¹Виното е присмивател, [и] спиртното питие крамолник; И който се увлича по тях е неблагоразумен.

¹Вино – глумливо, сикера – буйна; и всякий, увлекающийся ими,неразумен.

²Царското заплашване е като реване на лъв; Който го дразни съгрешава против своя си живот.

²Гроза царя – как бы рев льва: кто раздражает его, тот грешит противсамого себя.

³Чест е за човека да страни от препирня; А всеки безумен се кара.

³Честь для человека – отстать от ссоры; а всякий глупец задорен.

⁴Ленивият не иска да оре, поради зимата, Затова, когато търси [във време] на жетва, не ще има нищо.

⁴Ленивец зимою не пашет: поищет летом – и нет ничего.

⁵Намерението в сърцето на човека е [като] дълбока вода; Но разумен човек ще го извади.

⁵Помыслы в сердце человека – глубокие воды, но человек разумный вычерпывает их.

⁶Повечето човеци разгласяват всеки своята доброта; Но кой може да намери верен човек?

⁶Многие хвалят человека за милосердие, но правдивого человека кто находит?

⁷Чадата на праведен човек, който ходи в непорочността си, Са блажени след него.

⁷Праведник ходит в своей непорочности: блаженны дети его после него!

⁸Цар, който седи на съдебен престол, Пресява всяко зло с очите си.

⁸Царь, сидящий на престоле суда, разгоняет очами своими все злое.

⁹Кой може да каже: Очистих сърцето си; Чист съм от греховете си?

⁹Кто может сказать: „я очистил мое сердце, я чист от греха моего?"

¹⁰Различни грамове и различни мерки, И двете са мерзост Господу.

¹⁰Неодинаковые весы, неодинаковая мера, то и другое - мерзость пред Господом.

¹¹Даже и детето се явява чрез постъпките си - Дали делата му са чисти и прави.

¹¹Можно узнать даже отрока по занятиям его, чисто ли и правильно ли будет поведениеего.

¹²Слушащото ухо и гледащото око, Господ е направил и двете.

¹²Ухо слышащее и глаз видящий – и то и другое создал Господь.

¹³Не обичай спането, да не би да обеднееш! Отвори очите си, [и] ще се наситиш с хляб.

¹³Не люби спать, чтобы тебе не обеднеть; держи открытыми глаза твои, и будешь досыта есть хлеб.

¹⁴Лошо е! лошо е! казва купувачът, Но като си отиде, тогава се хвали.

¹⁴„Дурно, дурно", говорит покупатель, а когда отойдет, хвалится.

¹⁵Има злато и изобилие драгоценни камъни, Но устните на знанието са скъпоценно украшение.

¹⁵Есть золото и много жемчуга, но драгоценная утварь – уста разумные.

¹⁶Вземи дрехата на този, който поръчителствува за чужд. Да! вземи залог от онзи, [който поръчителствува] за чужди хора.

¹⁶Возьми платье его, так как он поручился за чужого; и за стороннего возьми от него залог.

¹⁷Хляб [спечелен] с лъжа е сладък за човека; Но после устата му ще се напълнят с камъчета.

¹⁷Сладок для человека хлеб, приобретенный неправдою; но после рот его наполнится дресвою.

¹⁸Намеренията се утвърждават чрез съвещание, [Затова] с мъдър съвет обяви война.

¹⁸Предприятия получают твердость чрез совещание, и по совещании веди войну.

¹⁹Одумникът обхожда и открива тайни, Затова не се събирай с онзи, който отваря широко устните си.

¹⁹Кто ходит переносчиком, тот открывает тайну; и кто широко раскрывает рот, с тем не сообщайся.

²⁰Светилникът на този, който злослови баща си или майка си, Ще изгасне в най-мрачната тъмнина.

²⁰Кто злословит отца своего и свою мать, того светильник погаснет среди глубокой тьмы.

²¹На богатството, което бързо се придобива из начало, Сетнината не ще бъде благословена.

²¹Наследство, поспешно захваченное вначале, не благословится впоследствии.

²²Да не речеш: Ще въздам на злото; Почакай Господа и Той ще те избави.

²²Не говори: „я отплачу за зло"; предоставь Господу, и Он сохранит тебя.

²³Различни грамове са мерзост за Господа, И неверните везни не са добри.

²³Мерзость пред Господом – неодинаковые гири, и неверные весы – не добро.

²⁴Стъпките на човека [се оправят] от Господа; Как, прочее, би познал човек пътя си?

²⁴От Господа направляются шаги человека; человеку же как узнать путь свой?

²⁵Примка е за човека да казва необмислено: Посвещавам [това, ]И след като се е обрекъл [тогава] да разпитва.

²⁵Сеть для человека – поспешно давать обет, и после обета обдумывать.

²⁶Мъдрият цар пресява нечестивите, И докарва върху тях колелото [на вършачката].

²⁶Мудрый царь вывеет нечестивых и обратит на них колесо.

²⁷Духът на човека е светило Господно, Което изпитва всичките най-вътрешни части на тялото.

²⁷Светильник Господень – дух человека, испытывающий все глубины сердца.

²⁸Милост и вярност пазят царя, И той поддържа престола си с милост.

²⁸Милость и истина охраняют царя, и милостью он поддерживает престол свой.

²⁹Славата на младите е силата им, И украшението на старците са белите [им] коси.

²⁹Слава юношей – сила их, а украшение стариков - седина.

³⁰Бой, който наранява, И удари, които стигат до най-вътрешните части на тялото, Очистват злото.

³⁰Раны от побоев – врачевство против зла, и удары, проникающие во внутренности чрева.