Bulgarian

Russian 1876

Matthew

22

1И Исус почна пак да им говори с притчи, като казваше:
1Иисус, продолжая говорить им притчами, сказал:
2Небесното царство прилича на цар, който направи сватба на сина си.
2Царство Небесное подобно человеку царю, который сделалбрачный пир для сына своего
3Той разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата; но те не искаха да дойдат.
3и послал рабов своих звать званых на брачный пир; и не хотели придти.
4Пак изпрати други слуги, казвайки: Речете на поканените: Ето, приготвих обеда си; юнците ми и угоените са заклани, и всичко е готово; дойдете на сватба.
4Опять послал других рабов, сказав: скажите званым: вот, я приготовил обед мой, тельцы мои и чтооткормлено, заколото, и все готово; приходите на брачный пир.
5но те [занемариха] поканата, и разотидоха се, един на своята нива, а друг на търговията си;
5Но они, пренебрегши то, пошли, кто на поле свое, а кто на торговлю свою;
6а останалите хванаха слугите му и безсрамно ги оскърбиха и убиха.
6прочие же, схватив рабов его, оскорбили и убили их .
7И царят се разгневи, изпрати войските си и погуби ония убийци, и изгори града им.
7Услышав о сем, царь разгневался, и, послав войска свои, истребил убийц оных и сжег город их.
8Тогава казва на слугите си: Сватбата е готова, а поканените не бяха достойни.
8Тогда говорит он рабам своим: брачный пир готов, а званые не были достойны;
9Затова идете по кръстопътищата и колкото намерите, поканете ги на сватба.
9итак пойдите на распутия и всех, кого найдете, зовите на брачный пир.
10И тъй, ония слуги излязоха по пътищата, събраха всички колкото намериха, зли и добри; и сватбата се напълни с гости.
10И рабы те, выйдя на дороги, собрали всех, кого только нашли, и злых и добрых; и брачныйпир наполнился возлежащими.
11А царят, като влезе да прегледа гостите, видя там един човек, който не бе облечен в сватбарска дреха.
11Царь, войдя посмотреть возлежащих, увидел там человека, одетого не в брачную одежду,
12И каза му: Приятелю, ти как си влязъл тук без да имаш сватбарска дреха? А той мълчеше.
12и говорит ему: друг! как ты вошел сюда не в брачной одежде? Он же молчал.
13Тогава царят рече на служителите: Вържете му нозете и ръцете, и хвърлете го във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.
13Тогда сказал царь слугам: связав ему руки и ноги, возьмите его и бросьте во тьму внешнюю;там будет плач и скрежет зубов;
14Защото мнозина са поканени, а малцина избрани.
14ибо много званых, а мало избранных.
15Тогава фарисеите отидоха и се съветваха как да Го впримчат в говоренето Му.
15Тогда фарисеи пошли и совещались, как бы уловить Его в словах.
16И пращат при Него учениците си, заедно с Иродианите, да кажат: Учителю, знаем, че си искрен, учиш в истина Божия път и не Те е грижа от никого, защото не гледаш на лицето на човеците.
16И посылают к Нему учеников своих с иродианами, говоря: Учитель! мы знаем, что Ты справедлив, и истинно пути Божию учишь, и не заботишься об угождении кому-либо, ибо не смотришь ни на какое лице;
17Кажи ни, прочее: Ти как мислиш? Право ли е да даваме данък на Кесаря, или не?
17итак скажи нам: как Тебе кажется? позволительно ли давать подать кесарю, или нет?
18А Исус разбра лукавството им, и рече: Защо Ме изпитвате, лицемери?
18Но Иисус, видя лукавство их, сказал: что искушаете Меня, лицемеры?
19Покажете ми данъчната монета. И те Му донесоха един пеняз.
19покажите Мне монету, которою платится подать. Они принесли Ему динарий.
20Той им каза: Чий е този образ и надпис?
20И говорит им: чье это изображение и надпись?
21Казват му: Кесарев. Тогава им казва: Като е тъй, отдавайте Кесаревите на Кесаря, а Божиите на Бога.
