¹В същото време присъствуваха някои, които известиха на [Исуса] за галилеяните, чиято кръв Пилат смесил с жертвите им.

¹В это время пришли некоторые и рассказали Ему о Галилеянах, которых кровь Пилат смешал с жертвами их.

²И Той в отговор им рече: Мислите ли, че тия галилеяни са били най-грешни от всичките галилеяни, понеже са пострадали така?

²Иисус сказал им на это: думаете ли вы, что эти Галилеяне были грешнее всех Галилеян, что так пострадали?

³Казвам ви, не; но ако се не покаете, всички така ще загинете.

³Нет, говорю вам, но, если не покаетесь, все так же погибнете.

⁴Или мислите ли, че ония осемнадесет души, върху които падна силоамската кула и ги уби, бяха престъпници повече от всички човеци, които живеят в Ерусалим?

⁴Или думаете ли, что те восемнадцать человек, на которых упала башня Силоамская и побила их, виновнее были всех, живущих в Иерусалиме?

⁵Казвам ви, не; но ако не се покаете, всички така ще загинете.

⁵Нет, говорю вам, но, если не покаетесь, все так же погибнете.

⁶Каза и тая притча: Някой си имаше в лозето си посадена смоковница; и дойде да търси плод на нея, но не намери.

⁶И сказал сию притчу: некто имел в винограднике своем посаженную смоковницу, и пришел искать плода на ней, и не нашел;

⁷И рече на лозаря: Ето три години как дохождам да търся плод на тая смоковница, но не намирам; отсечи я; защо да запразня земята?

⁷и сказал виноградарю: вот, я третий год прихожу искать плода на этой смоковнице и не нахожу; сруби ее: на что она и землю занимает?

⁸А той в отговор му рече: Господарю, остави я и това лято, докле разкопая около нея и насипя тор;

⁸Но он сказал ему в ответ: господин! оставь ее и на этот год, пока я окопаю ее и обложу навозом, –

⁹и ако подир това даде плод, добре, но ако не, ще я отсечеш.

⁹не принесет ли плода; если же нет, то в следующий год срубишь ее.

¹⁰И една събота Той поучаваше в една от синагогите;

¹⁰В одной из синагог учил Он в субботу.

¹¹и ето една жена, която имаше дух, който й [беше причинявал] немощи за осемнадесет години; тя беше сгърбена и не можеше никак да се изправи.

¹¹Там была женщина, восемнадцать лет имевшая духа немощи: она была скорчена и не могла выпрямиться.

¹²А Исус, като я видя, повика я и рече й: Жено, освободена си от немощта си.

¹²Иисус, увидев ее, подозвал и сказал ей: женщина! ты освобождаешься от недуга твоего.

¹³И положи ръце на нея; и на часа тя се изправи и славеше Бога.

¹³И возложил на нее руки, и она тотчас выпрямилась и стала славить Бога.

¹⁴А началникът на синагогата, като негодуваше за дето Исус в събота я изцели, проговаряйки рече на народа: Има шест дни, в които трябва да се работи; в тях, прочее, дохождайте и целете се, а не в съботен ден.

¹⁴При этом начальник синагоги, негодуя, что Иисус исцелил в субботу, сказал народу: есть шесть дней, в которые должно делать; в те и приходите исцеляться, а не в день субботний.

¹⁵Но Господ в отговор му рече: Лицемери! в събота не отвързва ли всеки един от вас вола или осела си от яслите и го въвежда да го напоява?

¹⁵Господь сказал ему в ответ: лицемер! не отвязывает ли каждый из вас вола своего или осла от яслей в субботу и не ведет ли поить?

¹⁶А тая, като е Авраамова дъщеря, която Сатана е [държал] цели осемнадесет години, не трябваше ли да бъде развързана от тая връзка в съботен ден?

¹⁶сию же дочь Авраамову, которую связал сатана вот уже восемнадцать лет, не надлежало ли освободить от уз сих в день субботний?

¹⁷И като каза това, всичките Му противници се посрамиха, и целият народ се радваше за всичките славни дела, които се вършеха от Него.

¹⁷И когда говорил Он это, все противившиеся Ему стыдились; и весь народ радовался о всех славных делах Его.

¹⁸Каза, прочее: На какво прилича Божието царство? и на що да го уподобя?

¹⁸Он же сказал: чему подобно Царствие Божие? и чемууподоблю его?

