¹По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е с извратени устни а при това безумен.

¹Лучше бедный, ходящий в своей непорочности, нежели богатый со лживыми устами, и притом глупый.

²Наистина ожидане без разсъдък не е добро, И който бърза с нозете си, сбърква [пътя си].

²Нехорошо душе без знания, и торопливый ногами оступится.

³Безумието на човека изкривява пътя му, И сърцето му негодува против Господа.

³Глупость человека извращает путь его, а сердце его негодует наГоспода.

⁴Богатството притуря много приятели, А сиромахът бива оставен от приятеля си.

⁴Богатство прибавляет много друзей, а бедный оставляется и другом своим.

⁵Лъжливият свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи няма да избегне.

⁵Лжесвидетель не останется ненаказанным, и кто говорит ложь, не спасется.

⁶Мнозина търсят благоволението на щедрия {Или: Княза.}, И всеки е приятел на онзи, който дава подаръци.

⁶Многие заискивают у знатных, и всякий – друг человеку, делающему подарки.

⁷Всичките братя на сиромаха го мразят, - Колко повече отбягват от него приятелите му! - Той тича след тях с [умолителни] думи, но тях ги няма.

⁷Бедного ненавидят все братья его, тем паче друзья его удаляются отнего: гонится за ними, чтобы поговорить, но и этого нет.

⁸Който придобива ум обича своята си душа; Който пази благоразумие ще намери добро.

⁸Кто приобретает разум, тот любит душу свою; кто наблюдает благоразумие, тот находит благо.

⁹Лъжлив свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи ще загине.

⁹Лжесвидетель не останется ненаказанным, и кто говорит ложь, погибнет.

¹⁰Изнежеността не прилича на безумен, - Много по-малко на слуга да властвува над началници.

¹⁰Неприлична глупцу пышность, тем паче рабу господство над князьями.

¹¹Благоразумието на човека възпира гнева му, И слава е за него да се не взира в престъпление.

¹¹Благоразумие делает человека медленным на гнев, и слава для него – быть снисходительным к проступкам.

¹²Гневът на царя е като реване на лъв, А благоволението му е като роса на тревата.

¹²Гнев царя – как рев льва, а благоволение его – как роса на траву.

¹³Безумен син е бедствие за баща си, И препирните на жена са непрестанно капене.

¹³Глупый сын – сокрушение для отца своего, и сварливая жена – сточная труба.

¹⁴Къща и богатство се оставят наследство от бащите, Но благоразумна жена е от Господа.

¹⁴Дом и имение – наследство от родителей, а разумная жена – от Господа.

¹⁵Леността хвърля в дълбок сън, И бездейна душа ще гладува

¹⁵Леность погружает в сонливость, и нерадивая душа будет терпеть голод.

¹⁶Който пази заповедта пази душата си, А който немари пътищата си ще загине.

¹⁶Хранящий заповедь хранит душу свою, а нерадящий о путях своих погибнет.

¹⁷Който показва милост към сиромаха заема Господу, И Той ще му въздаде за благодеянието му.

¹⁷Благотворящий бедному дает взаймы Господу, и Он воздаст ему за благодеяние его.

¹⁸Наказвай сина си докато има надежда, И не закоравявай сърцето си да го [оставиш да] загине {Или: И да [го] не щади душата ти за викането му.}.

¹⁸Наказывай сына своего, доколе есть надежда, и не возмущайся криком его.

¹⁹Яростен човек ще понесе наказание; Защото, ако и да го избавиш, трябва пак същото да направиш.

¹⁹Гневливый пусть терпит наказание, потому что, если пощадишь его , придется тебе еще больше наказывать его.

²⁰Слушай съвет и приемай поука, За да станеш мъдър в сетнините си.

²⁰Слушайся совета и принимай обличение, чтобы сделаться тебе впоследствии мудрым.

²¹Има много помисли в сърцето на човека, Но намерението Господно, то ще устои.

²¹Много замыслов в сердце человека, но состоится только определенное Господом.

²²Милосърдието на човека е чест нему, И сиромах човек е по-добър от този, който разочарова.

²²Радость человеку – благотворительность его, и бедный человек лучше, нежели лживый.

²³Страхът от Господа спомага към живот; Който [го има] ще си ляга наситен и не ще срещне зло.

²³Страх Господень ведет к жизни, и кто имеет его , всегда будет доволен, и зло не постигнет его.

²⁴Ленивият затопява ръката си в паницата И не ще нито в устата си да я повърне.

²⁴Ленивый опускает руку свою в чашу, и не хочет донести ее до ртасвоего.

²⁵Ако биеш присмивателя, простият ще стане внимателен; И ако изобличиш благоразумния, той ще придобие знание.

²⁵Если ты накажешь кощунника, то и простой сделается благоразумным; и если обличишь разумного, то он поймет наставление.

²⁶Който опропастява баща си [и] пропъжда майка си, Той е син, който причинява срам и нанася позор.

²⁶Разоряющий отца и выгоняющий мать – сын срамной ибесчестный.

²⁷Престани, сине мой, да слушаш съвети, Които те отклоняват от мъдростта.

²⁷Перестань, сын мой, слушать внушения об уклонении от изречений разума.

²⁸Лошият свидетел се присмива на правосъдието; И устата на нечестивите поглъщат беззаконие.

²⁸Лукавый свидетель издевается над судом, и уста беззаконных глотают неправду.

²⁹Присъди се приготвят за присмивателите, И бой за гърба на безумните.

²⁹Готовы для кощунствующих суды, и побои - на тело глупых.