¹Не вика ли мъдростта? И разумът не издава ли гласа си?

¹Не премудрость ли взывает? и не разум ли возвышает голос свой?

²Тя стои по върха на високите места край пътя, На кръстопътя;

²Она становится на возвышенных местах, при дороге, на распутиях;

³Възгласява на портите, при входа на града, При входа на вратите:

³она взывает у ворот при входе в город, при входе в двери:

⁴Към вас, човеци, викам, И гласът ми е към човешките чада.

⁴„к вам, люди, взываю я, и к сынам человеческим голос мой!

⁵Вие, глупави, разберете благоразумие, И вие, безумни, придобивайте разумно сърце

⁵Научитесь, неразумные, благоразумию, и глупые - разуму.

⁶Послушайте, защото ще говоря хубави неща. И ще отворя устните си [да произнеса] правото.

⁶Слушайте, потому что я буду говорить важное, и изречение уст моих – правда;

⁷Защото езикът ми ще изговори истина. И нечестието е мерзост за устните ми.

⁷ибо истину произнесет язык мой, и нечестие – мерзость для уст моих;

⁸Всичките думи на устата ми са справедливи, Няма в тях нищо лъжливо или опако.

⁸все слова уст моих справедливы; нет в них коварства и лукавства;

⁹Те всички са ясни за разумния човек, И прави за тия, които намират знание.

⁹все они ясны для разумного и справедливы для приобретших знание.

¹⁰Приемете поуката ми, а не сребро, И по-добре знание, нежели избрано злато.

¹⁰Примите учение мое, а не серебро; лучше знание, нежели отборное золото;

¹¹Защото мъдростта е по-добра от скъпоценни камъни, И всичко желателно не се сравнява с нея.

¹¹потому что мудрость лучше жемчуга, и ничто из желаемого не сравнится с нею.

¹²Аз, мъдростта, обитавам с благоразумието, И издирвам знание на умни мисли.

¹²Я, премудрость, обитаю с разумом и ищу рассудительного знания.

¹³Страх от Господа е да се мрази злото. Аз мразя гордост и високоумие, Лош път и опаки уста.

¹³Страх Господень – ненавидеть зло; гордость и высокомерие и злойпуть и коварные уста я ненавижу.

¹⁴У мене е съветът и здравомислието; Аз съм разум; у мене е силата.

¹⁴У меня совет и правда; я разум, у меня сила.

¹⁵Чрез мене царете царуват И началниците узаконяват правда.

¹⁵Мною цари царствуют и повелители узаконяют правду;

¹⁶Чрез мене князете началствуват, Тоже и големците и всичките земни съдии.

¹⁶мною начальствуют начальники и вельможи и все судьи земли.

¹⁷Аз любя ония, които ме любят, И ония, които ме търсят ревностно, ще ме намерят.

¹⁷Любящих меня я люблю, и ищущие меня найдут меня;

¹⁸Богатството и славата са с мене; Да! трайният имот и правдата.

¹⁸богатство и слава у меня, сокровище непогибающее и правда;

¹⁹Плодовете ми са по-добри от злато, даже от най-чисто злато, И приходът от мене от избрано сребро.

¹⁹плоды мои лучше золота, и золота самого чистого, и пользы от меня больше, нежели от отборного серебра.

²⁰Ходя по пътя на правдата. Всред пътеките на правосъдието,

²⁰Я хожу по пути правды, по стезям правосудия,

²¹За да направя да наследят имот тия, които ме любят, И за да напълня съкровищницата им.

²¹чтобы доставить любящим меня существенное благо, исокровищницы их я наполняю.

²²Господ ме създаде като начало на пътя Си, Като първо от древните Си дела.

²²Господь имел меня началом пути Своего, прежде созданий Своих, искони;

²³От вечността бях създадена, от начало, Преди създаването на земята.

²³от века я помазана, от начала, прежде бытия земли.

²⁴Родих се, когато нямаше бездните, Когато нямаше извори изобилващи с вода.

²⁴Я родилась, когда еще не существовали бездны, когда еще не было источников, обильных водою.

²⁵Преди да се поставят планините, Преди хълмовете, аз бях родена,

²⁵Я родилась прежде, нежели водружены были горы, прежде холмов,

²⁶Докато [Господ] още не беше направил земята, нито полетата, Нито първите буци пръст на света.

²⁶когда еще Он не сотворил ни земли, ни полей, ни начальных пылинок вселенной.

²⁷Когато приготовляваше небето, аз бях там; Когато разпростираше свод над лицето на бездната.

²⁷Когда Он уготовлял небеса, я была там. Когда Он проводил круговую черту по лицу бездны,

²⁸Когато закрепваше облаците горе, Когато усилваше изворите на бездната,

²⁸когда утверждал вверху облака, когда укреплял источники бездны,

²⁹Когато налагаше закона Си на морето, Щото водите да не престъпват повелението Му, Когато нареждаше основите на земята.

²⁹когда давал морю устав, чтобы воды не переступали пределов его,когда полагал основания земли:

³⁰Тогава аз бях при Него, [като] майсторски работник, И всеки ден се наслаждавах, Веселях се винаги пред Него.

³⁰тогда я была при Нем художницею, и была радостью всякий день, веселясь пред лицем Его во все время,

³¹Веселях се на обитаемата Му земя; И наслаждението ми [бе] с човешки чада.

³¹веселясь на земном кругу Его, и радость моя была с сынами человеческими.

³²Сега, прочее, послушайте ме, о, чада, Защото блажени са ония, които пазят моите пътища.

³²Итак, дети, послушайте меня; и блаженны те, которые хранят пути мои!

³³Послушайте поука, Не я отхвърляйте и станете мъдри.

³³Послушайте наставления и будьте мудры, и не отступайте от него .

³⁴Блажен тоя човек, който ме слуша, Като бди всеки ден при моите порти, И чака при стълбовете на вратата ми,

³⁴Блажен человек, который слушает меня, бодрствуя каждый день у ворот моих и стоя на страже у дверей моих!

³⁵Защото който ме намери намира живот, И придобива благоволение от Господа;

³⁵потому что, кто нашел меня, тот нашел жизнь, и получит благодать от Господа;

³⁶А който ме пропуска онеправдава своята си душа; Всички, които мразят мене, обичат смъртта.

³⁶а согрешающий против меня наносит вред душе своей:все ненавидящие меня любят смерть".