1Една събота, когато влезе да яде хляб в къщата на един от фарисейските началници, те Го наблюдаваха.
1Случилось Ему в субботу придти в дом одного изначальников фарисейских вкусить хлеба, и они наблюдали заНим.
2И ето, пред Него имаше някой си красничав човек.
2И вот, предстал пред Него человек, страждущий водяною болезнью.
3И Исус продума на законниците и фарисеите, и рече: Позволено ли е да лекува някой в събота, или не?
3По сему случаю Иисус спросил законников и фарисеев: позволительно ли врачевать в субботу?
4А те мълчаха. И Той, като хвана [човека], изцели го и го пусна.
4Они молчали. И, прикоснувшись, исцелил его и отпустил.
5И рече им: Ако паднеше оселът или волът на някого от вас в кладенец, не щеше ли той на часа да го извлече в съботен ден?
5При сем сказал им: если у кого из вас осел или вол упадет в колодезь, не тотчас ли вытащит его и в субботу?
6И не можаха да отговорят на това.
6И не могли отвечать Ему на это.
7И като забелязваше как поканените избираха първите столове, каза им притча, думайки:
7Замечая же, как званые выбирали первые места, сказал им притчу:
8Когато те покани някой на сватба, не сядай на първия стол, да не би да е бил поканен от него по-почетен от тебе,
8когда ты будешь позван кем на брак, не садись на первое место, чтобы не случился кто из званых им почетнее тебя,
9и дойде този, който е поканил и тебе и него, и ти рече: Отстъпи това място на този човек; и тогава ще почнеш със срам да заемаш последното място.
9и звавший тебя и его, подойдя, не сказал бы тебе: уступи ему место; и тогда со стыдом должен будешь занять последнее место.
10Но когато те поканят, иди и седни на последното място, и когато дойде този, който те е поканил, да ти рече: Приятелю, мини по-горе. Тогава ще имаш почит пред всички тия, които седят с тебе на трапезата.
10Но когда зван будешь, придя, садись на последнее место, чтобы звавший тебя, подойдя, сказал: друг! пересядь выше; тогда будет тебе честь пред сидящими с тобою,
11Защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си ще се възвиси.
11ибо всякий возвышающий сам себя унижен будет, а унижающий себя возвысится.
12Каза и на този, който Го беше поканил: Когато даваш обед или вечеря, недей кани приятелите си, ни братята си, ни роднините си, нито богати съседи, да не би и те да те поканят, и ти бъде отплатено.
12Сказал же и позвавшему Его: когда делаешь обед или ужин, не зови друзей твоих, ни братьев твоих, ни родственников твоих, ни соседей богатых, чтобы и они тебя когда не позвали, и не получил ты воздаяния.
13Но когато даваш угощение, поканвай сиромаси, недъгави, куци, слепи;
13Но, когда делаешь пир, зови нищих, увечных, хромых, слепых,
14и ще бъдеш блажен, защото, понеже те нямат с [какво] да ти отплатят, ще ти бъде отплатено във възкресението на праведните.
14и блажен будешь, что они не могут воздать тебе, ибо воздастся тебе в воскресение праведных.
15И като чу това един от седящите с Него, рече Му: Блажен онзи, който ще яде хляб в Божието царство.
15Услышав это, некто из возлежащих с Нимсказал Ему: блажен, кто вкусит хлеба в Царствии Божием!
16А Той му рече: Някой си човек даде голяма вечеря и покани мнозина.
16Он же сказал ему: один человек сделал большой ужин и звал многих,
17И в часа на вечерята изпрати слугата си да рече на поканените: Дойдете, понеже [всичко] е вече готово.
17и когда наступило время ужина, послал раба своего сказать званым: идите, ибо уже все готово.
18А те всички почнаха единодушно да се извиняват. Първият му рече: Купих си нива и трябва да изляза да я видя; моля ти се, извини ме.
18И начали все, как бы сговорившись, извиняться. Первый сказал ему: я купил землю и мне нужно пойти посмотреть ее; прошу тебя, извини меня.
19Друг рече: Купих си пет чифта волове, и отивам да ги опитам; моля ти се извини ме.
19Другой сказал: я купил пять пар волов и иду испытать их; прошу тебя, извини меня.
20А друг рече: Ожених се, и за това не мога да дойда.
20Третий сказал: я женился и потому не могу придти.
21И слугата дойде и каза това на господаря си. Тогава стопанинът разгневен рече на слугата си: Излез скоро на градските улици и пътеки, и доведи тука сиромасите, недъгавите, слепите и куците.
21И, возвратившись, раб тот донес о сем господину своему. Тогда, разгневавшись, хозяин дома сказал рабу своему: пойди скорее по улицам и переулкам города и приведи сюда нищих, увечных, хромых и слепых.
22И слугата рече: Господарю, каквото си заповядал стана, и още място има.
22И сказал раб: господин! исполнено, как приказал ты, и еще есть место.
23И господарят рече на слугата: Излез по пътищата и по оградите, и [колкото намериш] накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми;
23Господин сказал рабу: пойди по дорогам и изгородям и убеди придти, чтобы наполнился дом мой.
24защото ви казвам, че никой от поканените, няма да вкуси от вечерята ми.
24Ибо сказываю вам, что никто из тех званых не вкусит моего ужина, ибо много званых, но мало избранных.
25А големи множества вървяха, заедно с Него; и Той се обърна и им рече:
25С Ним шло множество народа; и Он, обратившись, сказал им:
26Ако дойде някой при Мене, и не намрази баща си и майка си, жена си, чадата си, братята си, и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик.
26если кто приходит ко Мне и не возненавидит отца своего и матери, и жены и детей, и братьев и сестер, а притом и самой жизни своей, тот не может быть Моим учеником;
27Който не носи своя кръст и не върви след Мене, не може да бъде Мой ученик.
27и кто не несет креста своего и идет за Мною, не может быть Моим учеником.
28Защото кой от вас, когато иска да съгради кула, не сяда първо да пресметне разноските, дали ще има с какво да [я] доизкара?
28Ибо кто из вас, желая построить башню, не сядет прежде и не вычислит издержек, имеет ли он, что нужно для совершения ее,
29Да не би, като положи основа, а не може да доизкара, всички, които гледат да почнат да му се присмиват и да казват:
29дабы, когда положит основание и не возможет совершить, все видящие не стали смеяться над ним,
30Този човек почна да гради, но не можа да доизкара.
30говоря: этот человек начал строить и не мог окончить?
31Или кой цар, като отива на война срещу друг цар, не ще седне първо да се съветва, може ли с десет хиляди да стои против този, който иде срещу него с двадесет [хиляди]?
31Или какой царь, идя на войну против другого царя, не сядет и не посоветуется прежде, силен ли он с десятью тысячами противостать идущему на него с двадцатью тысячами?
32Иначе, докато другият е още далеч, изпраща посланици да искат условия за мир.
32Иначе, пока тот еще далеко, он пошлет к нему посольство просить о мире.
33И тъй, ако някой от вас не се отрече от всичко що има, не може да бъде Мой ученик.
33Так всякий из вас, кто не отрешится от всего, чтоимеет, не может быть Моим учеником.
34Прочее, добро нещо е солта, но ако самата сол обезсолее, с какво ще се поправи?
34Соль – добрая вещь; но если соль потеряет силу, чем исправить ее?
35Тя не струва нито за земята, нито за тор; изхвърлят я вън. Който има уши да слуша, нека слуша.
35ни в землю, ни в навоз не годится; вон выбрасывают ее. Кто имеет уши слышать, да слышит!