1Мъдростта съгради дома си, Издяла седемте си стълба,
1Премудрость построила себе дом, вытесала семь столбов его,
2Закла животните си, смеси виното си И сложи трапезата си,
2заколола жертву, растворила вино свое и приготовила у себя трапезу;
3Изпрати слугите си, Вика по високите места на града:
3послала слуг своих провозгласить с возвышенностей городских:
4Който е прост, нека се отбие тук. И на безумните казва:
4„кто неразумен, обратись сюда!" И скудоумному она сказала:
5Елате, яжте от хляба ми, И пийте от виното, което смесих,
5„идите, ешьте хлеб мой и пейте вино, мною растворенное;
6Оставете глупостта и живейте, И ходете по пътя на разума,
6оставьте неразумие, и живите, и ходите путем разума".
7Който поправя присмивателя навлича на себе си срам; И който изобличава нечестивия [лепва] на себе си петно.
7Поучающий кощунника наживет себе бесславие, и обличающий нечестивого – пятно себе.
8Не изобличавай присмивателя, да не би да те намрази. Изобличавай мъдрия и той ще те обикне.
8Не обличай кощунника, чтобы он не возненавидел тебя; обличай мудрого, и он возлюбит тебя;
9Давай [наставление] на мъдрия и той ще стане по-мъдър; Учи праведния и ще стане по-учен.
9дай наставление мудрому, и он будет еще мудрее; научи правдивого, и он приумножит знание.
10Страх от Господа е начало на мъдростта; И познаването на Светия е разум.
10Начало мудрости – страх Господень, и познание Святаго – разум;
11Защото чрез мене ще се умножат дните ти, И ще ти се притурят години на живот.
11потому что чрез меня умножатся дни твои, и прибавится тебе лет жизни.
12Ако станеш мъдър, ще бъдеш мъдър за себе си; И ако се присмееш, ти сам ще понасяш.
12если ты мудр, то мудр для себя; и если буен, то один потерпишь.
13Безумната жена е бъбрица, Проста и не знае нищо.
13Женщина безрассудная, шумливая, глупая и ничего не знающая
14Седи при вратата на къщата си, На стол по високите места на града,
14садится у дверей дома своего на стуле, на возвышенных местах города,
15И кани ония, които минават, Които вървят право в пътя си, [като им казва:]
15чтобы звать проходящих дорогою, идущих прямо своими путями:
16Който е прост, нека се отбие тук; А колкото за безумния, нему казва:
16„кто глуп, обратись сюда!" и скудоумному сказала она:
17Крадените води са сладки, И хляб, който се яде скришом, е вкусен,
17„воды краденые сладки, и утаенный хлеб приятен".
18Но той не знае, че мъртвите {Еврейски: Сенките.} са там, И че гостите й са в дълбочините на ада.
18И он не знает, что мертвецы там, и что в глубине преисподней зазванные ею.