Bulgarian

Russian 1876

Mark

8

1През ония дни, когато пак се беше [събрало] голямо множество, и нямаха що да ядат, повика учениците Си и каза им:
1В те дни, когда собралось весьма много народа и нечего было им есть, Иисус, призвав учеников Своих, сказал им:
2Жалко Ми е за народа, защото три дни вече седят при Мене, и нямат що да ядат;
2жаль Мне народа, что уже три дня находятся при Мне, и нечего им есть.
3и ако ги разпусна гладни по домовете им, ще им прималее по пътя; а някои от тях са дошли от далеч.
3Если неевшими отпущу их в домы их, ослабеют в дороге, ибо некоторые из них пришли издалека.
4И учениците Му отговориха: Отде ще може някой да насити тия с хляб тук в уединено място?
4Ученики Его отвечали Ему: откуда мог бы кто взять здесь в пустыне хлебов, чтобы накормить их?
5И попита ги: Колко хляба имате? А те рекоха: Седем.
5И спросил их: сколько у вас хлебов? Они сказали: семь.
6И заповяда на народа да насядат на земята; и като взе седемте хляба благодари, разчупи и даваше на учениците Си за да ги сложат. И сложиха ги пред народа,
6Тогда велел народу возлечь на землю; и, взяв семь хлебов и воздав благодарение, преломил и дал ученикам Своим, чтобы они раздали; и они раздали народу.
7Имаха и малко рибички; и като ги благослови, заповяда да ги сложат и тях.
7Было у них и немного рыбок: благословив, Он велел раздать и их.
8И ядоха и се наситиха; и дигнаха останали къшеи, седем кошници.
8И ели, и насытились; и набрали оставшихся кусков семь корзин.
9А [ония, които ядоха], бяха около четири хиляди души; и разпусна ги.
9Евших же было около четырех тысяч. И отпустил их.
10И веднага влезе в ладията с учениците Си и дойде в далманутанските предели.
10И тотчас войдя в лодку с учениками Своими, прибыл в пределы Далмануфские.
11И фарисеите излязоха и почнаха да се препират с Него; и като Го изпитваха, поискаха от Него знамение от небето.
11Вышли фарисеи, начали с Ним спорить и требовали от Него знамения с неба, искушая Его.
12А Той въздъхна дълбоко от сърце и рече: Защо тоя род иска знамение? Истина ви казвам: На тоя народ няма да се даде знамение.
12И Он, глубоко вздохнув, сказал: для чегород сей требует знамения? Истинно говорю вам, не дастся роду сему знамение.
13И остави ги, влезе пак [в ладията], и мина на отвъдната страна.
13И, оставив их, опять вошел в лодку и отправился на ту сторону.
14Но учениците Му забравиха да вземат хляб, и нямаха със себе си в ладията повече от един хляб.
14При сем ученики Его забыли взять хлебов и кроме одного хлеба не имели с собою в лодке.
15И Той им заръча, казвайки: Внимавайте, пазете се от кваса на фарисеите и от кваса на Ирода.
15А Он заповедал им, говоря: смотрите, берегитесь закваски фарисейской и закваски Иродовой.
16И те разискваха помежду си, думайки: Това е защото нямаме хляб.
16И, рассуждая между собою, говорили: это значит , что хлебов нет у нас.
17А Исус, като разбра това; рече им: Защо разисквате загдето нямате хляб? Още ли не разбирате, нито разумявате? Окаменено ли е сърцето ви?
17Иисус, уразумев, говорит им: что рассуждаете о том,что нет у вас хлебов? Еще ли не понимаете и не разумеете? Еще ли окаменено у вас сердце?
18Като имате очи, не виждате ли? и като имате уши, не чувате ли? и не помните ли?
18Имея очи, не видите? имея уши, неслышите? и не помните?
19Когато разчупих петте хляба на петте хиляди души, колко кошове пълни с къшеи дигнахте? Казват Му: Дванадесет.
19Когда Я пять хлебов преломил для пяти тысяч человек , сколько полных коробов набрали вы кусков? Говорят Ему:двенадцать.
20И когато седемте - на четирите хиляди души, колко кошници, пълни с къшеи дигнахте? Казват Му: Седем.
20А когда семь для четырех тысяч, сколько корзин набрали вы оставшихся кусков. Сказали: семь.
21И каза им: Не разбирате ли още?