21Говорят Ему: кесаревы. Тогда говорит им: итак отдавайте кесарево кесарю, а Божие Богу.
22И като чуха това, те се зачудиха, и оставяйки Го, си отидоха.
22Услышав это, они удивились и, оставив Его, ушли.
23В същия ден дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение и попитаха Го, казвайки:
23В тот день приступили к Нему саддукеи, которые говорят, что нет воскресения, и спросили Его:
24Учителю, Моисей е казал: Ако някой умре бездетен, брат му да се ожени за жена му, и да въздигне потомък на брата си.
24Учитель! Моисей сказал: если кто умрет, не имея детей, то брат его пусть возьмет за себя жену его и восстановит семя брату своему;
25А между нас имаше седмина братя; и първият се ожени и умря; и, като нямаше потомък, остави жена си на брата си;
25было у нас семь братьев; первый, женившись, умер и, не имея детей, оставил жену свою брату своему;
26също и вторият и третият, до седмият.
26подобно и второй, и третий, даже до седьмого;
27А подир всички умря и жената.
27после же всех умерла и жена;
28И тъй, във възкресението на кого от седмината ще бъде жена? защото те всички я имаха.
28итак, в воскресении, которого из семи будет она женою? ибо все имели ее.
29А Исус в отговор им рече: Заблуждавате се, като не знаете писанията нито Божията сила.
29Иисус сказал им в ответ: заблуждаетесь, не зная Писаний, ни силы Божией,
30Защото във възкресението нито се женят, нито се омъжват, но са като [Божии] ангели на небето.
30ибо в воскресении ни женятся, ни выходят замуж, но пребывают, как Ангелы Божии на небесах.
31А за възкресението на мъртвите, не сте ли чели онова, което Бог ви говори, като казва:
31А о воскресении мертвых не читали ли вы реченного вам Богом:
32"Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов?" Той не е Бог на мъртвите, а на живите.
32Я Бог Авраама, и Бог Исаака, и Бог Иакова? Бог не есть Бог мертвых, но живых.
33И множеството, като чу това, чудеха се на учението Му.
33И, слыша, народ дивился учению Его.
34А фарисеите, като чуха, че смълчал садукеите, събраха се заедно.
34А фарисеи, услышав, что Он привел саддукеев в молчание, собрались вместе.
35И един от тях, законник, за да Го изпита, зададе Му въпрос:
35И один из них, законник, искушая Его, спросил, говоря:
36Учителю, коя е голямата заповед в закона?
36Учитель! какая наибольшая заповедь в законе?
37А Той му рече: "Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум".
37Иисус сказал ему: возлюби Господа Бога твоего всем сердцем твоим и всею душею твоею и всем разумением твоим:
38Това е голямата и първа заповед.
38сия есть первая и наибольшая заповедь;
39А втора, подобна[ на нея], е тая: "Да възлюбиш ближния си, както себе си".
39вторая же подобная ей: возлюби ближнего твоего, каксамого себя;
40На тия две заповеди стоят целият закон и пророците.
40на сих двух заповедях утверждается весь закон ипророки.
41И когато бяха събрани фарисеите, Исус ги попита, казвайки:
41Когда же собрались фарисеи, Иисус спросил их:
42Какво мислите за Христа? Чий Син е? Казват Му: Давидов.
42что вы думаете о Христе? чей Он сын? Говорят Ему: Давидов.
43Казва им: Тогава как Давид чрез Духа Го нарича Господ, думайки:
43Говорит им: как же Давид, по вдохновению, называет Его Господом, когда говорит:
44"Рече Господ на моя Господ: Седи отдясно Ми. Докле положа враговете Ти под нозете Ти?"
44сказал Господь Господу моему: седи одесную Меня, доколе положу врагов Твоих в подножие ног Твоих?
45Ако, прочее, Давид Го нарича Господ, как е негов син?
45Итак, если Давид называет Его Господом, как же Он сын ему?
46И никой не можеше да Му отговори ни дума; нито пък дръзна вече някой от тоя ден да Му задава въпроси.
46И никто не мог отвечать Ему ни слова; и с того дня никто уже не смел спрашиватьЕго.