна се у дома си.

⁵⁶Пребыла же Мария с нею около трех месяцев, и возвратилась в дом свой.

⁵⁷А на Елисавета се навърши времето да роди; и роди син.

⁵⁷Елисавете же настало время родить, и она родила сына.

⁵⁸И като чуха съседите и роднините й, че Господ показал към нея велика милост, радваха се с нея.

⁵⁸И услышали соседи и родственники ее, что возвеличил Господь милость Свою над нею, и радовались с нею.

⁵⁹И на осмия ден дойдоха да обрежат детенцето; и щяха да го нарекат Захария, по бащиното му име.

⁵⁹В восьмой день пришли обрезать младенца и хотелиназвать его, по имени отца его, Захариею.

⁶⁰Но майка му в отговор каза: Не, но ще се нарече Иоан.

⁶⁰На это мать его сказала:нет, а назвать его Иоанном.

⁶¹И рекоха й: Няма никой в рода ти, който се нарича с това име.

⁶¹И сказали ей: никого нет в родстве твоем, кто назывался бы сим именем.

⁶²И [запитаха] баща му със знакове, как би искал той да го нарекат.

⁶²И спрашивали знаками у отца его, как бы он хотел назвать его.

⁶³А той поиска дъсчица и написа тия думи: Иоан е името му. И те всички се почудиха.

⁶³Он потребовал дощечку и написал: Иоанн имя ему. И все удивились.

⁶⁴И на часа му се отвориха устата, и езикът му се[ развърза], и той проговори и благославяше Бога.

⁶⁴И тотчас разрешились уста его и язык его, и он стал говорить, благословляя Бога.

⁶⁵И страх обзе всичките им съседи; и за всичко това се говореше по цялата хълмиста страна на Юдея.

⁶⁵И был страх на всех живущих вокруг них; и рассказывали обо всем этом по всейнагорной стране Иудейской.

⁶⁶И всички, като чуха, пазеха това в сърцата си, казвайки: Какво ли ще бъде това детенце? Защото Господната ръка беше с него.

⁶⁶Все слышавшие положили это на сердце своем и говорили: что будет младенец сей? И рука Господня была с ним.

⁶⁷Тогава баща му Захария се изпълни със Светия Дух и пророкува, казвайки:

⁶⁷И Захария, отец его, исполнился Святаго Духа ипророчествовал, говоря:

⁶⁸Благословен Господ, Израилевият Бог, Защото посети Своите люде, и извърши изкупление за тях.

⁶⁸благословен Господь Бог Израилев, что посетил народ Свой и сотворил избавление ему,

⁶⁹И въздигна рог на спасение за нас В дома на слугата Си Давида,

⁶⁹и воздвиг рог спасения нам в дому Давида, отрока Своего,

⁷⁰(Както е говорил чрез устата на светите Си от века пророци).

⁷⁰как возвестил устами бывших от века святых пророков Своих,

⁷¹Избавление от неприятелите ни и от ръката на всички които ни мразят,

⁷¹что спасет нас от врагов наших и от руки всех ненавидящих нас;

⁷²За да покаже милост към бащите ни, И да спомни светия Свой завет,

⁷²сотворит милость с отцами нашими и помянет святой завет Свой,

⁷³Клетвата, с която се закле на баща ни Авраама.

⁷³клятву, которою клялся Он Аврааму, отцу нашему, дать нам,

⁷⁴Да даде нам, бидейки освободени от ръката на неприятелите ни. Да Му служим без страх,

⁷⁴небоязненно, по избавлении от руки врагов наших,

⁷⁵В светост и правда пред Него, през всичките си дни.

⁷⁵служить Ему в святости и правде пред Ним, во все дни жизни нашей.

⁷⁶Да! и ти, детенце, пророк на Всевишния ще се наречеш; Защото ще вървиш пред лицето на Господа да приготвиш пътищата за Него.

⁷⁶И ты, младенец, наречешься пророком Всевышнего, ибо предъидешь пред лицем Господа приготовить пути Ему,

⁷⁷За да дадеш на Неговите люде да познаят спасение Чрез прощаване греховете им,

⁷⁷дать уразуметь народу Его спасение в прощении грехов их,

⁷⁸Поради милосърдието на нашия Бог, С което ще ни посети зора отгоре,

⁷⁸по благоутробному милосердию Бога нашего, которым посетил нас Восток свыше,

⁷⁹За да осияе седящите в тъмнина и в мрачна сянка; Така щото да отправи нозете ни в пътя на мира.

⁷⁹просветить сидящих во тьме и тени смертной, направить ноги наши на путь мира.

⁸⁰А детенцето растеше и крепнеше по дух; и беше в пустините до деня, когато се яви на Израиля.

⁸⁰Младенец же возрастал и укреплялся духом, и был в пустынях до дня явления своего Израилю.