¹И тъй, казвам: Отхвърлил ли е Бог Своите люде? Да не бъде! Защото и аз съм израилтянин, от Авраамовото потомство, от Вениаминовото племе.

¹Итак, спрашиваю: неужели Бог отверг народ Свой? Никак. Ибо и я Израильтянин, от семени Авраамова, из колена Вениаминова.

²Не е отхвърлил Бог людете Си, които е предузнал. Или не знаете що казва писанието за Илия? как вика към Бога против Израиля, [казвайки:]

²Не отверг Бог народа Своего, который Он наперед знал. Или не знаете, что говорит Писание в повествовании об Илии? как он жалуется Богу на Израиля, говоря:

³"Господи, избиха пророците Ти, разкопаха олтарите Ти, и аз останах сам; но и моя живот искат [да отнемат"].

³Господи! пророков Твоих убили, жертвенники Твои разрушили; остался я один, и моей души ищут.

⁴Но що му казва божественият отговор? - "Оставил съм Си седем хиляди мъже, които не са преклонили коляно пред Ваала".

⁴Что же говорит ему Божеский ответ? Я соблюл Себе семь тысяч человек, которые не преклонили колени перед Ваалом.

⁵Така и в сегашно време има остатък, избран по благодат.

⁵Так и в нынешнее время, по избранию благодати, сохранился остаток.

⁶Но, ако е по благодат, не е вече от дела, иначе благодатта не е вече благодат [а ако е от делата, не е вече благодат, иначе делото не е вече дело].

⁶Но если по благодати, то не по делам; иначе благодать не была бы уже благодатью. А если по делам, то это уже не благодать; иначе дело не есть уже дело.

⁷Тогава какво? Онова, което Израил търсеше, това не получи, но избраните го получиха, а останалите се закоравиха даже до днес;

⁷Что же? Израиль, чего искал, того не получил; избранные же получили, а прочие ожесточились,

⁸както е писано: "Бог им даде дух на безчувствие, очи - да не виждат и уши - да не чуват".

⁸как написано: Бог дал им дух усыпления, глаза, которыми не видят, и уши, которыми не слышат, даже до сего дня.

⁹И Давид казва: - "Трапезата им нека стане за тях примка и уловка, Съблазън и въздаяние;

⁹И Давид говорит: да будет трапеза их сетью, тенетами и петлею в возмездие им;

¹⁰Да се помрачат очите им, та да не виждат, И сгърби гърба им за винаги".

¹⁰да помрачатся глаза их, чтобы не видеть, и хребет их да будет согбен навсегда.

¹¹Тогава казвам: Спънаха ли се, та да паднат? Да не бъде! Но чрез тяхното отклонение [дойде] спасението на езичниците, за да ги възбуди към ревнивост.

¹¹Итак спрашиваю: неужели они преткнулись, чтобы совсем пасть? Никак. Но от их падения спасение язычникам, чтобы возбудить в них ревность.

¹²А, ако тяхното отклонение значи богатство за света и тяхното отпадане - богатство за езичниците, колко повече тяхното пълно [възстановяване!]

¹²Если же падение их – богатство миру, и оскудение их –богатство язычникам, то тем более полнота их.

¹³Защото на вас, [които бяхте] езичници, казвам, че, понеже съм апостол на езичниците, аз славя моята служба,

¹³Вам говорю, язычникам. Как Апостол язычников, я прославляю служение мое.

¹⁴дано по някакъв начин да възбудя към ревнивост [тия, които] са моя плът, и да спася някои от тях.

¹⁴Не возбужу ли ревность в сродниках моих по плоти и не спасу ли некоторых из них?

¹⁵Защото, ако тяхното отхвърляне [значи] примирение на света, какво [ще бъде] приемането [им], ако не оживяване от мъртвите?

¹⁵Ибо если отвержение их – примирение мира, то что будет принятие,как не жизнь из мертвых?

¹⁶А ако първото [от тестото] е свето, то и [цялото] засяване е [свето]; и ако коренът е свет, то и клоните [са свети].

¹⁶Если начаток свят, то и целое; и если корень свят, то и ветви.

¹⁷Но, ако някои клони са били отрязани, и ти, бидейки дива маслина, си бил присаден между тях, и си станал съучастник с тях в тлъстия корен на маслината,

¹⁷Если же некоторые из ветвей отломились, а ты, дикая маслина, привился на место их и стал общникомкорня и сока маслины,

¹⁸не се хвали срещу клоните; но ако се хвалиш, [знай], че ти не държиш корена, а коренът тебе.

