¹Бивайте подражатели на мене, както съм и аз на Христа.

¹SED imitadores de mí, así como yo de Cristo.

²А похвалявам ви, че ме помните за всичко, като държите преданията тъй, както ви ги предадох.

²Y os alabo, hermanos, que en todo os acordáis de mi, y retenéis las instrucciones mías, de la manera que os enseñé.

³Но желая да знаете, че глава на всеки мъж е Христос, а глава на жената е мъжът, глава пък на Христос е Бог.

³Mas quiero que sepáis, que Cristo es la cabeza de todo varón; y el varón es la cabeza de la mujer; y Dios la cabeza de Cristo.

⁴Всеки мъж, който се моли или пророкува с покрита глава, засрамва главата си.

⁴Todo varón que ora ó profetiza cubierta la cabeza, afrenta su cabeza.

⁵А всяка жена, която се моли или пророкува гологлава, засрамва главата си, защото това е едно и също, като да е с бръсната глава.

⁵Mas toda mujer que ora ó profetiza no cubierta su cabeza, afrenta su cabeza; porque lo mismo es que si se rayese.

⁶Защото, която жена се не покрива, нека остриже и косата си. Но ако е срамотно за жена да си стриже [косата], или да си бръсне [главата], то нека се покрива.

⁶Porque si la mujer no se cubre, trasquílese también: y si es deshonesto á la mujer trasquilarse ó raerse, cúbrase.

⁷Защото мъжът не трябва да си покрива главата, понеже е образ и слава на Бога; а жената е слава на мъжа.

⁷Porque el varón no ha de cubrir la cabeza, porque es imagen y gloria de Dios: mas la mujer es gloria del varón.

⁸(Защото мъжът не е от жената, а жената е от мъжа;

⁸Porque el varón no es de la mujer, sino la mujer del varón.

⁹понеже мъжът не бе създаден за жената, а жената за мъжа).

⁹Porque tampoco el varón fué criado por causa de la mujer, sino la mujer por causa del varón.

¹⁰Затова жената е длъжна да има на главата си [белег на] власт, заради ангелите.

¹⁰Por lo cual, la mujer debe tener señal de potestad sobre su cabeza, por causa de los ángeles.

¹¹(Обаче, нито жената е без мъжа, нито мъжът без жената, в Господа;

¹¹Mas ni el varón sin la mujer, ni la mujer sin el varón, en el Señor.

¹²защото, както жената е от мъжа, така и мъжът е чрез жената; а всичко е от Бога).

¹²Porque como la mujer es del varón, así también el varón es por la mujer: empero todo de Dios.

¹³Сами в себе си съдете: Прилично ли е, жената да се моли Богу гологлава?

¹³Juzgad vosotros mismos: ¿es honesto orar la mujer á Dios no cubierta?

¹⁴Не учи ли ви и самото естество, че, ако мъж оставя косата си да расте, това е позор за него,

¹⁴La misma naturaleza ¿no os enseña que al hombre sea deshonesto criar cabello?

¹⁵но, ако жена оставя косата си да расте, това е слава за нея, защото косата й е дадена за покривало?

¹⁵Por el contrario, á la mujer criar el cabello le es honroso; porque en lugar de velo le es dado el cabello.

¹⁶Но, ако някой мисли да се препира [за това], - ние нямаме такъв обичай, нито Божиите църкви.

¹⁶Con todo eso, si alguno parece ser contencioso, nosotros no tenemos tal costumbre, ni las iglesias de Dios.

¹⁷А като ви заръчвам [следното], не ви похвалявам, защото се събирате, не за по-добро, но за по-лошо.

¹⁷Esto empero os denuncio, que no alabo, que no por mejor sino por peor os juntáis.

¹⁸Защото, първо, слушам, че когато се събирате в църква, ставали разделения помежду ви; (и отчасти вярвам това;

¹⁸Porque lo primero, cuando os juntáis en la iglesia, oigo que hay entre vosotros disensiones; y en parte lo creo.

