¹Казвам истината в Христа, не лъжа, и съвестта ми свидетелствува с мене в Светия Дух,

¹Истину говорю во Христе, не лгу, свидетельствует мне совесть моя в Духе Святом,

²че имам голяма скръб и непрестанна мъка в сърцето си.

²что великая для меня печаль и непрестанное мучение сердцу моему:

³Защото бих желал сам аз да съм анатема {Сиреч: Отлъчен,} от Христа, заради моите братя, моите по плът роднини;

³я желал бы сам быть отлученным от Христа за братьев моих, родных мне по плоти,

⁴които са израилтяни, на които [принадлежат] осиновението на славата, заветите и даването на закона, богослужението и обещанията;

⁴то есть Израильтян, которым принадлежат усыновление и слава, и заветы, и законоположение, и богослужение, и обетования;

⁵чиито са и отците, и от които [се роди] по плът Христос, Който е над всички Бог, благословен до века. Амин.

⁵их и отцы, и от них Христос по плоти, сущий над всем Бог, благословенный во веки, аминь.

⁶Обаче, не че е пропаднало Божието слово; защото не всички ония са Израил, които са от Израиля;

⁶Но не то, чтобы слово Божие не сбылось: ибо не все те Израильтяне, которые от Израиля;

⁷нито са всички чада, понеже са Авраамово потомство; но "в Исаака", [каза Бог], "ще се наименува твоето потомство".

⁷и не все дети Авраама, которые от семени его, но сказано: в Исааке наречется тебе семя.

⁸Значи, не чадата, [родени] по плът, са Божии чада; но чадата, [родени] според обещанието се считат за потомство.

⁸То есть не плотские дети суть дети Божии, но дети обетования признаются за семя.

⁹Защото това беше нещо обещано, [понеже каза]: "Ще дойда по това време, и Сара ще има син".

⁹А слово обетования таково: в это же время приду, и у Сарры будет сын.

¹⁰И не само това, но и когато Ревека зачна от едного, [сиреч], от нашия отец Исаака,

¹⁰И не одно это; но так было и с Ревеккою, когда она зачала в одно время двух сыновей от Исаака, отца нашего.

¹¹макар че [близнаците] не бяха още родени и не бяха още сторили нещо добро или зло, то, за да почива Божието по избор намерение, не на дела, но на онзи, който призовава,

¹¹Ибо, когда они еще не родились и не сделали ничего доброго или худого(дабы изволение Божие в избрании происходило

¹²рече й се: "По-големият ще слугува на по-малкия";

¹²не от дел, но от Призывающего), сказано было ей: больший будет в порабощении у меньшего,

¹³както е писано: "Якова възлюбих, а Исава намразих".

¹³как и написано: Иакова Я возлюбил, а Исава возненавидел.

¹⁴И тъй, какво? Да речем ли, че има неправда у Бога? Да не бъде!

¹⁴Что же скажем? Неужели неправда у Бога? Никак.

¹⁵Защото казва на Моисея: "Ще покажа милост, към когото ще покажа, и ще пожаля, когото ще пожаля".

¹⁵Ибо Он говорит Моисею: кого миловать, помилую; кого жалеть, пожалею.

¹⁶И тъй, не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, но от Бога, Който показва милост.

¹⁶Итак помилование зависит не от желающего и не от подвизающегося, но от Бога милующего.

¹⁷Защото писанието казва на Фараона: "Именно за това те издигнах, за да покажа в тебе силата Си, и да се прочуе името Ми по целия свят".

¹⁷Ибо Писание говорит фараону: для того самого Я ипоставил тебя, чтобы показать над тобою силу Мою и чтобы проповедано было имя Мое по всей земле.

¹⁸И тъй, към когото ще, Той показва милост, и когото ще закоравява.

¹⁸Итак, кого хочет, милует; а кого хочет, ожесточает.

¹⁹На това ти ще речеш: А защо още обвинява? Кой може да противостои на волята му?

¹⁹Ты скажешь мне: „за что же еще обвиняет? Ибо ктопротивостанет воле Его?"

²⁰Но, о човече, ти кой си, що отговаряш против Бога? Направеното нещо ще рече ли на онзи, който го е направил: Защо си ме така направил?

²⁰А ты кто, человек, что споришь с Богом? Изделие скажет ли сделавшему его: „зачем ты меня так сделал?"

²¹Или грънчарят няма власт над глината, с част от същата буца да направи съд за почит, а с друга част - съд за непочтена [употреба]?

²¹Не властен ли горшечник над глиною, чтобы из той же смеси сделать один сосуд для почетного употребления , а другой для низкого?

²²А [какво ще кажем], ако Бог, при все, че е искал да покаже гнева Си и да изяви силата Си, пак е търпял с голямо дълготърпение съдовете, [предмети] на гнева Си, приготвени за погибел,

²²Что же, если Бог, желая показать гнев и явить могущество Свое, с великим долготерпением щадил сосуды гнева, готовые к погибели,

²³и [е търпял], за да изяви богатството на Славата Си, над съдовете, [предмети] на милостта Си, които е приготвил отнапред за слава -

²³дабы вместе явить богатство славы Своей над сосудами милосердия, которые Он приготовил к славе,

²⁴над нас, които призова, не само измежду юдеите, но и измежду езичниците?

²⁴над нами, которых Он призвал не только из Иудеев, но и из язычников?

²⁵както и в Осия казва: - "Ще нарека мои люде ония, които не бяха мои люде, И тая възлюбена, която не беше възлюбена";

²⁵Как и у Осии говорит: не Мой народ назову Моим народом, и не возлюбленную – возлюбленною.

²⁶И на същото място, гдето им се казва: "Не сте мои люде, Там ще се нарекат чада на живия Бог".

²⁶И на том месте, где сказано им: вы не Мой народ, там названы будут сынами Богаживаго.

²⁷А Исаия вика за Израиля: - "Ако и да е числото на израилтяните като морски пясък, [Само] остатък[ от тях] ще се спаси;

²⁷А Исаия провозглашает об Израиле: хотя бы сыны Израилевы были числом, как песок морской, только остаток спасется;

²⁸Защото Господ ще изпълни на земята казаното [по правда] [от Него]", Като го извърши и свърши скоро.

²⁸ибо дело оканчивает и скоро решит по правде, дело решительное совершит Господь на земле.

²⁹И както Исаия е казал [в] по-предишно [място: ]"Ако Господ на Силите не би ни оставил потомство, Като Содом бихме останали и на Гомор бихме се оприличили".

²⁹И, как предсказал Исаия: если бы Господь Саваоф неоставил нам семени, то мы сделались бы, как Содом, и были бы подобны Гоморре.

³⁰И тъй, какво да кажем? [Това], че езичниците, които не търсеха правда, получиха правда, и то правда, която е чрез вярване;

³⁰Что же скажем? Язычники, не искавшие праведности,получили праведность, праведность от веры.

³¹а Израил, който търсеше закон за [придобиване] правда, не стигна до такъв закон.

³¹А Израиль, искавший закона праведности, не достиг до закона праведности.

³²Защо? затова, че не [го търси] чрез вярване, а някак си чрез дела. Те се спънаха о камъка, о който [хората] се спъват;

³²Почему? потому что искали не в вере, а в делах закона. Ибо преткнулись о камень преткновения,

³³както е писано: - "Ето, полагам в Сион камък, о който да се спъват, и канара, в която да се съблазняват; И който вярва в Него не ще се посрами".

³³как написано: вот, полагаю в Сионе камень преткновения и камень соблазна; но всякий, верующий в Него, не постыдится.