¹Сега прочее, няма никакво осъждане на тия, които са в Христа Исуса, [които ходят, не по плът но по Дух].

¹Итак нет ныне никакого осуждения тем, которые во Христе Иисусе живут не по плоти, но по духу,

²Защото законът на животворящия Дух ме освободи в Христа Исуса от закона на греха и на смъртта.

²потому что закон духа жизни во Христе Иисусе освободил меня от закона греха и смерти.

³Понеже това, което бе невъзможно за закона, поради туй, че бе ослабнал чрез плътта, Бог [го извърши] като изпрати Сина Си в плът подобна на греховната плът и [в жертва] за грях, и осъди греха в плътта,

³Как закон, ослабленный плотию, был бессилен, то Бог послал Сына Своего в подобии плоти греховной в жертву за грех и осудил грех во плоти,

⁴за да се изпълнят изискванията на закона в нас, които ходим, не по плът, но по Дух.

⁴чтобы оправдание закона исполнилось в нас, живущих не по плоти, но по духу.

⁵Защото тия, които са плътски, копнеят за плътското; а тия, които са духовни - за духовното.

⁵Ибо живущие по плоти о плотском помышляют, а живущие по духу – о духовном.

⁶Понеже копнежът на плътта значи смърт; а копнежът на Духа значи живот и мир.

⁶Помышления плотские суть смерть, а помышления духовные – жизнь и мир,

⁷Защото копнежът на плътта е враждебен на Бога, понеже не се покорява на Божия закон, нито пък може;

⁷потому что плотские помышления суть вражда против Бога; ибо закону Божию не покоряются, да и не могут.

⁸и тия, които са плътски, не могат да угодят на Бога.

⁸Посему живущие по плоти Богу угодить не могут.

⁹Вие, обаче, не сте плътски, а духовни, ако живее във вас Божият Дух. Но ако някой няма Христовия Дух, той не е Негов.

⁹Но вы не по плоти живете, а по духу, если только Дух Божий живет в вас. Если же кто Духа Христова не имеет, тот и не Его.

¹⁰Обаче, ако Христос е във вас, то при все, че тялото е мъртво поради греха, духът е жив поради правдата.

¹⁰А если Христос в вас, то тело мертво для греха, но дух жив для праведности.

¹¹И ако живее във вас Духът на Този, Който е възкресил Исуса от мъртвите, то Същият, Който възкреси Христа Исуса от мъртвите, ще съживи и вашите смъртни тела чрез Духа Си, който обитава във вас.

¹¹Если же Дух Того, Кто воскресил из мертвых Иисуса,живет в вас, то Воскресивший Христа из мертвых оживит и ваши смертные тела Духом Своим, живущим в вас.

¹²И тъй, братя, ние имаме длъжност, [обаче], не към плътта, та да живеем плътски.

¹²Итак, братия, мы не должники плоти, чтобы жить по плоти;

¹³Защото, ако живеете плътски, ще умрете; но ако чрез Духа умъртвявате телесните действия, ще живеете.

¹³ибо если живете по плоти, то умрете, а если духом умерщвляете дела плотские, то живы будете.

¹⁴Понеже които се управляват от Божия Дух, те са Божии синове.

¹⁴Ибо все, водимые Духом Божиим, суть сыны Божии.

¹⁵Защото не сте приели дух на робство, та да бъдете пак на страх, но приели сте дух на осиновение, чрез който и викаме: Авва Отче!

¹⁵Потому что вы не приняли духа рабства, чтобы опять жить в страхе, но приняли Духа усыновления, Которым взываем:„Авва, Отче!"

¹⁶[Така] самият Дух свидетелствува заедно с нашия дух, че сме Божии чада.

¹⁶Сей самый Дух свидетельствует духу нашему, что мы – дети Божии.

¹⁷И ако [сме] чада то [сме] и наследници, наследници на Бога, и сънаследници с Христа, та, ако страдаме с [Него], да се и прославяме заедно с [Него].

¹⁷А если дети, то и наследники, наследники Божии, сонаследники же Христу, если только с Ним страдаем, чтобы с Ним и прославиться.

¹⁸Понеже смятам, че сегашните временни страдания не заслужават да се сравнят със славата, която има да се открие към нас.

¹⁸Ибо думаю, что нынешние временные страдания ничего не стоят в сравнении с тою славою, которая откроется в нас.

¹⁹Защото създанието с усърдно очакване ожида откриването [ни като] Божии синове.