¹⁹защото е нужно да има и разцепление между вас, за да се яви, кои са одобрените помежду ви);

¹⁹Porque preciso es que haya entre vosotros aun herejías, para que los que son probados se manifiesten entre vosotros.

²⁰прочее, когато [така] се събирате заедно, не е възможно да ядете Господната вечеря;

²⁰Cuando pues os juntáis en uno, esto no es comer la cena del Señor.

²¹защото на яденето всеки бърза да вземе своята вечеря преди [другиго;] и [така] един остава гладен, а друг се напива.

²¹Porque cada uno toma antes para comer su propia cena; y el uno tiene hambre, y el otro está embriagado.

²²Що! къщи ли нямате, гдето да ядете и пиете? Или презирате Божията църква и посрамяте тия, които нямат нищо? Що да ви кажа? Да ви похваля ли за това? Не ви похвалвам.

²²Pues qué, ¿no tenéis casas en que comáis y bebáis? ¿ó menospreciáis la iglesia de Dios, y avergonzáis á los que no tienen? ¿Qué os diré? ¿os alabaré? En esto no os alabo.

²³Защото аз от Господа приех това, което ви и предадох, че Господ Исус през нощта, когато беше предаден, взе хляб,

²³Porque yo recibí del Señor lo que también os he enseñado: Que el Señor Jesús, la noche que fué entregado, tomó pan;

²⁴и, като благодари, разчупи и рече: Това е Моето тяло, което е [разчупено] за вас; туй правете за Мое възпоминание.

²⁴Y habiendo dado gracias, lo partió, y dijo: Tomad, comed: esto es mi cuerpo que por vosotros es partido: haced esto en memoria de mí.

²⁵Така взе и чашата след вечерята и рече: Тая чаша е новият завет в Моята кръв; това правете всеки път, когато пиете, за Мое възпоминание.

²⁵Asimismo tomó también la copa, después de haber cenado, diciendo: Esta copa es el nuevo pacto en mi sangre: haced esto todas las veces que bebiereis, en memoria de mí.

²⁶Защото всеки път, когато ядете тоя хляб и пиете [тая] чаша, възвестявате смъртта на Господа, докле дойде Той.

²⁶Porque todas las veces que comiereis este pan, y bebiereis esta copa, la muerte del Señor anunciáis hasta que venga.

²⁷Затова, който яде хляба или пие Господната чаша недостойно, ще бъде виновен за [грях против] тялото и кръвта на Господа.

²⁷De manera que, cualquiera que comiere este pan ó bebiere esta copa del Señor indignamente, será culpado del cuerpo y de la sangre del Señor.

²⁸Но да изпитва човек себе си, и така да яде от хляба и да пие от чашата;

²⁸Por tanto, pruébese cada uno á sí mismo, y coma así de aquel pan, y beba de aquella copa.

²⁹защото, който яде и пие без да разпознае [Господното] тяло, той яде и пие осъждане на себе си.

²⁹Porque el que come y bebe indignamente, juicio come y bebe para sí, no discerniendo el cuerpo del Señor.

³⁰По тая причина мнозина между вас са слаби и болнави, а доста и са починали.

³⁰Por lo cual hay muchos enfermos y debilitados entre vosotros; y muchos duermen.

³¹Но, ако разпознавахме сами себе си, не щяхме да бъдем съдени.

³¹Que si nos examinásemos á nosotros mismos, cierto no seríamos juzgados.

³²А когато биваме съдени от Господа, [с това] се наказваме, за да не бъдем осъдени заедно със света.

³²Mas siendo juzgados, somos castigados del Señor, para que no seamos condenados con el mundo.

³³Затова, братя мои, когато се събирате да ядете, чакайте се един друг.

³³Así, que, hermanos míos, cuando os juntáis á comer, esperaos unos á otros.

³⁴Ако някой е гладен, нека яде у дома си, за да не бъде събирането ви за осъждане. А за останалите работи, ще ги наредя, когато дойда.

³⁴Si alguno tuviere hambre, coma en su casa, porque no os juntéis para juicio. Las demás cosas ordenaré cuando llegare.