¹Сине мой, пази думите ми, И запазвай заповедите ми при себе си.

¹Сын мой! храни слова мои и заповеди мои сокрой у себя.

²Пази заповедите ми и ще живееш - И поуката ми, като зеницата на очите си.

²Храни заповеди мои и живи, и учение мое, как зрачок глаз твоих.

³Вържи ги за пръстите си, Начертай ги на плочата на сърцето си,

³Навяжи их на персты твои, напиши их на скрижали сердца твоего.

⁴Кажи на мъдростта: Сестра ми си; И наречи разума сродник,

⁴Скажи мудрости: „Ты сестра моя!" и разум назови родным твоим,

⁵За да те пазят от чужда жена, От чужда жена, която ласкае с думите си.

⁵чтобы они охраняли тебя от жены другого, от чужой, которая умягчает слова свои.

⁶Понеже, като погледвах през решетките На прозореца на къщата си,

⁶Вот, однажды смотрел я в окно дома моего, сквозь решетку мою,

⁷Видях между безумните, Съгледах между младежите, Един млад, безумен човек.

⁷и увидел среди неопытных, заметил между молодыми людьми неразумного юношу,

⁸Който минаваше по улицата близо до ъгъла й, И отиваше по пътя към къщата й.

⁸переходившего площадь близ угла ее и шедшего по дороге к дому ее,

⁹[Беше] в дрезгавината, когато се свечери, В мрака на нощта и в тъмнината.

⁹в сумерки в вечер дня, в ночной темноте и во мраке.

¹⁰И посрещна го жена, Облечена като блудница и с хитро сърце;

¹⁰И вот – навстречу к нему женщина, в наряде блудницы, с коварнымсердцем,

¹¹(Бъбрица и упорита, - Нозете й не остават вкъщи

¹¹шумливая и необузданная; ноги ее не живут в доме ее:

¹²Кога по улиците, кога по площадите, Тя причаква при всеки ъгъл);

¹²то на улице, то на площадях, и у каждого угла строит она ковы.

¹³Като го хвана, целуна го И с безсрамно лице му каза:

¹³Она схватила его, целовала его, и с бесстыдным лицом говорила ему:

¹⁴Като бях задължена да принеса примирителни жертви, Днес изпълних обреците си,

¹⁴„мирная жертва у меня: сегодня я совершила обеты мои;

¹⁵Затова излязох да те посрещна С желание да видя лицето ти и намерих те.

¹⁵поэтому и вышла навстречу тебе, чтобы отыскать тебя, и – нашлатебя;

¹⁶Постлала съм легло с красиви покривки, С шарени платове от египетска прежда.

¹⁶коврами я убрала постель мою, разноцветными тканями Египетскими;

¹⁷Покадила съм леглото си Със смирна, алой и канела.

¹⁷спальню мою надушила смирною, алоем и корицею;

¹⁸Ела, нека се наситим с любов до зори. Нека се насладим с милувки.

¹⁸зайди, будем упиваться нежностями до утра, насладимся любовью,

¹⁹Защото мъжът [ми] не е у дома. Замина на дълъг път;

¹⁹потому что мужа нет дома: он отправился в дальнюю дорогу;

²⁰Взе кесия с пари в ръката си, [Чак] на пълнолуние ще се върне у дома.

²⁰кошелек серебра взял с собою; придет домой ко дню полнолуния".

²¹С многото си предумки тя го прелъга, Привлече го с ласкателството на устните си.

²¹Множеством ласковых слов она увлекла его, мягкостью уст своих овладела им.

²²Изведнъж той тръгна подире й, Както отива говедо на клане, Или както безумен в окови за наказание,

²²Тотчас он пошел за нею, как вол идет на убой, и как олень – на выстрел,

²³Докато стрела прониза дроба му, - Както птица бърза към примката, без да знае, че това е против живота й.

²³доколе стрела не пронзит печени его; как птичка кидается в силки, и не знает, что они – на погибель ее.

²⁴Сега, прочее, чада, послушайте ме. И внимавайте в думите на устата ми.

²⁴Итак, дети, слушайте меня и внимайте словам уст моих.

²⁵Да се не уклонява сърцето ти в пътищата й, Да се не заблудиш в пътеките й;

²⁵Да не уклоняется сердце твое на пути ее, не блуждай по стезям ее,

²⁶Защото мнозина е направила да паднат ранени; И силни са всичките убити от нея.

²⁶потому что многих повергла она ранеными, и много сильных убиты ею:

²⁷Домът й е път към ада, И води надолу в клетките на смъртта.

²⁷дом ее – пути в преисподнюю, нисходящие во внутренние жилища смерти.