¹⁸то не превозносись перед ветвями. Если же превозносишься, то вспомни, что не ты корень держишь, но корень тебя.

¹⁹Но ще речеш: Отрязаха се клони, за да се присадя аз.

¹⁹Скажешь: „ветви отломились, чтобы мне привиться".

²⁰Добре, поради неверие те се отрязаха, а ти поради вяра стоиш. Не високоумствувай, но бой се.

²⁰Хорошо. Они отломились неверием, а ты держишься верою: не гордись, но бойся.

²¹Защото, ако Бог не пощади естествените клони, нито тебе ще пощади.

²¹Ибо если Бог не пощадил природных ветвей, то смотри,пощадит ли и тебя.

²²Виж, прочее, благостта и строгостта Божия: Строгост към падналите, а божествена благост към тебе, ако останеш в тая благост; иначе, и ти ще бъдеш отсечен.

²²Итак видишь благость и строгость Божию: строгость котпадшим, а благость к тебе, если пребудешь в благости Божией ; иначе и ты будешь отсечен.

²³Така и те, ако не останат в неверие, ще се присадят; защото Бог може пак да ги присади.

²³Но и те, если не пребудут в неверии, привьются, потому что Бог силен опять привить их.

²⁴Понеже, ако ти си бил отсечен от маслина по естество дива, и, против естеството, си бил присаден на питомна маслина, то колко повече ония, които са естествени [клони], ще се присадят на своята маслина!

²⁴Ибо если ты отсечен от дикой по природе маслины и не по природе привился к хорошей маслине, то тем более сии природные привьются к своей маслине.

²⁵Защото, братя, за да не се мислите за мъдри, искам да знаете тая тайна, че частично закоравяване сполетя Израиля, [само] докато влезе пълното [число] на езичниците.

²⁵Ибо не хочу оставить вас, братия, в неведении о тайне сей, – чтобы вы не мечтали о себе, – что ожесточение произошло в Израиле отчасти, до времени , пока войдет полное число язычников;

²⁶И така целият Израил ще се спаси, както е писано: - "Избавител ще дойде от Сион; Той ще отвърне нечестията от Якова;

²⁶и так весь Израиль спасется, как написано: придет от Сиона Избавитель, и отвратит нечестие от Иакова.

²⁷И ето завета от Мене към тях: Когато отнема греховете им".

²⁷И сей завет им от Меня, когда сниму с них грехи их.

²⁸Колкото за благовестието, те са неприятели, [което е] за ваша [полза], а колкото за избора, те са възлюбени заради бащите.

²⁸В отношении к благовестию, они враги ради вас; а в отношении к избранию, возлюбленные Божии ради отцов.

²⁹Защото даровете и призванието от Бога са неотменими.

²⁹Ибо дары и призвание Божие непреложны.

³⁰Защото както вие някога се непокорявахте {Или: Неповярвахте - ват} на Бога, но сега чрез тяхното непокорство {Или: Неверие.} сте придобили милост, та чрез показаната към вас милост и те сега да придобият милост,

³⁰Как и вы некогда были непослушны Богу, а ныне помилованы, по непослушанию их,

³¹също така и те сега се не покоряват

³¹так и они теперь непослушны для помилования вас, чтобы и сами они были помилованы.

³²Защото Бог затвори всички в непокорство, та към всички да покаже милост.

³²Ибо всех заключил Бог в непослушание, чтобы всехпомиловать.

³³О колко дълбоко е богатството на премъдростта и знанието на Бога! Колко са непостижими Неговите съдби, и неизследими пътищата му!

³³О, бездна богатства и премудрости и ведения Божия! Как непостижимы судьбы Его и неисследимы пути Его!

³⁴Защото, "Кой е познал ума на Господа, Или, кой Му е бил съветник?"

³⁴Ибо кто познал ум Господень? Или кто был советником Ему?

³⁵или, "Кой от по-напред Му е дал [нещо], Та да му се отплати?"

³⁵Или кто дал Ему наперед, чтобы Он должен был воздать?

³⁶Защото всичко е от Него, чрез Него и за Него. Нему да бъде слава до векове. Амин.

³⁶Ибо все из Него, Им и к Нему. Емуслава во веки, аминь.