¹В същото време учениците дойдоха при Исуса и казаха: Кой е по-голям в небесното царство?

¹В то время ученики приступили к Иисусу и сказали:кто больше в Царстве Небесном?

²А Той повика едно детенце, постави го посред тях, и рече:

²Иисус, призвав дитя, поставил его посреди них

³Истина ви казвам; ако се не обърнете като дечицата, никак няма да влезете в небесното царство.

³и сказал: истинно говорю вам, если не обратитесь и не будете как дети, не войдете в Царство Небесное;

⁴И тъй, който смири себе си като това детенце, той е по-голям в небесното царство.

⁴итак, кто умалится, как это дитя, тот и больше в Царстве Небесном;

⁵И който приеме едно такова детенце в Мое име, Мене приема.

⁵и кто примет одно такое дитя во имя Мое, тот Меня принимает;

⁶А който съблазни едно от тия малките, които вярват в Мене, за него би било по-добре да се окачеше на врата му един воденичен камък, и да потънеше в морските дълбочини.

⁶а кто соблазнит одного из малых сих, верующих в Меня, тому лучше было бы, если бы повесили ему мельничный жернов на шею ипотопили его во глубине морской.

⁷Горко на света поради съблазните, защото е неизбежно да дойдат съблазните; но горко на онзи човек, чрез когото съблазънта дохожда!

⁷Горе миру от соблазнов, ибо надобно придти соблазнам;но горе тому человеку, через которого соблазн приходит.

⁸Ако те съблазни ръката ти или ногата ти, отсечи я и хвърли я; по-добре е за тебе да влезеш в живота куц или недъгав, отколкото с две ръце или с две нозе да бъдеш хвърлен във вечния огън.

⁸Если же рука твоя или нога твоя соблазняет тебя, отсеки их и брось от себя: лучше тебе войти в жизнь без руки или без ноги, нежели с двумя руками и с двумя ногами быть ввержену в огонь вечный;

⁹И ако те съблазни окото, извади го и хвърли го; по-добре е за тебе да влезеш в живота с едно око, отколкото да имаш две очи и да бъдеш хвърлен в огнения пъкъл.

⁹и если глаз твой соблазняет тебя, вырви его и брось от себя: лучше тебе с одним глазом войти в жизнь, нежели с двумя глазами быть ввержену в геенну огненную.

¹⁰Внимавайте да не презирате ни едно от тия малките, защото ви казвам, че техните ангели на небесата винаги гледат лицето на Отца Ми, Който е на небесата.

¹⁰Смотрите, не презирайте ни одного из малых сих; ибоговорю вам, что Ангелы их на небесах всегда видят лице Отца Моего Небесного.

¹¹[Защото Човешкият Син дойде да спаси погиналото].

¹¹Ибо Сын Человеческий пришел взыскать и спасти погибшее.

¹²Как ви се вижда? Ако някой човек има сто овце и едната от тях се заблуди, не оставя ли деветдесетте и девет, и не отива ли по бърдата да търси заблудилата се?

¹²Как вам кажется? Если бы у кого было сто овец, и одна из них заблудилась, то не оставит ли он девяносто девять в горах и не пойдет ли искать заблудившуюся?

¹³И като я намери, истина ви казвам, той се радва за нея повече, отколкото за деветдесетте и девет незаблудили се.

¹³и если случится найти ее, то, истинно говорю вам, он радуется о ней более, нежели о девяноста девяти незаблудившихся.

¹⁴Също така не е по волята на Отца ви, Който е на небесата, да загине ни един от тия малките.

¹⁴Так, нет воли Отца вашего Небесного, чтобы погиб один из малых сих.

¹⁵И ако ти съгреши брат ти, иди, покажи вината му между тебе и него самия. Ако те послуша, спечелил си брата си.

¹⁵Если же согрешит против тебя брат твой, пойди и обличи его между тобою и им одним; еслипослушает тебя, то приобрел ты брата твоего;

¹⁶Но ако не [те] послуша, вземи със себе си още един или двама и от устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяка дума.

¹⁶если же не послушает, возьми с собою еще одного или двух, дабы устами двух или трех свидетелей подтвердилось всякое слово;

¹⁷И ако не послуша тях, кажи това на църквата; че ако не послуша и църквата, нека ти бъде като езичник и бирник.

¹⁷если же не послушает их, скажи церкви; а если и церкви не послушает, то да будет он тебе, как язычник и мытарь.

