1Събират се при [Исуса] фарисеите и някои от книжниците, които бяха дошли от Ерусалим,
1Собрались к Нему фарисеи и некоторые из книжников, пришедшие из Иерусалима,
2и бяха видели, че някои от учениците Му ядат хляб с ръце нечисти, сиреч, немити.
2и, увидев некоторых из учеников Его, евших хлеб нечистыми, то есть неумытыми, руками, укоряли.
3(Защото фарисеите и всички юдеи, държейки преданието на старейшините, не ядат ако не си умият ръцете до лактите;
3Ибо фарисеи и все Иудеи, держась предания старцев, не едят, не умыв тщательно рук;
4и [когато се връщат] от пазар; не ядат ако се не умият. Има и много други неща, които са приели да държат, - измивания на чаши, шулета и медни съдове [и одрове]).
4и, придя с торга, не едят не омывшись. Есть и многое другое, чего они приняли держаться: наблюдать омовение чаш, кружек, котлов и скамей.
5И тъй, фарисеите и книжниците Го запитват: Защо не вървят Твоите ученици по преданието на старейшините, но ядат хляб с нечисти ръце?
5Потом спрашивают Его фарисеи и книжники: зачем ученики Твои не поступают по преданию старцев, но неумытыми руками едят хлеб?
6А той им рече: Добре е пророкувал Исаия за вас лицемерите, както е писано: "Тези люде Ме почитат с устните си, Но сърцето им отстои далеч от Мене.
6Он сказал им в ответ: хорошо пророчествовал о вас, лицемерах, Исаия, как написано: люди сии чтут Меня устами, сердце же их далеко отстоитот Меня,
7Обаче напразно Ме почитат Като преподават за поучения човешки заповеди".
7но тщетно чтут Меня, уча учениям, заповедям человеческим.
8Вие оставяте Божията заповед и държите човешкото предание, [измивания на шулци и на чаши; и много други неща правите].
8Ибо вы, оставив заповедь Божию, держитесь предания человеческого, омовения кружек и чаш, и делаете многое другое, сему подобное.
9И каза им: Хубаво! вие осуетявате Божията заповед за да спазите своето предание!
9И сказал им: хорошо ли, что вы отменяете заповедь Божию, чтобы соблюсти свое предание?
10Защото Моисей рече: "Почитай баща си и майка си" и: "Който злослови баща или майка, непременно да се умъртви".
10Ибо Моисей сказал: почитай отца своего и мать свою; и: злословящий отца или мать смертью да умрет.
11Но вие казвате: Ако рече човек на баща си или на майка си: Това мое [имане], с което би могъл да си помогнеш, е курбан сиреч, подарено [Богу, това прави разлика];
11А вы говорите: кто скажет отцу или матери: корван, то есть дар Богу то, чем бы ты от меня пользовался,
12вие не го оставяте вече да стори нищо за баща си или за майка си.
12тому вы уже попускаете ничего не делать для отца своего или матери своей,
13И тъй, осуетявате Божието слово заради вашето предание, което сте предали и вършите много такива неща подобни на това.
13устраняя слово Божие преданием вашим, которое вы установили; и делаете многое сему подобное.
14И пак повика народа и каза им: Слушайте Ме всички и разбирайте.
14И, призвав весь народ, говорил им: слушайте Меня все и разумейте:
15Няма нищо извън човека, което, като влиза в него, може да го оскверни; но тия неща, които излизат от него, те оскверняват човека.
15ничто, входящее в человека извне, не может осквернить его; но что исходит из него, то оскверняет человека.
16[Ако има някой уши да слуша, нека слуша].
16Если кто имеет уши слышать, да слышит!
17И като остави народа и влезе в къщи, учениците Му Го попитаха за притчата.
17И когда Он от народа вошел в дом, ученики Его спросили Его о притче.
18И каза им: Нима сте и вие тъй неразсъдливи? Не разбирате ли, че нищо, което влиза в човека от вън, не може да го оскверни?
18Он сказал им: неужели и вы так непонятливы? Неужели не разумеете, что ничто, извне входящее в человека, не может осквернить его?