¹⁹Ибо тварь с надеждою ожидает откровения сынов Божиих,

²⁰Понеже създанието беше подчинено на немощ {Гръцки: Суетност.}, не своеволно, но чрез Този, Който го подчини,

²⁰потому что тварь покорилась суете не добровольно, но по воле покорившего ее, в надежде,

²¹с надежда, че и самото създание ще се освободи от робството на тлението, [и ще премине] в славната свобода на Божиите чада.

²¹что и сама тварь освобождена будет от рабства тлению в свободу славы детей Божиих.

²²Понеже знаем, че цялото създание съвокупно въздиша и се мъчи до сега.

²²Ибо знаем, что вся тварь совокупно стенает и мучится доныне;

²³И не то само, но и ние, които имаме Духа в начатък, и сами ние въздишаме в себе си и ожидаме осиновението си, [сиреч], изкупването на нашето тяло.

²³и не только она , но и мы сами, имея начаток Духа, и мы в себе стенаем, ожидая усыновления, искупления тела нашего.

²⁴Защото с [тая] надежда ние се спасихме; а надежда, когато се вижда [изпълнена], не е [вече] надежда; защото кой би се надявал за това, което вижда?

²⁴Ибо мы спасены в надежде. Надежда же, когда видит, не есть надежда; ибо если кто видит, то чего ему и надеяться?

²⁵Но, ако се надяваме за онова, което не виждаме, тогава с търпение го чакаме.

²⁵Но когда надеемся того, чего не видим, тогда ожидаем в терпении.

²⁶Така също и Духът ни помага в нашата немощ: понеже не знаем да се молим както трябва; но самият Дух ходатайствува в [нашите] неизговорими стенания;

²⁶Также и Дух подкрепляет нас в немощах наших; ибо мыне знаем, о чем молиться, как должно, но Сам Дух ходатайствует за нас воздыханиями неизреченными.

²⁷а тоя, който изпитва сърцата, знае какъв е умът на Духа, защото той ходатайствува за светиите по Божията [воля].

²⁷Испытующий же сердца знает, какая мысль у Духа, потомучто Он ходатайствует за святых по воле Божией.

²⁸Но знаем, че всичко съдействува за добро на тия, които любят Бога, които са призовани според [Неговото] намерение.

²⁸Притом знаем, что любящим Бога, призванным по Его изволению, все содействует ко благу.

²⁹Защото, които предузна, тях и предопредели [да бъдат] съобразни с образа на Сина Му, за да бъде Той първороден между много братя;

²⁹Ибо кого Он предузнал, тем и предопределил быть подобными образу Сына Своего, дабы Он был первородным между многими братиями.

³⁰а които предопредели, тях и призова; а които призова, тях и оправда, а които оправда, тях и прослави.

³⁰А кого Он предопределил, тех и призвал, а кого призвал, тех и оправдал; а кого оправдал,тех и прославил.

³¹И тъй, какво да кажем за това? Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас?

³¹Что же сказать на это? Если Бог за нас, кто против нас?

³²Оня, Който не пожали Своя Син, но Го предаде за всички ни, как не ще ни подари заедно с Него и всичко?

³²Тот, Который Сына Своего не пощадил, но предал Его за всех нас, как с Ним не дарует нам и всего?

³³Кой ще обвини Божиите избрани? Бог ли, Който ги оправдава?

³³Кто будет обвинять избранных Божиих?Бог оправдывает их .

³⁴Кой е оня, който ще ги осъжда? Христос Исус ли, Който умря, а при това и биде възкресен от мъртвите, Който е от дясната страна на Бога, и Който ходатайствува за нас?

³⁴Кто осуждает? Христос Иисус умер, но и воскрес: Он и одесную Бога, Он и ходатайствует за нас.

³⁵Кой ще ни отлъчи от Христовата любов? скръб ли, или утеснение, гонение или глад, голота, беда, или нож?

³⁵Кто отлучит нас от любви Божией: скорбь, или теснота, или гонение, или голод, или нагота, или опасность, илимеч? как написано:

³⁶([защото], както е писано: "Убивани сме заради Тебе цял ден; Считани сме като овце за клане").

³⁶за Тебя умерщвляют нас всякий день, считают нас заовец, обреченных на заклание.

³⁷Не; във всичко това ставаме повече от победители чрез Този, Който ни е възлюбил.

³⁷Но все сие преодолеваем силою Возлюбившего нас.

³⁸Понеже съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сегашното, нито бъдещето, нито сили,

³⁸Ибо я уверен, что ни смерть, ни жизнь, ни Ангелы, ни Начала, ни Силы, ни настоящее, ни будущее,

³⁹нито височина, нито дълбочина, нито кое да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христа Исуса, нашия Господ.

³⁹ни высота, ни глубина, ни другая какая тварь не может отлучить нас от любви Божией во Христе Иисусе, Господе нашем.