¹Сине мой, не забравяй поуката ми, И сърцето ти нека пази заповедите ми,

¹Сын мой! наставления моего не забывай, и заповеди мои да хранит сердце твое;

²Защото дългоденствие, години от живот И мир ще ти притурят те.

²ибо долготы дней, лет жизни и мира они приложат тебе.

³Благост и вярност нека не те оставят; Вържи ги около шията си, Начертай ги на плочата на сърцето си.

³Милость и истина да не оставляют тебя: обвяжи ими шею твою, напиши их на скрижали сердца твоего,

⁴Така ще намериш благоволение и добро име Пред Бога и човеците.

⁴и обретешь милость и благоволение в очах Бога и людей.

⁵Уповавай на Господа от все сърце, И не се облягай на своя разум.

⁵Надейся на Господа всем сердцем твоим, и не полагайся на разум твой.

⁶Във всичките си пътища признавай Него, И Той ще оправя пътеките ти.

⁶Во всех путях твоих познавай Его, и Он направит стези твои.

⁷Не мисли себе си за мъдър; Бой се от Господа, и отклонявай се от зло;

⁷Не будь мудрецом в глазах твоих; бойся Господа и удаляйся от зла:

⁸Това ще бъде здраве за тялото ти И влага за костите ти.

⁸это будет здравием для тела твоего и питанием для костей твоих.

⁹Почитай Господа от имота си И от първаците на всичкия доход.

⁹Чти Господа от имения твоего и от начатков всех прибытков твоих,

¹⁰Така ще се изпълнят житниците ти с изобилие, И линовете ти ще се преливат с ново вино.

¹⁰и наполнятся житницы твои до избытка, и точила твои будут переливаться новым вином.

¹¹Сине мой, не презирай наказанието от Господа, И да ти не дотегва, когато Той те изобличава,

¹¹Наказания Господня, сын мой, не отвергай, и не тяготись обличением Его;

¹²Защото Господ изобличава оня, когото люби, Както и бащата сина, който му е мил.

¹²ибо кого любит Господь, того наказывает и благоволит к тому, как отецк сыну своему.

¹³Блажен оня човек, който е намерил мъдрост, И човек, който е придобил разум,

¹³Блажен человек, который снискал мудрость, и человек, который приобрел разум, –

¹⁴Защото търговията с нея е по-износна от търговията със сребро, И печалбата от нея [по-скъпа] от чисто злато.

¹⁴потому что приобретение ее лучше приобретения серебра, и прибыли от нее больше, нежели от золота:

¹⁵Тя е по-скъпа от безценни камъни И нищо, което би пожелал ти, не се сравнява с нея.

¹⁵она дороже драгоценных камней; и ничто из желаемого тобою не сравнится с нею.

¹⁶Дългоденствие е в десницата й, А в левицата й богатство и слава.

¹⁶Долгоденствие – в правой руке ее, а в левой у нее – богатство и слава;

¹⁷Пътищата й са пътища приятни, И всичките й пътеки мир.

¹⁷пути ее – пути приятные, и все стези ее – мирные.

¹⁸Тя е дърво на живот за тия, които я прегръщат И блажени са ония, които я държат.

¹⁸Она – древо жизни для тех, которые приобретают ее, – и блаженны, которые сохраняют ее!

¹⁹С мъдрост Господ основа земята, С разум утвърди небето.

¹⁹Господь премудростью основал землю, небеса утвердил разумом;

²⁰Чрез Неговото знание се разтвориха бездните И от облаците капе роса.

²⁰Его премудростью разверзлись бездны, и облака кропят росою.

²¹Сине мой, тия [неща] да се не отдалечават от очите ти; Пази здравомислие и разсъдителност,

²¹Сын мой! не упускай их из глаз твоих; храни здравомыслие и рассудительность,

²²Така те ще бъдат живот на душата ти И украшение на шията ти.

²²и они будут жизнью для души твоей и украшением для шеи твоей.

²³Тогава ще ходиш безопасно по пътя си, И ногата ти не ще се спъне.

²³Тогда безопасно пойдешь по пути твоему, и нога твоя не споткнется.

²⁴Когато лягаш не ще се страхуваш; Да! ще лягаш и сънят ти ще бъде сладък.

²⁴Когда ляжешь спать, – не будешь бояться; и когда уснешь, – сон твой приятен будет.

²⁵Не ще се боиш от внезапен страх, Нито от бурята, когато нападне нечестивите,

²⁵Не убоишься внезапного страха и пагубы от нечестивых, когда она придет;

²⁶Защото Господ ще бъде твое упование, И ще опази ногата ти да се не хване.

²⁶потому что Господь будет упованием твоим и сохранит ногу твою от уловления.

²⁷Не въздържай доброто от ония, на които се дължи, Когато ти дава ръка да [им] го направиш.

²⁷Не отказывай в благодеянии нуждающемуся, когда рука твоя в силе сделать его.

²⁸Не казвай на ближния си: Иди върни се пак, И ще ти дам утре, Когато имаш при себе си [това, което му се пада].

²⁸Не говори другу твоему: „пойди и приди опять, и завтра я дам", когда ты имеешь при себе.

²⁹Не измисляй зло против ближния си, Който с увереност живее при тебе.

²⁹Не замышляй против ближнего твоего зла, когда он без опасения живет с тобою.

³⁰Не се карай с някого без причина Като не ти е направил зло.

³⁰Не ссорься с человеком без причины, когда он не сделал зла тебе.

³¹Не завиждай на насилник човек, И не избирай ни един от пътищата му,

³¹Не соревнуй человеку, поступающему насильственно, и не избирай ни одного из путей его;

³²Защото Господ се гнуси от опакия, Но интимно общува с праведните.

³²потому что мерзость пред Господом развратный, а с праведными у Него общение.

³³Проклятия от Господа има в дома на нечестивия; А Той благославя жилището на праведните.

³³Проклятие Господне на доме нечестивого, а жилище благочестивых Он благословляет.

³⁴Наистина Той се присмива на присмивачите, А на смирените дава благодат.

³⁴Если над кощунниками Он посмевается, то смиренным дает благодать.

³⁵Мъдрите ще наследят слава, А безумните ще отнесат срам.

³⁵Мудрые наследуют славу, а глупые – бесславие.