¹И тъй, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога, чрез нашия Господ Исус Христос;

¹Итак, оправдавшись верою, мы имеем мир с Богом через Господа нашего Иисуса Христа,

²посредством Когото ние чрез вяра придобихме и достъп до тая благодат, в която стоим, и се радваме поради надеждата за Божията слава.

²через Которого верою и получили мы доступ к тойблагодати, в которой стоим и хвалимся надеждою славы Божией.

³И не само това, но нека се хвалим и в скърбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост,

³И не сим только, но хвалимся и скорбями, зная, что от скорби происходит терпение,

⁴а твърдостта изпитана правда; а изпитаната правда надежда.

⁴от терпения опытность, от опытности надежда,

⁵А надеждата не посрамява, защото Божията любов е изляна в сърцата ни чрез дадения нам Свети Дух.

⁵а надежда не постыжает, потому что любовь Божия излилась в сердца наши Духом Святым, данным нам.

⁶Понеже, когато ние бяхме още немощни, на надлежното време Христос умря за нечестивите.

⁶Ибо Христос, когда еще мы были немощны, в определенное время умер за нечестивых.

⁷Защото едва ли ще се намери някой да умре [даже] за праведен човек; (при все че е възможно да дръзне някой да умре за благия);

⁷Ибо едва ли кто умрет за праведника; разве за благодетеля, может быть, кто и решится умереть.

⁸Но Бог препоръчва Своята към нас любов в това, че, когато още бяхме грешници, Христос умря за нас.

⁸Но Бог Свою любовь к нам доказывает тем, что Христос умер за нас, когда мы были еще грешниками.

⁹Много повече, прочее, сега като се оправдахме чрез кръвта Му, ще се избавим от Божия гняв чрез Него.

⁹Посему тем более ныне, будучи оправданыКровию Его, спасемся Им от гнева.

¹⁰Защото, ако бидохме примирени с Бога чрез смъртта на Сина Му, когато бяхме неприятели, колко повече [сега], като сме примирени, ще се избавим чрез Неговия живот!

¹⁰Ибо если, будучи врагами, мы примирились с Богом смертью Сына Его, то тем более, примирившись, спасемся жизнью Его.

¹¹И не само това, но и се хвалим в Бога чрез нашия Господ Исус Христос, чрез Когото получихме сега това примирение.

¹¹И не довольно сего, но и хвалимся Богом чрез Господа нашего Иисуса Христа, посредством Которого мы получили ныне примирение.

¹²Затова, както чрез един човек грехът влезе в света, и чрез греха смъртта, и по тоя начин смъртта мина във всичките човеци, понеже всички съгрешиха, -

¹²Посему, как одним человеком грех вошел в мир, и грехом смерть, так и смерть перешла во всех человеков, потому что в нем все согрешили.

¹³(защото и преди закона грехът беше в света, грях, обаче, не се вменява, когато няма закон;

¹³Ибо и до закона грех был в мире; но грех не вменяется, когда нет закона.

¹⁴при все това от Адама до Моисея смъртта царува и над ония, които не бяха съгрешили според престъплението на Адама, който е образ на Бъдещия;

¹⁴Однако же смерть царствовала от Адама до Моисея и над несогрешившими подобно преступлению Адама, который есть образ будущего.

¹⁵но дарбата не е такава каквото бе прегрешението; защото, ако поради прегрешението на единия измряха мнозината, то Божията благодат и дарбата чрез благодатта на един човек, Исус Христос, много повече се преумножи за мнозината;

¹⁵Но дар благодати не как преступление. Ибо если преступлением одного подверглись смерти многие, то тем более благодать Божия и дар по благодати одного Человека, Иисуса Христа, преизбыточествуют для многих.

¹⁶нито е дарбата, каквато [бе съдбата], чрез съгрешението на един; защото съдбата [беше] от един [грях] за осъждане, а дарбата от много прегрешения за оправдание;

¹⁶И дар не как суд за одного согрешившего; ибо суд за одно преступление – к осуждению; а дар благодати - к оправданию от многих преступлений.

¹⁷защото, ако чрез прегрешението на единия смъртта царува чрез тоя един, то много повече тия, които получават изобилието на благодатта и на дарбата, [сиреч] правдата, ще царуват в живот чрез единия, Исус Христос), -

¹⁷Ибо если преступлением одного смерть царствовала посредством одного, то тем более приемлющие обилие благодати и дар праведностибудут царствовать в жизни посредством единого Иисуса Христа.

¹⁸и тъй, както чрез едно прегрешение [дойде] осъждането на всичките човеци, така и чрез едно праведно дело [дойде] на всичките човеци оправданието, което докарва живот.

¹⁸Посему, как преступлением одного всем человекам осуждение, так правдою одного всем человекам оправдание к жизни.

¹⁹Защото, както чрез непослушанието на единия човек станаха грешни мнозината, така и чрез послушанието на единия мнозината ще станат праведни.

¹⁹Ибо, как непослушанием одного человека сделались многие грешными, так и послушанием одного сделаются праведными многие.

²⁰А отгоре на това дойде и законът, та се умножи прегрешението; а гдето се умножи грехът, преумножи се благодатта;

²⁰Закон же пришел после, и таким образом умножилось преступление. А когда умножился грех, стала преизобиловать благодать,

²¹така щото, както грехът бе царувал и докара смъртта, така да царува благодатта чрез правдата и да докара вечен живот чрез Исуса Христа нашия Господ.

²¹дабы, как грех царствовал к смерти, так и благодать воцарилась через праведность к жизни вечной Иисусом Христом, Господом нашим.