¹Сине мой, внимавай в мъдростта ми. Приклони ухото си към разума ми,

¹Сын мой! внимай мудрости моей, и приклони ухо твое к разуму моему,

²За да опазиш разсъдливост, И устните ти да пазят знание.

²чтобы соблюсти рассудительность, и чтобы уста твои сохранили знание.

³Защото от устните на чуждата жена капе мед, И устата й са по-меки от дървено масло;

³ибо мед источают уста чужой жены, и мягче елея речь ее;

⁴Но сетнините й са горчиви като пелин, Остри като изострен от двете страни меч.

⁴но последствия от нее горьки, как полынь, остры, как меч обоюдоострый;

⁵Нозете й слизат в смърт, Стъпките й стигат до ада,

⁵ноги ее нисходят к смерти, стопы ее достигают преисподней.

⁶Тъй че тя никога не намира пътя на живота; Нейните пътеки са непостоянни, и тя не знае на къде водят.

⁶Если бы ты захотел постигнуть стезю жизни ее, то пути ее непостоянны, и ты не узнаешь их.

⁷Прочее, чада, слушайте мене, И не отстъпвайте от думите на устата ми.

⁷Итак, дети, слушайте меня и не отступайте от слов уст моих.

⁸Отдалечи пътя си от нея. И не се приближавай до вратата на къщата й,

⁸Держи дальше от нее путь твой и не подходи близко к дверям дома ее,

⁹Да не би да дадеш жизнеността си на други. И годините си на немилостивите; -

⁹чтобы здоровья твоего не отдать другим и лет твоих мучителю;

¹⁰Да не би да се наситят чужди от имота ти, И трудовете ти [да отидат] в чужд дом;

¹⁰чтобы не насыщались силою твоею чужие, и труды твои не были для чужого дома.

¹¹А ти да охкаш в сетнините си, Когато месата ти и тялото ти се изнурят,

¹¹И ты будешь стонать после, когда плоть твоя и телотвое будут истощены, –

¹²И да казваш: Как [можах да] намразя поуката, И сърцето ми да презре изобличението,

¹²и скажешь: „зачем я ненавидел наставление, и сердце мое пренебрегало обличением,

¹³И аз да не послушам гласа на учителите си, Нито да приклоня ухото си към наставниците си!

¹³и я не слушал голоса учителей моих, не приклонял уха моего кнаставникам моим:

¹⁴Малко остана да изпадна във всяко зло Всред събранието и множеството.

¹⁴едва не впал я во всякое зло среди собрания и общества!"

¹⁵Пий вода от своята си щерна, И оная, която извира от твоя кладенец.

¹⁵Пей воду из твоего водоема и текущую из твоего колодезя.

¹⁶Вън ли да се изливат изворите ти, И водни потоци по улиците?

¹⁶Пусть не разливаются источники твои по улице, потоки вод – по площадям;

¹⁷Нека бъдат само на тебе, А не и на чужди заедно с тебе.

¹⁷пусть они будут принадлежать тебе одному, а не чужим с тобою.

¹⁸Да бъде благословен твоят извор, И весели се с жената на младостта си.

¹⁸Источник твой да будет благословен; и утешайся женою юности твоей,

¹⁹[Тя да ти бъде като] любезна кошута и мила сърна; Нейните гърди да те задоволяват във всяко време; И възхищавай се винаги от нейната любов.

¹⁹любезною ланью и прекрасною серною: груди ее да упоявают тебя во всякое время, любовью ее услаждайся постоянно.

²⁰Понеже, сине мой, защо да се възхищаваш от чужда жена, И да прегръщаш обятията на чужда жена?

²⁰И для чего тебе, сын мой, увлекаться постороннею и обнимать грудичужой?

²¹Защото пътищата на човека са пред очите на Господа, И Той внимателно измерва всичките му пътеки.

²¹Ибо пред очами Господа пути человека, и Он измеряет все стезиего.

²²Нечестивият ще бъде хванат от собствените си беззакония, И с въжетата на своя грях ще бъде държан.

²²Беззаконного уловляют собственные беззакония его, и в узах греха своего он содержится:

²³Той ще умре от своето отказване от поука; И от голямото си безумие ще се заблуди.

²³он умирает без наставления, и от множества безумия своего теряется.