¹Притчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар,

¹Притчи Соломона, сына Давидова, царя Израильского,

²[Записани] за да познае някой мъдрост и поука, За да разбере благоразумни думи,

²чтобы познать мудрость и наставление, понять изречения разума;

³За да приеме поука за мъдро постъпване, В правда, съдба и справедливост,

³усвоить правила благоразумия, правосудия, суда и правоты;

⁴За да се даде остроумие на простите, Знание и разсъждение на младежа,

⁴простым дать смышленость, юноше – знание и рассудительность;

⁵За да слуша мъдрият и да стане по-мъдър И за да достигне разумният здрави начала,

⁵послушает мудрый – и умножит познания, и разумный найдет мудрые советы;

⁶За да се разбират притча и иносказание, Изреченията на мъдрите и гатанките им.

⁶чтобы разуметь притчу и замысловатую речь, слова мудрецов и загадки их.

⁷Страх от Господа е начало на {Или: главна част от.} мъдростта; [Но] безумните презират мъдростта и поуката.

⁷Начало мудрости – страх Господень; глупцы только презирают мудрость и наставление.

⁸Сине мой, слушай поуката на баща си, И не отхвърляй наставлението {Еврейски: Закона.} на майка си,

⁸Слушай, сын мой, наставление отца твоего и не отвергай завета матери твоей,

⁹Защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти, И огърлица около шията ти.

⁹потому что это – прекрасный венок для головы твоей и украшение для шеи твоей.

¹⁰Сине мой, ако грешните те прилъгват, Да се не съгласиш.

¹⁰Сын мой! если будут склонять тебя грешники, не соглашайся;

¹¹Ако рекат: Ела с нас, Нека поставим засада за кръвопролитие. Нека причакаме без причина невинния,

¹¹если будут говорить: „иди с нами, сделаем засаду для убийства, подстережем непорочного без вины,

¹²Както ада нека ги погълнем живи, Даже съвършените, като ония, които слизат в рова,

¹²живых проглотим их, как преисподняя, и – целых, как нисходящих в могилу;

¹³Ще намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним къщите си с користи,

¹³наберем всякого драгоценного имущества, наполним домы наши добычею;

¹⁴Ще хвърлиш жребието си като [един] от нас, Една кесия ще имаме всички; -

¹⁴жребий твой ты будешь бросать вместе с нами, склад один будет у всех нас", –

¹⁵Сине мой, не ходи на пътя с тях, Въздържай ногата си от пътеката им,

¹⁵сын мой! не ходи в путь с ними, удержи ногу твою от стези их,

¹⁶Защото техните нозе тичат към злото, И бързат да проливат кръв.

¹⁶потому что ноги их бегут ко злу и спешат на пролитие крови.

¹⁷Защото напразно се простира мрежа Пред очите на каква да било птица.

¹⁷В глазах всех птиц напрасно расставляется сеть,

¹⁸И тия поставят засада против своята си кръв, Причакват собствения си живот.

¹⁸а делают засаду для их крови и подстерегают их души.

¹⁹Такива са пътищата на всеки сребролюбец: [Сребролюбието] отнема живота на завладените от него.

¹⁹Таковы пути всякого, кто алчет чужого добра: оно отнимает жизнь у завладевшего им.

²⁰Превъзходната мъдрост възгласява по улиците, Издига гласа си по площадите,

²⁰Премудрость возглашает на улице, на площадях возвышает голос свой,

²¹Вика по главните места на пазарите, При входовете на портите, Възвестява из града думите си:

²¹в главных местах собраний проповедует, при входахв городские ворота говорит речь свою:

²²Глупави, до кога ще обичате глупостта? Присмивачите [до кога] ще се наслаждават на присмивките си, И безумните ще мразят знанието?

²²„доколе, невежды, будете любить невежество? доколе буйные будут услаждаться буйством? доколе глупцы будут ненавидеть знание?

²³Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разберете словата ми.

²³Обратитесь к моему обличению: вот, я изолью на вас дух мой, возвещу вам слова мои.

²⁴Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, [Понеже] простирах ръката си, а никой не внимаваше,

²⁴Я звала, и вы не послушались; простирала руку мою, и не было внимающего;

²⁵Но отхвърлихте съвета ми, И не приехте изобличението ми, -

²⁵и вы отвергли все мои советы, и обличений моих не приняли.

²⁶То и аз ще се смея на вашето бедствие, Ще се присмея, когато ви нападне страхът,

²⁶За то и я посмеюсь вашей погибели; порадуюсь, когда придет на вас ужас;

²⁷Когато ви нападне страхът, като опустошителна буря, И бедствието ви се устреми като вихрушка, Когато скръб и мъка ви нападнат,

²⁷когда придет на вас ужас, как буря, и беда, как вихрь, принесется на вас; когда постигнет вас скорбь и теснота.

²⁸Тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.

²⁸Тогда будут звать меня, и я не услышу; с утра будут искать меня, и не найдут меня.

²⁹Понеже намразиха знанието, И не разбраха страха от Господа,

²⁹За то, что они возненавидели знание и не избрали для себя страха Господня,

³⁰Не приеха съвета ми, И презряха всичкото ми изобличение,

³⁰не приняли совета моего, презрели все обличения мои;

³¹Затова, ще ядат от плодовете на своя си път, И ще се наситят от своите си измислици.

³¹за то и будут они вкушать от плодов путей своих и насыщаться от помыслов их.

³²Защото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване, И безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие,

³²Потому что упорство невежд убьет их, и беспечность глупцов погубитих,

³³Но всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, И ще бъде спокоен без да се бои от зло.

³³а слушающий меня будет жить безопасно и спокойно, не страшась зла".