21И сказал им: как же не разумеете?
22Дохождат във Витсаида. И довеждат при Него един слепец и молят Му се да се докосне до него.
22Приходит в Вифсаиду; и приводят к Нему слепого и просят, чтобы прикоснулся к нему.
23И Той хвана слепеца за ръка, изведе го вън от селото, и, като плюна на очите му, положи на него ръце и го попита: Виждаш ли нещо?
23Он, взяв слепого за руку, вывел его вон из селения и, плюнув ему на глаза, возложил на него руки и спросил его: видит ли что?
24И той, като подигна очи, каза: Виждам човеците; защото виждам [неща] като дървета, които ходят.
24Он, взглянув, сказал: вижу проходящих людей, как деревья.
25После пак положи ръце на очите му; и той втренчи очите си, оздравя, и виждаше всичко ясно.
25Потом опять возложил руки на глаза ему и велел ему взглянуть. И он исцелел и стал видеть все ясно.
26И изпрати го у дома му, и каза: Не влизай в селото, [нито казвай това някому в селото].
26И послал его домой, сказав: не заходи в селение и не рассказывай никому в селении.
27И излезе Исус с учениците Си по селата на Кесария Филипова; и по пътя попита учениците Си, като им каза: Според както казват хората: Кой съм Аз?
27И пошел Иисус с учениками Своими в селения Кесарии Филипповой. Дорогою Он спрашивал учеников Своих: за кого почитают Меня люди?
28А те в отговор Му казаха: Иоан Кръстител; други - Илия; а трети - един от пророците.
28Они отвечали: за Иоанна Крестителя; другие же - за Илию; а иные - за одного из пророков.
29Тогава ги попита: Но според както вие казвате: Кой съм? Петър в отговор Му каза: Ти си Христос.
29Он говорит им: а вы за кого почитаете Меня? Петр сказал Ему в ответ: Ты Христос.
30И заръча им никому да не казват за Него.
30И запретил им, чтобы никому не говорили о Нем.
31И почна да ги учи как Човешкият Син трябва много да пострада, и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници, книжниците, и да бъде убит, и след три дни да възкръсне.
31И начал учить их, что Сыну Человеческому много должно пострадать, быть отвержену старейшинами, первосвященниками и книжниками, и быть убиту, и в третий день воскреснуть.
32И явно говореше тая дума. А Петър Го взе [настрана] и почна да Го мъмри.
32И говорил о сем открыто. Но Петр, отозвав Его, начал прекословить Ему.
33А Той, като се обърна и погледна учениците Си, смъмра Петра, като каза: Махни се, Сатано, и иди зад Мене, защото не мислиш за Божиите неща, но за човешките неща.
33Он же, обратившись и взглянув на учеников Своих, воспретил Петру, сказав: отойди от Меня, сатана, потому что тыдумаешь не о том, что Божие, но что человеческое.
34И повика народа заедно с учениците Си и рече им: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, и [така] нека Ме следва.
34И, подозвав народ с учениками Своими, сказал им: кто хочет идти за Мною, отвергнись себя, и возьми крест свой, и следуй за Мною.
35Защото който иска да спаси живота {Или душата; [така и до края на главата.]} си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене и за благовестието, ще го спаси.
35Ибо кто хочет душу свою сберечь, тот потеряет ее, а кто потеряет душу свою ради Меня и Евангелия, тот сбережет ее.
36Понеже какво се ползува човек като спечели целия свят, а изгуби живота си?
36Ибо какая польза человеку, если он приобретет весьмир, а душе своей повредит?
37Защото какво би дал човек в замяна на живота си?
37Или какой выкуп даст человек за душу свою?
38Защото ако се срамува някой поради Мене и поради думите Ми в тоя блуден и грешен род, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в славата на Отца Си със светите ангели.
38Ибо кто постыдится Меня и Моих слов в роде сем прелюбодейном и грешном, того постыдится и СынЧеловеческий, когда приидет в славе Отца Своего со святымиАнгелами.