¹Братя, моето сърдечно желание и молбата ми към Бога е за спасението [на Израиля].

¹Братия! желание моего сердца и молитва к Богу об Израиле во спасение.

²Защото свидетелствувам за тях, че те имат ревност за Бога, само че не е според пълното знание.

²Ибо свидетельствую им, что имеют ревность по Боге, но не по рассуждению.

³Понеже, ако не знаят правдата, [която е] от Бога и искат да поставят своята, те не се покориха на правдата от Бога.

³Ибо, не разумея праведности Божией и усиливаясь поставить собственную праведность, они не покорились праведности Божией,

⁴Понеже Христос [изпълнява] целта на закона, да се оправдае всеки, който вярва.

⁴потому что конец закона – Христос, к праведности всякого верующего.

⁵Защото Моисей пише, че човек, който върши правдата, която е чрез [пазенето на] закона, ще живее чрез нея.

⁵Моисей пишет о праведности от закона: исполнивший егочеловек жив будет им.

⁶А правдата, която е чрез вяра, говори така: "Да не речеш в сърцето си: Кой ще се възкачи на небето, сиреч, да свали Христа?

⁶А праведность от веры так говорит: не говори в сердце твоем: кто взойдет на небо? то есть Христа свести.

⁷или: Кой ще слезе в бездната сиреч да възведе Христа от мъртвите?"

⁷Или кто сойдет в бездну? то есть Христа из мертвых возвести.

⁸Но що казва тя? [Казва, че] "думата е близо при тебе, в устата ти и в сърцето ти", сиреч думата на вярата която проповядваме.

⁸Но что говорит Писание? Близко к тебе слово, в устахтвоих и в сердце твоем, то есть слово веры, которое проповедуем.

⁹Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите ще се спасиш.

⁹Ибо если устами твоими будешь исповедывать Иисуса Господом и сердцем твоим веровать, что Бог воскресил Его из мертвых, то спасешься,

¹⁰Защото със сърце вярва човек и се оправдава, и с уста прави изповед и се спасява.

¹⁰потому что сердцем веруют к праведности, а устами исповедуют ко спасению.

¹¹Защото писанието казва: "Никой, който вярва в Него, не ще се посрами".

¹¹Ибо Писание говорит: всякий, верующий в Него, не постыдится.

¹²Понеже няма разлика между юдеин и грък защото същият Господ е Господ на всички, богат към всички, които Го призовават.

¹²Здесь нет различия между Иудеем и Еллином, потомучто один Господь у всех, богатый для всех, призывающих Его.

¹³Защото "всеки, който призове Господното име, ще се спаси".

¹³Ибо всякий, кто призовет имя Господне, спасется.

¹⁴Как, прочее, ще призоват Този, в Когото не са повярвали? И как ще повярват в Този, за Когото не са чули? А как ще чуят без проповедник?

¹⁴Но как призывать Того , в Кого не уверовали?как веровать в Того , о Ком не слыхали? как слышать без проповедующего?

¹⁵И как ще проповядват, ако не бъдат пратени? Както е писано: - "Колко са прекрасни Нозете на тия, които благовествуват доброто!"

¹⁵И как проповедывать, если не будут посланы? как написано: как прекрасны ноги благовествующих мир, благовествующих благое!

¹⁶Но не всички послушаха благовестието; защото Исаия казва: "Господи, [кой от нас] е повярвал на онова, което сме чули"?

¹⁶Но не все послушались благовествования. Ибо Исаия говорит: Господи! кто поверил слышанному от нас?

¹⁷И тъй, вярването [е] от слушане, а слушането - от Христовото слово.

¹⁷Итак вера от слышания, а слышание от слова Божия.

¹⁸Но казвам: те не са ли чули? Наистина, [чули] са: - "По цялата земя е излязъл гласът им, И думите им до краищата на вселената".

¹⁸Но спрашиваю: разве они не слышали? Напротив, по всей земле прошел голос их, и до пределов вселенной слова их.

¹⁹Но [пак] казвам: Израил не е ли разбрал? [Разбрал е, защото] първо Моисей казва: - "Аз ще ви раздразня до ревнуване с тия, които не са народ; С народ несмислен ще ви разгневя";

¹⁹Еще спрашиваю: разве Израиль не знал? Но первый Моисей говорит: Я возбужу в вас ревность не народом, раздражу вас народом несмысленным.

²⁰а Исаия се осмелява да каже: - "Намерен бях от ония, които не Ме търсеха; Явен станах на тия, които не питаха за Мене;

²⁰А Исаия смело говорит: Меня нашли не искавшие Меня; Я открылся не вопрошавшим о Мне.

²¹а за Израиля казва: - "Простирах ръцете Си цял ден Към люде непокорни и опаки"

²¹Об Израиле же говорит: целый день Я простирал руки Мои к народу непослушному и упорному.