¹Или не знаете, братя, (защото говоря на човеци, които знаят [що е] закон), че законът владее над човека само, докогато той е жив?

¹Разве вы не знаете, братия(ибо говорю знающим закон), что закон имеет власть над человеком, пока он жив?

²Защото омъжена жена е вързана чрез закона за мъжа, до когато той е жив; но когато мъжът умре тя се освобождава от мъжевия закон.

²Замужняя женщина привязана законом к живому мужу; аесли умрет муж, она освобождается от закона замужества.

³И тъй, ако при живота на мъжа [си] тя се омъжи за друг мъж, става блудница; но ако умре мъжът [й], свободна е от тоя закон, и не става блудница, ако се омъжи за друг мъж.

³Посему, если при живом муже выйдет за другого, называется прелюбодейцею; если же умрет муж, она свободна от закона, и не будет прелюбодейцею, выйдя за другого мужа.

⁴И тъй, братя мои, и вие умряхте спрямо закона чрез Христовото тяло, за да се свържете с друг, [сиреч], с възкресения от мъртвите, за да принасяме плод на Бога.

⁴Так и вы, братия мои, умерли для закона телом Христовым, чтобы принадлежать другому, Воскресшему из мертвых,да приносим плод Богу.

⁵Защото, когато бяхме плътски, греховните страсти, които [се възбуждаха] чрез закона, действуваха във вашите [телесни] части, за да принасяме плод който докарва смърт;

⁵Ибо, когда мы жили по плоти, тогда страсти греховные, обнаруживаемые законом, действовали в членах наших, чтобы приносить плод смерти;

⁶но сега, като умряхме към това, което ни държеше, освободихме се от закона; тъй щото ние служим по нов дух, а не по старата буква.

⁶но ныне, умерши для закона, которым были связаны, мы освободились от него, чтобы нам служить Богув обновлении духа, а не по ветхой букве.

⁷Тогава що? Да речем ли, че законът е грях? Да не бъде! Но [напротив], не бих познал греха освен чрез закона, защото не бих познал, че пожеланието [е грях], ако законът не беше казвал: "Не пожелавай".

⁷Что же скажем? Неужели от закона грех? Никак. Но я не иначе узнал грех, как посредством закона. Ибо яне понимал бы и пожелания, если бы закон не говорил: не пожелай.

⁸Но грехът понеже взе повод чрез заповедта, произведе в мене всякакво пожелание; защото без закон грехът е мъртъв.

⁸Но грех, взяв повод от заповеди, произвел во мне всякое пожелание: ибо без закона грех мертв.

⁹И аз бях жив някога без закон, но когато дойде заповедта, грехът оживя, а пък аз умрях:

⁹Я жил некогда без закона; но когда пришла заповедь, то грех ожил,

¹⁰намерих, [че самата] заповед, която [бе назначена] да докара живот, докара ми смърт.

¹⁰а я умер; и таким образом заповедь, данная для жизни, послужила мне к смерти,

¹¹Защото грехът, като взе повод чрез заповедта, измами ме и ме умъртви чрез нея.

¹¹потому что грех, взяв повод от заповеди, обольстил меня и умертвил ею.

¹²Тъй щото законът е свет, и заповедта света, праведна и добра.

¹²Посему закон свят, и заповедь свята и праведна и добра.

¹³Тогава, това ли, което е добро, стана смърт за мене? Да не бъде! Но грехът ми причинява смърт чрез това добро [нещо], за да се показва, че е грях, тъй щото чрез заповедта, грехът да стане много грешен.

¹³Итак, неужели доброе сделалось мне смертоносным? Никак; но грех, оказывающийся грехом потому, что посредством доброго причиняет мне смерть, так что грех становится крайне грешен посредством заповеди.

¹⁴Защото знаем, че законът е духовен; а пък аз съм от плът, продаден под греха.

¹⁴Ибо мы знаем, что закон духовен, а я плотян, продан греху.

¹⁵Защото не зная какво правя: понеже не върша това, което искам; но онова което мразя, него върша.

¹⁵Ибо не понимаю, что делаю: потому что не то делаю, что хочу, а что ненавижу, то делаю.

¹⁶Обаче, ако върша, това, което не искам, съгласен съм със закона, че е добър.

¹⁶Если же делаю то, чего не хочу, то соглашаюсь с законом, что он добр,

¹⁷Затова не аз сега върша това, но грехът, който живее в мене.

¹⁷а потому уже не я делаю то, но живущий во мне грех.

¹⁸Защото зная, че в мене, сиреч, в плътта ми, не живее доброто; понеже желание за доброто имам, но не и сила да го върша.

¹⁸Ибо знаю, что не живет во мне, то есть в плоти моей, доброе; потому что желание добра есть во мне, но чтобы сделать оное, того не нахожу.

¹⁹Защото не върша доброто, което желая; но злото, което не желая, него върша.

¹⁹Доброго, которого хочу, не делаю, а злое, которого не хочу, делаю.

²⁰Но ако върша това, което не желая, то вече не го върша аз, а грехът, който живее в мене.

²⁰Если же делаю то, чего не хочу, уже не я делаю то, но живущий во мне грех.

²¹И тъй, намирам [тоя] закон, че при мене, който желая да върша доброто, злото е близо.

²¹Итак я нахожу закон, что, когда хочу делать доброе, прилежит мне злое.

²²Защото, колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон;

²²Ибо по внутреннему человеку нахожу удовольствие в законе Божием;

²³но в [телесните] си части виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми, и ме заробва под греховния закон, който е в частите ми.

²³но в членах моих вижу иной закон, противоборствующий закону ума моего и делающий меня пленником закона греховного, находящегося в членах моих.

²⁴Окаян аз човек! кой ще ме избави от тялото на тая смърт?

²⁴Бедный я человек! кто избавит меня от сего тела смерти?

²⁵Благодарение Богу! [има избавление] чрез Исуса Христа, нашия Господ. И тъй, сам аз с ума слугувам на Божия закон, а с плътта - на греховния закон.

²⁵Благодарю Бога моего Иисусом Христом, Господом нашим. Итак тот же самый я умом моим служу закону Божию, а плотию закону греха.