¹Тогава теманецът Елифад в отговор рече:

¹Y RESPONDIO Eliphaz Temanita, y dijo:

²Мъдър човек с вятърничаво ли знание отговаря, И с източен вятър ли пълни корема си?

²¿Si proferirá el sabio vana sabiduría, Y henchirá su vientre de viento solano?

³С празни думи ли се препира И с безполезни речи?

³¿Disputará con palabras inútiles, Y con razones sin provecho?

⁴Наистина ти унищожаваш страха [от Бога], И намаляваш моленето пред Него.

⁴Tú también disipas el temor, Y menoscabas la oración delante de Dios.

⁵Защото беззаконието ти поучава устата ти, И си избрал езика на лукавите.

⁵Porque tu boca declaró tu iniquidad, Pues has escogido el hablar de los astutos.

⁶Твоите уста те осъждат, а не аз; Твоите устни свидетелствуват против тебе.

⁶Tu boca te condenará, y no yo; Y tus labios testificarán contra ti.

⁷Ти ли си първороденият човек? Или създаден ли си преди хълмовете?

⁷¿Naciste tú primero que Adam? ¿O fuiste formado antes que los collados?

⁸Чул ли си ти Божиите тайни намерения? Или си заключил в себе си мъдростта?

⁸¿Oíste tú el secreto de Dios, Que detienes en ti solo la sabiduría?

⁹Що знаеш ти, което ние не знаем? Що разбираш ти, което няма у нас?

⁹¿Qué sabes tú que no sepamos? ¿Qué entiendes que no se halle en nosotros?

¹⁰Има и между нас и белокоси и престарели, По-напреднали на възраст и от баща ти.

¹⁰Entre nosotros también hay cano, también hay viejo Mucho mayor en días que tu padre.

¹¹Божиите утешения и меките [Му] към тебе думи Малко нещо ли са за тебе?

¹¹¿En tan poco tienes las consolaciones de Dios? ¿Tienes acaso alguna cosa oculta cerca de ti?

¹²Какво те блазни сърцето ти, И на какво смигат очите ти,

¹²¿Por qué te enajena tu corazón, Y por qué guiñan tus ojos,

¹³Та обръщаш духът си против Бога, И изпущаш [такива] думи из устата си?

¹³Pues haces frente á Dios con tu espíritu, Y sacas tales palabras de tu boca?

¹⁴Що е човек та да е чист, И роденият от жена та да е праведен?

¹⁴¿Qué cosa es el hombre para que sea limpio, Y que se justifique el nacido de mujer?

¹⁵Ето, на светите Си [ангели] Той не се доверява, И небесата не са чисти в очите Му;

¹⁵He aquí que en sus santos no confía, Y ni los cielos son limpios delante de sus ojos:

¹⁶Колко повече е гнусен и непотребен човек, Който пие неправда като вода!

¹⁶¿Cuánto menos el hombre abominable y vil, Que bebe la iniquidad como agua?

¹⁷Аз ще ти кажа, послушай ме; И това, което съм видял, ще ти изявя,

¹⁷Escúchame; yo te mostraré Y te contaré lo que he visto:

¹⁸(Което мъдрите не скриха, но възвестиха, [Както бяха чули] от бащите си;

¹⁸(Lo que los sabios nos contaron De sus padres, y no lo encubrieron;

¹⁹На които биде дадена земята, и само на тях, И чужденец не замина между тях);

¹⁹A los cuales solos fué dada la tierra, Y no pasó extraño por medio de ellos:)

²⁰Нечестивият се мъчи през всичките си дни; И преброени години са запазени за мъчителя.

²⁰Todos los días del impío, él es atormentado de dolor, Y el número de años es escondido al violento.

²¹Ужасни гласове има в ушите му, Че като е в спокойствие ще го нападне изтребителя;

²¹Estruendos espantosos hay en sus oídos; En la paz le vendrá quien lo asuele.

²²Не вярва, че ще се върне от тъмнината; И той е очакван от ножа;

²²El no creerá que ha de volver de las tinieblas, Y está mirando al cuchillo.

²³Скита се да [търси] хляб, [казвайки]: Где е? Знае, че денят на тъмнината е готов до ръката му;

²³Desasosegado á comer siempre, Sabe que le está aparejado día de tinieblas.

²⁴Скръб и тъга го плашат, Като цар приготвен за бой му надвиват,

²⁴Tribulación y angustia le asombrarán, Y esforzaránse contra él como un rey apercibido para la batalla.

²⁵Понеже той простря ръката си против Бога, И възгордя се против Всемогъщия,

²⁵Por cuanto él extendió su mano contra Dios, Y se esforzó contra el Todopoderoso,

²⁶Спусна се на Него с [корав] врат, С дебелите изпъкналости на щитовете си.

²⁶El le acometerá en la cerviz, En lo grueso de las hombreras de sus escudos:

²⁷Понеже покри лицето си с тлъстината си, И затлъсти кръста си,

²⁷Porque cubrió su rostro con su gordura, E hizo pliegues sobre los ijares;

²⁸Той се засели в разорени градове, В къщи необитаеми, Готови да станат на купове.

²⁸Y habitó las ciudades asoladas, Las casas inhabitadas, Que estaban puestas en montones.

²⁹Няма да се обогати, и имотът му няма да трае, Нито ще се навеждат до земята произведенията им.

²⁹No enriquecerá, ni será firme su potencia, Ni extenderá por la tierra su hermosura.

³⁰Няма да се отърве от тъмнината; Пламък ще изсуши младоците му; И от дишането на [Божиите] уста ще бъде завлечен.

³⁰No se escapará de las tinieblas: La llama secará sus ramos, Y con el aliento de su boca perecerá.

³¹Нека не се доверява на суетата, самоизмамен; Защото суета ще бъде заплатата му.

³¹No confíe el iluso en la vanidad; Porque ella será su recompensa.

³²Преди времето си ще се изплати, И клонът му няма да раззеленее,

³²El será cortado antes de su tiempo, Y sus renuevos no reverdecerán.

³³Ще изрони неузрялото си грозде като лозата, И ще хвърли цвета си като маслината.

³³El perderá su agraz como la vid, Y derramará su flor como la oliva.

³⁴Защото дружината на нечестивите ще запустее; И огън ще пояде шатрите на подкупничеството.

³⁴Porque la sociedad de los hipócritas será asolada, Y fuego consumirá las tiendas de soborno.

³⁵Зачват зло, и раждат беззаконие, И сърцето им подготвя измама.

³⁵Concibieron dolor, y parieron iniquidad; Y las entradas de ellos meditan engaño.