¹Сине мой, ако си станал поръчител за ближния си, [Или] си дал ръка за някой чужд,

¹Сын мой! если ты поручился за ближнего твоего и дал руку твою за другого, –

²Ти си се впримчил с думите на устата си, Хванат си с думите на устата си.

²ты опутал себя словами уст твоих, пойман словами уст твоих.

³Затова, сине мой, направи това и отърви се, Тъй като си паднал в ръцете на ближния си, - Иди, припадни и моли настоятелно ближния си.

³Сделай же, сын мой, вот что, и избавь себя, так как ты попался в руки ближнего твоего: пойди, пади к ногам и умоляй ближнего твоего;

⁴Не давай сън на очите си, Нито дрямка на клепачите си,

⁴не давай сна глазам твоим и дремания веждам твоим;

⁵[Догдето не] се отървеш, като сърна от ръката [на ловеца], И като птица от ръката на птицоловец.

⁵спасайся, как серна из руки и как птица из руки птицелова.

⁶Иди при мравката, о ленивецо, Размишлявай за постъпките й и стани мъдър, -

⁶Пойди к муравью, ленивец, посмотри на действия его, и будь мудрым.

⁷Която, макар че няма началник, Надзирател, или управител,

⁷Нет у него ни начальника, ни приставника, ни повелителя;

⁸Приготвя си храната лете, Събира яденето си в жетва.

⁸но он заготовляет летом хлеб свой, собирает во время жатвы пищусвою.

⁹До кога ще спиш ленивецо? Кога ще станеш от съня си?

⁹Доколе ты, ленивец, будешь спать? когда ты встанешьот сна твоего?

¹⁰[Още] малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън,

¹⁰Немного поспишь, немного подремлешь, немного, сложив руки, полежишь:

¹¹Така ще дойде сиромашия върху тебе, като разбойник, И немотия, като въоръжен мъж.

¹¹и придет, как прохожий, бедность твоя, и нужда твоя, как разбойник.

¹²Човек нехранимайко, човек беззаконен, Е оня който ходи с извратени уста,

¹²Человек лукавый, человек нечестивый ходит со лживыми устами,

¹³Намигва с очите си, говори с нозете си, Дава знак с пръстите си;

¹³мигает глазами своими, говорит ногами своими, дает знаки пальцами своими;

¹⁴[Който] има извратено сърце, Непрестанно крои зло, сее раздори,

¹⁴коварство в сердце его: он умышляет зло во всякое время, сеетраздоры.

¹⁵Затова погубването му ще дойде внезапно; Изведнъж ще се съкруши, и то непоправимо.

¹⁵Зато внезапно придет погибель его, вдруг будет разбит – без исцеления.

¹⁶Шест неща мрази Господ, Даже седем са мерзост за душата Му:

¹⁶Вот шесть, что ненавидит Господь, даже семь, что мерзость душе Его:

¹⁷Надменни очи, лъжлив език, Ръце, които проливат невинна кръв,

¹⁷глаза гордые, язык лживый и руки, проливающие кровь невинную,

¹⁸Сърце, което крои лоши замисли, Нозе, които бърже тичат да вършат зло,

¹⁸сердце, кующее злые замыслы, ноги, быстро бегущие к злодейству,

¹⁹Неверен свидетел, който говори лъжа, И оня, който сее раздори между братя.

¹⁹лжесвидетель, наговаривающий ложь и сеющий раздор между братьями.

²⁰Сине, мой, пази заповедта на баща си, И не отстъпвай от наставлението на майка си,

²⁰Сын мой! храни заповедь отца твоего и не отвергай наставления матери твоей;

²¹Вържи ги за винаги за сърцето си, Увий ги около шията си.

²¹навяжи их навсегда на сердце твое, обвяжи ими шею твою.

²²Когато ходиш [наставлението] ще те води, Когато спиш, ще те пази; Когато се събудиш ще се разговаря с тебе.

²²Когда ты пойдешь, они будут руководить тебя; когда ляжешь спать, будут охранять тебя; когда пробудишься, будут беседовать с тобою:

²³Защото заповедта [им] е светилник, И наставлението [им] е светлина, И поучителните [им] изобличения са път към живот.

²³ибо заповедь есть светильник, и наставление – свет, и назидательные поучения – путьк жизни,

²⁴За да те пазят от лоша жена, От ласкателния език на чужда жена.

²⁴чтобы остерегать тебя от негодной женщины, от льстивого языка чужой.

²⁵Да не пожелаеш хубостта й в сърцето си; Да не те улови с клепачите си;

²⁵Не пожелай красоты ее в сердце твоем, и да не увлечет она тебя ресницами своими;

²⁶Защото поради блудница [човек изпада в нужда] за парче хляб; А прелюбодейката лови скъпоценната душа.

²⁶потому что из-за жены блудной обнищевают до куска хлеба, а замужняя жена уловляет дорогую душу.

²⁷Може ли някой да тури огън в пазухата си, И дрехите му да не изгорят?

²⁷Может ли кто взять себе огонь в пазуху, чтобы не прогорело платьеего?

²⁸Може ли някой да ходи по разпалени въглища, И нозете му да се не опекат?

²⁸Может ли кто ходить по горящим угольям, чтобы не обжечь ног своих?

²⁹Така [е с] оня, който влиза при жената на ближния си; Който се допре до нея не ще остане ненаказан.

²⁹То же бывает и с тем, кто входит к жене ближнего своего: кто прикоснется к ней, не останется без вины.

³⁰[Дори] крадецът не се пропуска [ненаказан, Даже] ако краде да насити душата си, когато е гладен;

³⁰Не спускают вору, если он крадет, чтобы насытить душу свою, когдаон голоден;

³¹И ако се хване, той трябва да възвърне седмократно, Трябва да даде целия имот на къщата си.

³¹но, будучи пойман, он заплатит всемеро, отдаст все имущество дома своего.

³²Оня, който прелюбодействува с жена е безумен. Който прави това би погубил душата си.

³²Кто же прелюбодействует с женщиною, у того нет ума; тот губит душу свою, кто делает это:

³³Биене и позор ще намери, И срамът му няма да се изличи.

³³побои и позор найдет он, и бесчестие его не изгладится,

³⁴Защото ревнуването на мъжа е [една] ярост; И той няма да пожали в деня на възмездието;

³⁴потому что ревность – ярость мужа, и не пощадит он в день мщения,

³⁵Не ще иска да знае за никакъв откуп, Нито ще се умилостиви, ако и да [му] дадеш много подаръци.

³⁵не примет никакого выкупа и не удовольствуется, сколько бы ты ни умножал даров.