¹⁸Истина ви казвам: Каквото вържете на земята, ще бъде вързано на небесата; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небесата.

¹⁸Истинно говорю вам: что вы свяжете на земле, то будет связано на небе; и что разрешите на земле, то будет разрешено на небе.

¹⁹Пак ви казвам, че ако двама от вас се съгласят на земята за каквото и да било нещо, което да поискат, ще им бъде[ дадено] от Отца Ми, Който е на небесата.

¹⁹Истинно также говорю вам, что если двое из вас согласятся на земле просить о всяком деле, то, чего бы ни попросили, будет им от Отца Моего Небесного,

²⁰Защото, гдето двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях.

²⁰ибо, где двое или трое собраны во имя Мое, там Я посреди них.

²¹Тогава Петър се приближи и Му рече: Господи, до колко пъти, като ми съгреши брат ми, да му прощавам? до седем пъти ли?

²¹Тогда Петр приступил к Нему и сказал: Господи! сколько раз прощать брату моему, согрешающему против меня? до семи ли раз?

²²Исус му рече: Не ти казвам: До седем пъти - до седемдесет пъти по седем.

²²Иисус говорит ему: не говорю тебе: до семи раз, но до седмижды семидесяти раз.

²³Затова небесното царство прилича на един цар, който поиска да прегледа сметките на слугите си.

²³Посему Царство Небесное подобно царю, который захотел сосчитаться с рабами своими;

²⁴И когато почна да преглежда докараха при него един, който му дължеше десет хиляди таланта {Равно на 60,000,000 лева зл.}.

²⁴когда начал он считаться, приведен был к нему некто, который должен был ему десять тысяч талантов;

²⁵И понеже нямаше с [какво] да заплати, господарят му заповяда да продадат него, жена му и децата му, и всичко що имаше, и да се плати дълга.

²⁵а как он не имел, чем заплатить, то государь его приказал продать его, и жену его, и детей, и все, что он имел, и заплатить;

²⁶Затова слугата падна, кланяше му се, и каза: Господарю, имай търпение към мене, и ще ти платя всичко.

²⁶тогда раб тот пал, и, кланяясь ему, говорил: государь! потерпи на мне, и все тебе заплачу.

²⁷И господарят на тоя слуга, понеже го жалеше, пусна го и му прости заема.

²⁷Государь, умилосердившись над рабом тем, отпустил его и долг простил ему.

²⁸Но тоя слуга, като излезе, намери един от съслужителите си, който му дължеше сто пеняза {Равно близо на 90 лева зл.}; хвана го и го душеше, и каза: Плати това, което[ ми] дължиш.

²⁸Раб же тот, выйдя, нашел одного из товарищей своих, который должен был ему сто динариев, и, схватив его, душил, говоря: отдай мне, что должен.

²⁹Затова служителят му падна, молеше му се, и каза: Имай търпение към мене и ще ти платя.

²⁹Тогда товарищ его пал к ногам его, умолял его и говорил: потерпи на мне, и все отдам тебе.

³⁰Но той не искаше, а отиде и го хвърли в тъмница, [да лежи] докле изплати дълга.

³⁰Но тот не захотел, а пошел и посадил его в темницу, пока не отдаст долга.

³¹А съслужителите му, като видяха станалото, твърде много се наскърбиха; дойдоха и казаха на господаря си всичко, що бе станало.

³¹Товарищи его, видев происшедшее, очень огорчились и, придя, рассказали государю своему все бывшее.

³²Тогава господарят му го повика и му каза: Нечестиви слуго, аз ти простих целия оня дълг понеже ми се примоли.

³²Тогда государь его призывает его и говорит: злой раб! весь долг тот я простил тебе, потому что ты упросил меня;

³³Не трябваше ли и ти да се смилиш за съслужителя си, както и аз се смилих за тебе?

³³не надлежало ли и тебе помиловать товарища твоего,как и я помиловал тебя?

³⁴И господарят му се разгневи и го предаде на мъчителите [да го изтезават] докле изплати целия дълг.

³⁴И, разгневавшись, государь его отдал его истязателям,пока не отдаст ему всего долга.

³⁵Така и Моят небесен Отец ще постъпи с вас, ако не простите от сърце всеки на брата си.

³⁵Так и Отец Мой Небесный поступит с вами, если не простит каждый из вас от сердца своего брату своему согрешений его.