19Защото не влиза в сърцето му, а в корема, и излиза в захода. ([Като каза това] той направи всички ястия чисти).
19Потому что не в сердце его входит, а в чрево, и выходит вон, чем очищается всякая пища.
20Каза още: Което излиза от човека, то осквернява човека.
20Далее сказал: исходящее из человека оскверняет человека.
21Защото отвътре, от сърцето на човеците, излизат зли помисли, блудства, кражби, убийства,
21Ибо извнутрь, из сердца человеческого, исходят злые помыслы, прелюбодеяния, любодеяния, убийства,
22прелюбодейства, користолюбие, нечестие, коварство, сладострастие, лукаво око, хулене, гордост, безумство.
22кражи, лихоимство, злоба, коварство, непотребство, завистливое око, богохульство, гордость, безумство, -
23Всички тия зли неща излизат отвътре и оскверняват човека.
23все это зло извнутрь исходит и оскверняет человека.
24И като стана оттам, отиде в тирските и сидонските предели; и влезе в една къща, и не искаше да Го знае никой; но не можа да се укрие.
24И, отправившись оттуда, пришел в пределы Тирские и Сидонские; и, войдя в дом, не хотел, чтобыкто узнал; но не мог утаиться.
25А веднага чу за Него една жена, чиято малка дъщеря имаше нечист дух, и тя дойде и падна пред нозете Му.
25Ибо услышала о Нем женщина, у которой дочь одержима была нечистым духом, и, придя, припала к ногам Его;
26(Жената бе елинка, родом сирофиникианка). И молеше Му се да изгони беса от дъщеря й.
26а женщина та была язычница, родом сирофиникиянка; ипросила Его, чтобы изгнал беса из ее дочери.
27А [Исус] й рече: Остави да се наситят децата; защото не е прилично да се вземе хляба на децата и да се даде на кученцата.
27Но Иисус сказал ей: дай прежде насытиться детям, ибо нехорошо взять хлеб у детей и бросить псам.
28А тя в отговор Му каза: Така Господи, но и кученцата под трапезата ядат от трохите [паднали] от децата.
28Она же сказала Ему в ответ: так, Господи; но и псы под столом едят крохи удетей.
29И рече й: За тая дума иди си; бесът излезе от дъщеря ти.
29И сказал ей: за это слово, пойди; бес вышел из твоей дочери.
30И като си отиде у дома, намери детето легнало на постелката, и бесът излязъл.
30И, придя в свой дом, она нашла, что бес вышел и дочь лежит на постели.
31И като излезе пак из тирските предели, дойде през Сидон към галилейското езеро, през сред декаполските предели.
31Выйдя из пределов Тирских и Сидонских, Иисус опять пошел к морю Галилейскому через пределы Десятиградия.
32И довеждат при Него един глух и заекващ [човек], и молят Му се да положи ръка на него.
32Привели к Нему глухого косноязычного и просили Еговозложить на него руку.
33[Исус], като го отведе от народа насаме, вложи пръстите Си в ушите му, и, като плюна, докосна се до езика му;
33Иисус , отведя его в сторону от народа, вложилперсты Свои в уши ему и, плюнув, коснулся языка его;
34и погледна към небето, въздъхна и му каза: Еффата, сиреч, Отвори се.
34и, воззрев на небо, вздохнул и сказал ему: „еффафа", то есть: отверзись.
35И ушите му се отвориха, и връзката на езика му се развърза, и той говореше чисто.
35И тотчас отверзся у него слух и разрешились узы его языка, и стал говорить чисто.
36И заръча им никому да не кажат това; но колкото повече им заръчваше, толкова повече те го разгласяваха;
36И повелел им не сказывать никому. Но сколько Он ни запрещал им, они еще более разглашали.
37защото се чудеха твърде много, и думаха: Всичко върши добре; и глухите прави да чуват, и немите да говорят.
37И чрезвычайно дивились, и говорили: все хорошо делает, - и глухих делает слышащими, и немых - говорящими.