1За предпочитане е [добро] име, нежели голямо богатство, И благоволение [е по-добро] от сребро и злато.
1Доброе имя лучше большого богатства, и добрая слава лучше серебра и золота.
2Богат и сиромах се срещат; Господ е Създателят на всички тях.
2Богатый и бедный встречаются друг с другом: того и другого создалГосподь.
3Благоразумният предвижда злото и се укрива. А неразумните вървят напред - и страдат.
3Благоразумный видит беду, и укрывается; анеопытные идут вперед, и наказываются.
4Наградата на смирението [и] на страха от Господа Е богатство, слава и живот.
4За смирением следует страх Господень, богатство и слава и жизнь.
5Тръни и примки има по пътя на опакия, Който пази душата си се отдалечава от тях.
5Терны и сети на пути коварного; кто бережет душу свою, удались от них.
6Възпитавай детето отрано в подходящия за него път, И не ще се отклони от него, дори когато остарее.
6Наставь юношу при начале пути его: он не уклонится от него, когда и состарится.
7Богатият властвува над сиромасите, И който взема на заем е слуга на заемодавеца.
7Богатый господствует над бедным, и должник делается рабомзаимодавца.
8Който сее беззаконие ще пожъне бедствие, И жезълът на буйството му ще изчезне.
8Сеющий неправду пожнет беду, и трости гнева его не станет.
9Който има щедро око ще бъде благословен Защото дава от хляба си на сиромаха.
9Милосердый будет благословляем, потому что дает бедному от хлебасвоего.
10Изпъди присмивателя и препирнята ще се махне, И свадата и позорът ще престанат.
10Прогони кощунника, и удалится раздор, и прекратятся ссора и брань.
11Който обича чистота в сърцето И има благодатни устни, царят ще му бъде приятел.
11Кто любит чистоту сердца, у того приятность на устах, тому царь – друг.
12Очите на Господа пазят [онзи, който има] знание, И той осуетява думите на коварния.
12Очи Господа охраняют знание, а слова законопреступника Онниспровергает.
13Ленивецът казва: Лъв има вън! Ще бъда убит всред улиците!
13Ленивец говорит: „лев на улице! посреди площади убьют меня!"
14Устата на чужди жени са дълбока яма, И оня, на когото Господ се гневи, ще падне в нея.
14Глубокая пропасть – уста блудниц: на кого прогневается Господь,тот упадет туда.
15Безумието е вързано в сърцето на детето, Но тоягата на наказанието ще го изгони от него.
15Глупость привязалась к сердцу юноши, но исправительная розга удалит ее от него.
16Който угнетява сиромаха, за да умножи [богатството] си, И който дава на богатия, непременно [ще изпадне] в немотия.
16Кто обижает бедного, чтобы умножить свое богатство, и кто дает богатому, тот обеднеет.
17Приклони ухото си та чуй думите на мъдрите, И взимай присърце моето знание,
17Приклони ухо твое, и слушай слова мудрых, и сердце твое обрати к моему знанию;
18Защото е приятно, ако ги пазиш вътре в себе си, И ако бъдат всякога готови върху устните ти.
18потому что утешительно будет, если ты будешь хранить их в сердце твоем, и они будуттакже в устах твоих.
19За да бъде упованието ти на Господа, Аз те научих на [тях] днес - да! тебе.
19Чтобы упование твое было на Господа, я учу тебя и сегодня, и ты помни .
20Не писах ли ти хубави неща От съвет и знание.
20Не писал ли я тебе трижды в советах и наставлении,
21За да те направя да познаеш верността на думите на истината, Та да отговаряш с думи на истината на ония, които те пращат?
21чтобы научить тебя точным словам истины, дабы ты мог передавать слова истины посылающим тебя?
22Не оголвай сиромаха, защото той е беден, Нито притеснявай в портата угнетения,
22Не будь грабителем бедного, потому что он беден, и не притесняй несчастного у ворот,
23Защото Господ ще защити делото им, И ще оголи живота на ония, които са ги оголили.
23потому что Господь вступится в дело их и исхитит душу у грабителей их.
24Не завързвай приятелство с ядовит човек, И не ходи с гневлив човек.
24Не дружись с гневливым и не сообщайся с человеком вспыльчивым,
25Да не би да научиш пътищата му, И да приготвиш примка за душата си.
25чтобы не научиться путям его и не навлечь петли на душу твою.
26Не бъди от тия, които дават ръка От тия, които стават поръчители за дългове,
26Не будь из тех, которые дают руки и поручаются за долги:
27Ако нямаш с какво да платиш, Защо да вземат постелката ти изпод тебе?
27если тебе нечем заплатить, то для чего доводить себя, чтобы взяли постель твою из-под тебя?
28Не премествай старите межди, Които са положили бащите ти.
28Не передвигай межи давней, которую провели отцы твои.
29Видял ли си човек трудолюбив в работата си? Той ще стои пред царе, няма да стои пред неизвестни хора.
29Видел ли ты человека проворного в своем деле? Он будет стоять перед царями, он не будет стоять перед простыми.