¹Тогава Иов в отговор рече:

¹Y RESPONDIO Job, y dijo:

²Слушайте внимателно говоренето ми, И с това ме утешавайте.

²Oid atentamente mi palabra, Y sea esto vuestros consuelos.

³Потърпете ме, и аз ще говоря; А след като изговоря, присмивайте се.

³Soportadme, y yo hablaré; Y después que hubiere hablado, escarneced.

⁴За човека ли се оплаквам аз? А как да се не утесни духът ми?

⁴¿Hablo yo á algún hombre? Y ¿por qué no se ha de angustiar mi espíritu?

⁵Погледнете на мене и почудете се, И турете ръка на устата си.

⁵Miradme, y espantaos, Y poned la mano sobre la boca.

⁶Само да си наумя [тия въпроси] ужасявам се, И трепет обзема снагата ми.

⁶Aun yo mismo, cuando me acuerdo, me asombro, Y toma temblor mi carne.

⁷Защо живеят нечестивите, Остаряват, даже стават и много силни.

⁷¿Por qué viven los impíos, Y se envejecen, y aun crecen en riquezas?

⁸Чадата им се утвърждават заедно с тях пред лицето им, И внуците им пред очите им.

⁸Su simiente con ellos, compuesta delante de ellos; Y sus renuevos delante de sus ojos.

⁹Домовете им са свободни от страх; И Божията тояга не е върху тях.

⁹Sus casas seguras de temor, Ni hay azote de Dios sobre ellos.

¹⁰Говедата им се гонят и не напразно; Юницата им се тели, и не помята,

¹⁰Sus vacas conciben, no abortan; Paren sus vacas, y no malogran su cría.

¹¹Пущат чадата си като овце; И децата им скачат.

¹¹Salen sus chiquitos como manada, Y sus hijos andan saltando.

¹²Пеят при [музиката на] тъпанчето и арфата, И веселят се при звука на свирката.

¹²Al son de tamboril y cítara saltan, Y se huelgan al son del órgano.

¹³Прекарват дните си в благополучие; И в една минута слизат в гроба.

¹³Gastan sus días en bien, Y en un momento descienden á la sepultura.

¹⁴Все пак казват Богу: Оттегли се от нас, Защото не искаме да знаем пътищата Ти.

¹⁴Dicen pues á Dios: Apártate de nosotros, Que no queremos el conocimiento de tus caminos.

¹⁵Що е Всемогъщият та да Му служим? И какво се ползуваме като Го призоваваме?

¹⁵¿Quién es el Todopoderoso, para que le sirvamos? ¿Y de qué nos aprovechará que oremos á él?

¹⁶Ето, щастието им не е в тяхна ръка; Далеч да бъде от мене мъдруването на нечестивите!

¹⁶He aquí que su bien no está en manos de ellos: El consejo de los impíos lejos esté de mí.

¹⁷Колко често изгасва светилникът на нечестивите, И дохожда бедствието им върху тях! [Бог им] разпределя болезни в гнева Си.

¹⁷Oh cuántas veces la lámpara de los impíos es apagada, Y viene sobre ellos su quebranto, Y Dios en su ira les reparte dolores!

¹⁸Те са като плява пред вятъра, И като прах от плява, който вихрушката отвява.

¹⁸Serán como la paja delante del viento, Y como el tamo que arrebata el torbellino.

¹⁹[Думате]: Бог пази наказанието на тяхното беззаконие за чадата им. [По-добре] нека въздаде на сами тях, за да го усещат;

¹⁹Dios guardará para sus hijos su violencia; Y le dará su pago, para que conozca.

²⁰Собствените им очи нека видят гибелта им, И сами те нека пият от гнева на Всемогъщия.

²⁰Verán sus ojos su quebranto, Y beberá de la ira del Todopoderoso.

²¹Защото какво наслаждение от дома си има [нечестивият] след себе си, Когато се преполови числото на месеците му?

²¹Porque ¿qué deleite tendrá él de su casa después de sí, Siendo cortado el número de sus meses?

²²Ще научи ли някой Бога на знание, Тъй като Той съди високите?

²²¿Enseñará alguien á Dios sabiduría, Juzgando él á los que están elevados?

²³Един умира в пълно благополучие, Като е във всичко охолен и спокоен;

²³Este morirá en el vigor de su hermosura, todo quieto y pacífico.

²⁴Ребрата му са покрити с тлъстина, И костите му са напоени с мозък.

²⁴Sus colodras están llenas de leche, Y sus huesos serán regados de tuétano.

²⁵А друг умира в душевна горест, Като никога не е ял с весело сърце.

²⁵Y estotro morirá en amargura de ánimo, Y no habiendo comido jamás con gusto.

²⁶Заедно лежат в пръстта, И червеи ги покриват.

²⁶Igualmente yacerán ellos en el polvo, Y gusanos los cubrirán.

²⁷Ето, зная мислите ви И хитруванията ви за съсипването ми.

²⁷He aquí, yo conozco vuestros pensamientos, Y las imaginaciones que contra mí forjáis.

²⁸Защото думате: Где е къщата на княза? И где е шатърът, гдето живееха нечестивите?

²⁸Porque decís: ¿Qué es de la casa del príncipe, Y qué de la tienda de las moradas de los impíos?

²⁹Не сте ли попитали минаващите през пътя? И не разбирате ли бележитите им [примери], -

²⁹¿No habéis preguntado á los que pasan por los caminos, Por cuyas señas no negaréis,

³⁰Че нечестивият се пази за ден на погибел, И че в ден на гняв ще бъде закаран?

³⁰Que el malo es reservado para el día de la destrucción? Presentados serán en el día de las iras.

³¹Кой ще изяви пред лицето му неговия път? И кой ще му въздаде за онова, което е сторил?

³¹¿Quién le denunciará en su cara su camino? Y de lo que él hizo, ¿quién le dará el pago?

³²Но и той ще бъде донесен в гроба, И ще пази над гробницата [си].

³²Porque llevado será él á los sepulcros, Y en el montón permanecerá.

³³Буците на долината ще му бъдат леки; И всеки човек ще отиде подир него, Както безбройни са отишли преди него.

³³Los terrones del valle le serán dulces; Y tras de él será llevado todo hombre, Y antes de él han ido innumerables.

³⁴Как, прочее, ми давате празни утешения, Тъй като в отговорите ви остава [само] лъжа?

³⁴¿Cómo pues me consoláis en vano, Viniendo á parar vuestras respuestas en falacia?