¹И тъй, какво ще кажем, че нашият отец Авраам, е намерил по плът?

¹Что же, скажем, Авраам, отец наш, приобрел по плоти?

²Защото ако Авраам се е оправдал от дела, има с какво да се хвали, само не пред Бога.

²Если Авраам оправдался делами, он имеет похвалу, но не пред Богом.

³Понеже какво казва писанието: "Авраам повярва в Бога, и това му се вмени за правда".

³Ибо что говорит Писание? Поверил Авраам Богу, и это вменилось ему в праведность.

⁴А на този, който върши [дела], наградата му се не счита като благодеяние, но като дълг;

⁴Воздаяние делающему вменяется не по милости, но по долгу.

⁵а на този, който не върши [дела], а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра [му] се вменява за правда.

⁵А не делающему, но верующему в Того, Кто оправдывает нечестивого, вера его вменяется в праведность.

⁶Както и Давид говори за блаженството на човека, комуто Бог вменява правда независимо от дела: -

⁶Так и Давид называет блаженным человека, которому Богвменяет праведность независимо от дел:

⁷"Блажени ония, чиито беззакония са простени, Чиито грехове са покрити;

⁷Блаженны, чьи беззакония прощены и чьи грехи покрыты.

⁸Блажен е оня човек, комуто Господ няма да вмени грях".

⁸Блажен человек, которому Господь не вменит греха.

⁹Прочее, това блаженство [само] за обрязаните ли е, или и за необрязаните? Понеже казваме: "На Авраама вярата се вмени в правда".

⁹Блаженство сие относится к обрезанию, или к необрезанию? Мыговорим, что Аврааму вера вменилась в праведность.

¹⁰то как му се вмени? Когато беше обрязан ли, или необрязан? Не когато беше обрязан, но необрязан.

¹⁰Когда вменилась? по обрезании или до обрезания? Не по обрезании, а до обрезания.

¹¹И той прие обрязването като знак и печат на правдата от вяра, която имаше, когато беше необрязан, за да бъде той отец на всички, които вярват, ако и необрязани, за да се вмени правдата на тях,

¹¹И знак обрезания он получил, как печать праведности через веру, которую имел в необрезании, так что он стал отцом всех верующих в необрезании, чтобы и им вменилась праведность,

¹²и отец на ония обрязани, които не само са обрязани, но и ходят в стъпките на оная вяра, която нашият отец Авраам е имал, когато бе необрязан,

¹²и отцом обрезанных, не только принявших обрезание, но и ходящих по следам веры отца нашего Авраама, которую имел он в необрезании.

¹³Понеже обещанието към Авраама или към потомството му, че ще бъде наследник на света, не стана чрез закон, но чрез правдата от вяра.

¹³Ибо не законом даровано Аврааму, или семени его, обетование – быть наследником мира, но праведностью веры.

¹⁴Защото, ако са наследници тия, които [се облягат] на закона, то вярата е празна, и обещанието осуетено;

¹⁴Если утверждающиеся на законе суть наследники, то тщетна вера, бездейственно обетование;

¹⁵понеже законът докарва, [не обещание], а гняв; но гдето няма закон, там няма нито престъпление.

¹⁵ибо закон производит гнев, потому что, где нет закона, нет и преступления.

¹⁶Затова [наследството] е от вяра, за [да бъде] по благодат, така щото обещанието да е осигурено за цялото потомство, не само за това, което се [обляга] на закона, но и за онова, което е от вярата на Авраама, който е отец на всички ни,

¹⁶Итак по вере, чтобы было по милости, дабы обетование было непреложно для всех, не только по закону, но и по вере потомков Авраама, который есть отец всем нам

¹⁷(както е писано: "Направих те отец на много народи"), пред Бога, Когото повярва, Който съживява мъртвите, и повиква в действително съществуване онова, което не съществува.

¹⁷(как написано: Я поставил тебя отцом многих народов) пред Богом, Которому он поверил, животворящим мертвых и называющим несуществующее, как существующее.

¹⁸[Авраам], надявайки се без [да има причина за] надежда, повярва, за да стане отец на много народи, според реченото: "Толкова ще бъде твоето потомство".

¹⁸Он, сверх надежды, поверил с надеждою, через чтосделался отцом многих народов, по сказанному: „так многочисленнобудет семя твое".

¹⁹Без да ослабне във вяра, той вземаше пред вид, че тялото му е вече замъртвяло, като бе на около сто години, [вземаше пред вид] и мъртвостта на Сарината утроба, -

¹⁹И, не изнемогши в вере, он не помышлял, что тело его, почти столетнего, уже омертвело, и утроба Саррина в омертвении;

²⁰обаче, относно Божието обещание не се усъмни чрез неверие, но се закрепи във вяра, и даде Богу слава,

²⁰не поколебался в обетовании Божием неверием, но пребыл тверд в вере, воздав славу Богу

²¹уверен, че това, което е обещал [Бог], Той е силен да го изпълни.

²¹и будучи вполне уверен, что Он силен и исполнить обещанное.

²²Затова му се вмени за правда.

²²Потому и вменилось ему в праведность.

²³Това пък, че му се вмени [за правда], не се написа само за него,

²³А впрочем не в отношении к нему одномунаписано, что вменилось ему,

²⁴но и за нас, на които ще се вменява [за правда], като вярваме в Този, Който е възкресил от мъртвите Исуса, нашия Господ,

²⁴но и в отношении к нам; вменится и нам, верующим в Того, Кто воскресил из мертвых Иисуса Христа, Господа нашего,

²⁵Който биде предаден за прегрешенията ни, и биде възкресен за оправданието ни.

²⁵Который предан за грехи наши и воскрес для оправдания нашего.