¹⁹Прилича на синапово зърно, което човек взе и пося в градината си; и то растеше и стана дърво, и небесните птици се подслоняваха по клончетата му.

¹⁹Оно подобно зерну горчичному, которое, взяв, человек посадил в саду своем; и выросло, и стало большимдеревом, и птицы небесные укрывались в ветвях его.

²⁰И пак каза: На какво да уподобя Божието царство?

²⁰Еще сказал: чему уподоблю Царствие Божие?

²¹Прилича на квас, който жена взе и замеси в три мери брашно, докле вкисна всичкото.

²¹Оно подобно закваске, которую женщина, взяв, положила в три меры муки, доколе не вскисло все.

²²И по пътя Си за Ерусалим, минаваше през градовете и през селата и поучаваше.

²²И проходил по городам и селениям, уча и направляя путь к Иерусалиму.

²³И някой си Му рече: Господи, малцина ли са, които се спасяват? А той им каза:

²³Некто сказал Ему: Господи! неужели мало спасающихся? Он же сказал им:

²⁴Подвизавайте се да влезете през тесните врата; защото ви казвам, мнозина ще се стараят да влязат, и не ще могат,

²⁴подвизайтесь войти сквозь тесные врата, ибо, сказываю вам, многие поищут войти, и не возмогут.

²⁵след като стане домакинът и затвори вратата, и вие като останете вън, почнете да хлопате на вратата и да казвате: Господи отвори; а Той в отговор ви каже: Не ви зная откъде сте.

²⁵Когда хозяин дома встанет и затворит двери, тогда вы, стоя вне, станете стучать вдвери и говорить: Господи! Господи! отвори нам; но Он скажет вам в ответ: не знаю вас, откуда вы.

²⁶Тогава ще почнете да казвате: Ядохме и пихме пред Тебе; и в нашите улици си поучавал.

²⁶Тогда станете говорить: мы ели и пили пред Тобою, и на улицах наших учил Ты.

²⁷А Той ще рече: Казвам ви, не зная откъде сте; махнете се от Мене всички вие, които вършите неправда.

²⁷Но Он скажет: говорю вам: не знаю вас, откуда вы; отойдите от Меня все делатели неправды.

²⁸Там ще бъде плач и скърцане със зъби, когато видите Авраама, Исаака, Якова и всички пророци в Божието царство, а себе си, изпъдени вън.

²⁸Там будет плач и скрежет зубов, когда увидите Авраама, Исаака и Иакова и всех пророков в Царствии Божием, а себя изгоняемыми вон.

²⁹И ще дойдат от изток и запад, от север и юг, и ще седнат в Божието царство.

²⁹И придут от востока и запада, и севера и юга, и возлягут в Царствии Божием.

³⁰И, ето, има последни, които ще бъдат първи, и има първи, които ще бъдат последни.

³⁰И вот, есть последние, которые будут первыми, и есть первые, которые будут последними.

³¹В същия час дойдоха някои фарисеи, които Му казаха: Излез и иди си оттук, защото Ирод иска да Те убие,

³¹В тот день пришли некоторые из фарисеев и говорилиЕму: выйди и удались отсюда, ибо Ирод хочет убить Тебя.

³²И рече им: Идете, кажете на тая лисица: Ето изгонвам бесове, и изцелявам днес и утре, и в третия ден свършвам.

³²И сказал им: пойдите, скажите этой лисице: се, изгоняю бесов и совершаю исцеления сегодня и завтра, и в третий день кончу;

³³Обаче трябва днес и утре и други [ден] да пътувам; защото не е възможно пророк да загине вън от Ерусалим.

³³а впрочем, Мне должно ходить сегодня, завтра и впоследующий день, потому что не бывает, чтобы пророк погиб вне Иерусалима.

³⁴Ерусалиме! Ерусалиме! ти, който избиваш пророците, и с камъни убиваш пратените до тебе, колко пъти съм искал да събера твоите чада, както кокошка [прибира] пилците си под крилете си, но не искахте!

³⁴Иерусалим! Иерусалим! избивающий пророков и камнямипобивающий посланных к тебе! сколько раз хотел Я собрать чад твоих, как птица птенцов своих под крылья, и вы не захотели!

³⁵Ето, оставя се вам дома ви [пуст]; и казвам ви, няма да Ме видите до когато кажете: Благословен Който иде в Господното име.

³⁵Се, оставляется вам дом ваш пуст. Сказываю же вам, что вы не увидите Меня, пока не придет время, когда скажете: благословен Грядый во имя Господне!